Решение № 5719 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2016 г.

Решение № 5719 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв. Вл. Д., против решение № 1344/30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 900/2016 г. от Административен съд - Пловдив, с което жалбата му против заповед рег. № 444 з-40/02.03.2016 г. на началника на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и целта на закона. Моли да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и алтернативно - да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Ответникът – Началникът на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място] не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 444 з-40/02.03.2016 г. на началника на [номер] РУ при ОД на МВР [населено място], с която на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. чл. 199, ал. 2 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на младши инспектор Г. Д. Б., старши полицай в група "ООР" на сектор "ОП" към [номер] РУ при ОД на МВР [населено място], считано от датата на връчване на заповедта и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено друго по-тежко такова, предвидено в чл. 198 – 202 ЗМВР. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Б., като неоснователна, като в мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 вр. чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, при спазване на изискванията за форма, установени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Действията на служителя са точно описани и определени по време, място и обстоятелства на извършване. Посочени са и правните норми, на които това поведение противоречи. По същество това са мотивите, обосновали издаването на заповедта. Тези съображения са достатъчни да индивидуализират нарушението и да аргументират волеизявлението на административния орган. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, са неоснователни. Правилно също първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР и след като служителят е поканен да даде обяснения. Определеното от органа наказание е сред най-леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок, поради което санкцията съответства на извършеното нарушение. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3 (небрежност в служебната дейност) и т. 6 (неуплътняване на работното време) ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение проявена в служебната дейност небрежност. Неоспорени са приложените по делото доказателства за извършените от младши инспектор Б., старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "ОП" по време на дежурство в [населено място], съгласно утвърдени графици на датите 14.09., 16.09., 17.09. и 19.09.2015 г. нарушения на служебната дисциплина. Ето защо аргументирано и при правилно тълкуване на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,