Решение № 1192 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2007 г.

Решение № 1192 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Пловдивския апелативен съд от 2.05.2007 г. по гр.д. № 1050/2006, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 17.10.2006 г. по гр.д. № 3313/2005, с което е уважен иска за определяне на по-голям дял от имуществото съпружеска имуществена общност до размера на 3/4. Недоволна от решението е касаторката С. Й. Н., която го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е определил по-голям дял на ищеца, въпреки че разводът е постановен по негова вина, т.е. тя е изпълнявала съпружеските си задължения и е вложила средствата от продажбата на свой личен имот в Русе за придобиване на семейното имущество. Ответникът по жалбата Д. А. Д. я оспорва, като счита, че неговата вина за разстройството на брака не изключва участието му в отглеждането и възпитанието на децата, той също има принос при изплащането на апартамента в Русе, той също е вложил свое наследствено имущество в Пловдив, имал е значително по-високи доходи и не са събрани доказателства да е имал завишени разходи. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по време на брака всеки от съпрузите е работил според квалификацията си, реализирал е доходи и е допринасял за семейното благополучие и просперитет, като никой от двамата не разпилявал имущество и всеки е водил сравнително скромен и умерен живот. Притежаваните от съпрузите движими вещи са придобити с получаваните от съпрузите доходи, като значителна част от обзавеждането е изработено по поръчка, като ищецът е осигурил дървения материал. Недвижимият имот е придобит чрез покупка от публична продан на 1/2 ид.ч. от дворното място с едноетажна жилищна сграда, която е надстроена по стопански начин в четириетажна и е построен гараж, като ищецът е организирал и финансирал строителството, а ответницата е приготвяла храна за работниците. През време на брака страните са реализирали брутни доходи от труд: ищецът в размер на 94.837.445,27 неденомирани и 75.508, 28 деноминирани лева, а ответницата - 4.385.538,64 неденомирани и 17.523,04 деноминирани лева. От правна страна съдът е приел, че доходът на ищеца значително надвишава този на ответницата, което обуславя неговия по-голям принос. Не се установява влагането на значителни лични средства от ответницата, тъй като по-голямата част от цената на придобития от нея в обезщетение имот, който в последствие е продаден, е изплатена по време на брака. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че по време на брака всеки от съпрузите е работил според квалификацията си, реализирал е доходи и е допринасял за семейното благополучие и просперитет, като никой от двамата не разпилявал имущество и всеки е водил сравнително скромен и умерен живот. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че получаването на по-голям доход от единия съпруг може да обоснове наличието на по-голям негов принос в придобиването на общото имущество, въпреки че другият съпруг е изпълнявал задълженията си по чл. 18 СК и не е разпилявал имущество - ППВС № 5 от 31.10.1972 г. Отклонение от това принципно правило е уредено в т. 1, б. "г" ТР ОСГК № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001, съгласно което по-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен от касационната инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение