Решение № 453 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 784/2008 г.

Решение № 453 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 784/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на О. С. З. срещу решение № 205 от 12.11.2007 г., постановено по гр. д. № 526/2007 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно - незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми, по съображения, подробно развити в жалбата. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което първоинстанционното решение на Бургаския районен съд да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата - Р. А. Ч. и Д. Г. Ч. и двамата от гр. С., не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение на Бургаския районен съд от 23.04.2007 г. по гр.д. № 35/2007 г. е прието за установено по отношение на Р. А. Ч. от гр. С., че община С. е собственик на недвижими имоти, представляващи имот пл. № 008027 по КВС с площ от 0.076 дка, в землището на гр. С., местността "Буджака", Х категория, както и на имот пл. № 008527, по КВС, с площ 0.851 дка в землището на гр. С., местността "Буджака", VIII категория. С обжалваното решение, въззивната инстанция е обезсилила решението на Бургаския районен съд като недопустимо и производството по делото е било прекратено. За да постанови този съдебен акт Бургаския окръжен съд е приел, че предявения по делото иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК, е процесуално недопустим поради сила на пресъдено нещо. Решението е правилно. Между страните няма спор, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 168/2003 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение от23.11.2005 г. на ВКС, IV Г. О. е признато за установено по отношение на М. П. П., Г. М. Д., Щ. М. Д., Н. Щ. Х., К. П. С. и З. П. М., всичките от гр. С., че О. С. З. е собственик на 0.927 дка, находящи се в м. Каваци, землището на гр. С., представляващи имот пл. № 8* част от целия имот с площ от 23 900 кв. м., при граници: югоизток - плажна ивица, север - път, югозапад - почивна база "Кристал 91". Не се спори, че с нот. акт за покупко продажба № 65, том III, рег. № 3160 дело № 333/2003 г., изд. от нотариус № 248, вписан в Службата по вписване с акт № 70, том ХIII, дело № 3086/2003 г. Милка П. П., Г. М. Д., Щ. М. Д., Н. Щ. Х., К. П. С. и З. П. М. са прехвърлили този имот на М. М. Н. Последният с нот. акт № 121, том V, рег. № 5544, нот. д. № 788/19.09.2006 г., вписан в службата по вписванията с вх. Рег. № 13154/19.09.2006 г., чрез покупко - продажба е прехвърлил имота на ответника по настоящето дело Р. А. Ч. От приетата по делото съдебно - техническа експертиза с в.л. Мариета Г. се установява, че имот с № 8027 с площ от 0.927 дка, който е бил предмет на влязлото в сила решение №II-150 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 168/2003 г. на Бургаския окръжен съд е идентичен с имоти № 0* и № 008527 по КВС за м. Буджака, с обща площ 0.927 дка. С оглед тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че въпросът относно собствеността на процесните имоти (макар вече с различна номерация) е решен с влязло в сила решение, което на осн. чл. 121, ал. 3 от ГПК за приобретателя М. М. Н. (доколкото е придобил имота по време на първия процес) и на осн. чл. 220, ал. 1 ГПК за ответника в настоящия процес Р. Ч. има обвързващо действие и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което производството по предявения установителен иск за собственост на двата имота, е процесуално недопустимо. Без значение за правилността на обжалваното решение са навежданите в касационната жалба доводи относно наличието на правен интерес от предявяването на иска, доколкото производството по делото е прекратено не поради липса на правен интерес, а поради наличието на отрицателната процесуална предпоставка, каквато представлява силата на "пресъдено нещо". Отделен остава въпроса, че посочените в касационната жалба обстоятелства за обосноваване на правния интерес от иска, не определят наличието на такъв, доколкото срещу отказите на Агенцията по вписванията и Общинска служба земеделие и гори е предвиден самостоятелен ред на защита. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.