Решение № 4971 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Е. и М. Х. Е. и двамата от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Белчева, срещу решение 243 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело 722/2024г. По описа на Административен съд София област, с което е отменена Заповед 18 5370 от 15.05.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София област, с която на основание чл. 51 ал. 1 т. 3 и чл. 53б ал. 5 т. 1 във връзка с ал. 1 и 2 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] за нанасяне на нови обекти в КККР, както следва: ПИ идентификатор 12283.71.34 с площ от 2462 кв.м., с начин на трайно ползване /НТП/ - нива и със записани собственици Х. и М. Е. и В. Ц. В., както и сграда с идентификатор 12283.71.34.1 с НТП жилищна сграда и без отразени данни за собственост; ПИ идентификатор 12283.71.35 с площ от 243 кв.м., с НТП - нива със записан собственик В. Ц. В.; ПИ идентификатор 12283.71.36 с площ от 3 кв.м. с НТП нива и със записан собственик В. Ц. В.; ПИ идентификатор 12283.71.37 с площ от 1275 кв.м., с НТП - нива и със записан собственик В. Ц. В.; и с която заповед са променени границите на ПИ идентификатор 12283.71.29 с площ от 883 кв.м. преди промяната и с площ 878 кв.м. след промяната, с НТП - нива със записан собственик земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; ПИ идентификатор 12283.71.23 с площ от 1216 кв.м. с НТП нива и със записан собственик В. Ч.; ПИ идентификатор 12283.71.24 с площ от 1466 кв.м., с НТП - нива и със записан собственик В. Ц. В. и ПИ идентификатор 12283.71.25 с площ от 1295 кв.м., с НТП - нива и със записан собственик В. Ц. В.. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че в случая се установява безспорно явна фактическа грешка при одобряването на КККР, която подлежи на поправка, както и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Твърдят обаче неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив оспорват наличието на такива. Навеждат съображения, че са били налице предпоставките именно при отстраняване на ЯФГ в кадастралната карта за нанасянето на собствения имо имот идентификатор 12283.71.34, като и намиращата се в него сграда с идентификатор 12283.71.34.1, но не е имало основание да бъде отразено като предназначение на поземления имот нива, тъй като не е такъв, както и не е имало основание за този имот да бъдат записани права на собственост и за В. Ц. В.. Претендират разноски. Ответникът Началникът на СГКК София област, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Ц. В., чрез процесуалния си представител адв. Баева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, а именно при формално правилно посочени правни основания, а именно чл. 51 ал. 1 т. 3 и чл. 53б от ЗКИР, липсват посочени в заповедта съответни на тях фактически основания. Направил е извод, че от заповедта не става ясно в коя от двете хипотези за поправка на явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър се касае. Приел е и че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до нейната отмяна, а именно допуснато нарушение в процедурата досежно неспазване на изискването по чл. 53б ал. 4 от ЗКИР, според което за административния орган по посочената разпоредба е съществувало задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на съответната ОД Земеделие за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Установил е, че в случая съответната ОД Земеделие нито е била уведомена за започнатото производство, нито е дадена възможност да се запознае и да съгласува скицата проект за обезщетяване В. В. по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗПЗЗ. Приел е, че произнасянето на директора на ОД Земеделие е разписано от законодателя като задължително изискване и част от процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като тя се дължи на несъответствие на съществуващи в местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия с границите на имотите, представляващи земеделски земи в плановете и картите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Приел е и материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като е направил извод, че с извършеното изменение са променени граници на имотите и в частност на имота на В. Ц. В., което е приел, че винаги съответства на промяна на кадастралната карта, поради непълнота и грешка в нея, което пък съответства на правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР. В тази връзка е приел, че с оспорената заповед реално е променена КК поради непълнота и грешка, а не поради констатирана явна фактическа грешка в нея, като в тази връзка е приел, че е налице индиция за спор за материално право, което само по себе си е пречка за изменение на кадастралната карта до разрешаването му по предвидения за това ред през общия граждански съд. Поради това е отменил оспорената заповед в нейната цялост и е върнал административната преписка с указания за произнасяне съобразно посоченото в съдебното решение. Решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за това, че поради промяна на границите на имотите при отстраняването на ЯФГ е налице правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, съответно поради наличие на индициа за спор за материално право, то нанасянето на имотите следва да бъде извършено след разрешеването му по съответния ред. В случая съдът е дописал мотивите на административния орган и е излезнал извън правомощията си по осъществяването на контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно отразените в него обстоятества правни и фактически. В случая безспорно е налице ЯФГ, както се установява от събраните доказателства, включително приетите по делото СТЕ основна и допълнителна, тъй като е установено несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно картата на възстановената собственост /КВС/. Съгласно чл. 53б ал. 2 Явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице, като според ал. 3 Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка, т.е. видно от цитираното при наличие на засегнати имоти от самото естество на производството следва, че е налице промяна на границите. Това производство обаче е различно от това по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР и по отношение на него не е предвидено ограничението по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а е предвиден друг различен ред, а именно разписания по чл. 53б ал. 4 ЗКИР. Според тази разпоредба Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище. Правилнов тази връзка съдът е приел, че в случая е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, досежно неспазването на процедурата по чл. 53б ал. 4 от ЗКИР. В този случай неспазването на тази процедура се отразява на правата и интересите на жалбоподателя пред първата инстанция, тъй като би могла да го лиши от следващо се обезщетение. Правилно съдът е приел, че процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. В случая това е следвало да бъде направено от компетентния орган СГКК София област като видно от редакцията на нормата, тя е императивна и не дава възможност на органа, компетентен по изменение на КККР, възможност да направи преценка. Напротив той е задължен да изплати преписката за съгласуване. Видно от последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение, е необходимо да бъде постановено мотивирано становище от директора на съответната ОД Земеделие. Правилен е и изводът на съда, че предвид систематичното място на нормата, това е задължителна процедура, която предхожда издаването на акта по изменение на КККР. По изложените съображения правилно АССО е приел, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената заповед за изменение на КККР. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни процедурата по чл. 53б ЗКИР в нейната пълнота, като досежно отразяването на предназначението на имотите съобрази всички представени и наличини доказателства, като същото се отняся и по отношение на вещните права върху същите. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация В. Ц. В. за присъждане на разноски, като искането е доказано, поради което следва да бъде уважено. Искането на касаторите за присъждане на разноски е неоснователно предвид изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,