Решение № 6041 от 7.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Сачев, С. Сачева, С. Сачева и Р. Сачев, четиримата от гр. Русе, чрез процесуалния им представител адвокат Р. Кръстева, против решение 52/22.02.2022 г., постановено по адм. дело 484/2022 г. по описа на Административен съд-Русе, 2-ри състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РД-01-3371/14.10.2022 г. на кмета на община Русе. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Русе, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - служител с юридическо образование М. Чорбаджийска, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба, като подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Русе е образувано по жалбата на С. Сачев, С. Сачева, С. Сачева и Р. Сачев, срещу заповед РД-01-3371/14.10.2022 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено изземването на жилище-частна общинска собственост, находящо се в гр. Русе, [жк], [адрес], за което е съставен акт за общинска собственост /АОбС/ 3341/27.12.1999 г. и се държи от жалбоподателите на отпаднало правно основание. Заповедта е издадена въз основа на потвърдена с влязло в сила съдебно решение, заповед РД-01-1267/13.05.2022 г. на кмета на община Русе, с която са прекратени наемните правоотношения между Община Русе и С. Сачев, и членовете на домакинството му, възникнали по издадена преди това настанителна заповед, относно жилище-частна общинска собственост на горепосочения административен адрес. При тези данни е направен извод, че общинският имот се държи от жалбоподателите на отпаднало основание, а оттам и че за административният орган е налице възможността да предприеме процедура по принудителното му изземване на основание чл. 65 ЗОбС. Въз основа приобщените по делото доказателства, обосновано е прието, че заповед РД-01-1267/13.05.2022 г., издадена от кмета на община Русе за прекратяване на наемните правоотношения, е влязла в сила на 11.10.2022 г., както и че предвид допуснатото й по закон, предварително изпълнение, жалбоподателите са били уведомени, че следва да освободят имота в предоставения им срок, като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване. Между страните липсва спор и че процесният общински имот продължава да се ползва от С. Сачев, С. Сачева, С. Сачева и Р. Сачев. При това, като се позовал изрично в мотивите си на заповедта за прекратяване на наемните им правоотношения, административният орган е издал оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Предвид установеното от фактическа страна, законосъобразно административният съд е приел, че атакуваната заповед РД-01-3371/14.10.2022 г. на кмета на община Русе е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отчетено е, че имотът е общинска собственост и се ползва от жалбоподателите на отпаднало правно основание, с оглед влязлата в сила заповед РД-01-1267/13.05.2022 г. на административния орган за прекратяване на наемните им правоотношения, а оттам и че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземване на общински имот. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при наличието на следните, кумулативно дадени предпоставки: да е относно общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение, или необходимостта от него е отпаднала, които с оглед установената по делото фактическа обстановка са налице в процесния случай. Следва да се отбележи, че в това производство, административният орган действа при условията на обвързана компетентност - т.е. при наличието на изброените в хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС предпоставки, за него възниква задължението да издаде заповед за изземване на имота. Предвид това и липсата на спор, че имотът е частна общинска собственост, както и че наемните правоотношения на касаторите в настоящото производство са прекратени с влязла в сила заповед на кмета на Община Русе, при което същият се държи на отпаднало правно основание, правилно първоинстанционният съд е приел, че горепосочената разпоредба е законосъобразно приложена с издаването на обжалваната заповед. Още повече, че касационните жалбоподатели не излагат твърдения, нито представят доказателства, че имат основание за държането на имота, възникнало след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения. Без правно значение за дължимата от настоящия състав проверка за правилността на съдебното решение са релевираните в касационната жалба оплаквания относно незаконосъобразното прекратяване на наемните правоотношения, преклудирани с влизането в сила на заповед РД-01-1267/13.05.2022 г., както и доводите за влошеното здравсловно състояние на един от касаторите. По изложените съображения съдебният състав приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Русе сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,