Решение № 10623 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2015 г.

Решение № 10623 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Грундинвест" ООД срещу решение № 1286 от 23.07.2015 г. постановено по адм. дело № 995 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за незаконосъобразни изводите на съда за дължимост на установената с акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 794 от 19.11.2013 г. такса битови отпадъци (ТБО). Сочи, че изводите на съда за дължимост на таксата по компонента "сметосъбиране и сметоизвозване" са необосновани и в противоречие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението е видно, че към момента на огледа не са установени никакви дейности в процесния имот, които да дадат заключение за генериране на отпадъци. Съгласно заключението на вещото лице в заповеди № 1178 от 25.10.2007 г., № 1193 от 30.10.2008 г. и № 1265 от 29.10.2009 г. на кмета на община Несебър и приложенията към тях не се съдържа район за почистване гр. Обзор, местност Ефрем чешма. Притежаваният имот не попада в границите на районите за сметосъбиране и сметоизвозване. От представените на вещото лице пътни листове не става ясен точният маршрут на движение на моторните превозни средства, не са представени транспортни схеми и техните маршрути. Липсва отчетна документация за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Без да се позовава на каквито и да било доказателства административният съд е приел, че услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е била предоставяна. Липсват изискуемите от закона разрешителни за експлоатация на депо, а отпадъците се депонират на нерегламентирани сметища. Нерегламентираното сметище не представлява депо за битови отпадъци. Залагането на определен вид разходи в план-сметката не означава реалното им извършване. Съдът е следвало да приеме, че не е налице изискуемата от чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) предпоставка, обуславяща правото на общината да начислява ТБО по последния компонент. При недължимост на главниците, недължими са и лихвите начислени върху тях с АУЗД. Дружеството не е получило нито едно съобщение от община Несебър за размера на дължимите от него местни данъци и такси за процесния недвижим имот. Не е имало как да узнае техния размер и не дължи лихви за просрочие по аргумент от § 3, ал. 2, изр. последно от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Несебър, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Грундинвест" ООД против АУЗД № 794 от 19.11.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, с който са установени задължения за ТБО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 43 617, 15 лв. - главница и лихва в размер на 19 879, 03 лв., мълчаливо потвърден от началник отдел "МДТ" при община Несебър. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че "Грундинвест" ООД се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с трайно предназначение - урбанизирана територия с начин на трайно ползване за "почивен лагер", находящ се в местността "Ефрем чешма", в землището на гр. Обзор, с площ от 14 563 кв. м., съобразно представен нот. акт № 149, вх. рег. № 10690, том ХLI, дело № 9303 от 29.12.2006 г., на Служба по вписванията - Несебър. Дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 282 от 26.02.2007 г., в която е декларирана земя с дата на придобиване 28.12.2006 г. и отчетна стойност 1 880 049,68 лв. По отношение на "Грундинвест" ООД с АУЗД № 794 от 19.11.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "МДТ" при община Несебър, са установени задължения за ТБО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 43 617, 15 лв. - главница и 19 879, 03 лв. - лихви. Съдът е установил, че със заповеди № 1178 от 25.10.2007 г., № 1193 от 30.10.2008 г. и № 1265 от 29.10.2009 г. на кмета на община Несебър и приложенията към тях, са определени районите, в които ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В приложенията към заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочен гр. Обзор и конкретно изписани улици в населеното място, Северен и Южен плаж. От представена по делото заповед № 287 от 02.04.2007 г. на кмета на община Несебър, съдът е установил, че процесният имот с идентификатор 53045.503.111 попада в УПИ I, в кв. 4 по плана на гр. Обзор - "Южен плаж". Поради това е достигнал до извод, че имотът на дружеството е включен в границите на районите, в които през периода 2008 г. - 2010 г. е извършвано организирано от общината събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци. С решение по протокол № 3 от 20.12.2007 г., решение от протокол № 14 от 29.01.2009 г. и решение от протокол № 23 от 22 и 23.12.2009 г. на Общински съвет - Несебър е определен размерът на ТБО съответно за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Предвид заповед № 394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър, с която са определении служителите на общинската администрация, с права и задължения на органи по приходите, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган. Приел е, че актът е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона. Изложил е, че условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Несебър (Наредба № 11). Въз основа на заключението на допуснатата СТЕ, съдът е приел, че към 06.01.2015 г., имотът представлява територия обрасла с тревна и храстовидна растителност, бивш пионерски лагер, застроен със сгради, отдавна неизползваеми, имащи вид на самосрутващи руини. Не се установени дейности, даващи основание да се приеме, че същият генерира отпадъци и около него няма поставени контейнери за смет. Вещото лице е установило, че са съставени пътни листи на сметосъбиращите МПС, от чието съдържание не става ясен точния маршрут на движението им. Констатирало е липса на одобрена транспортна схема на маршрути на сметосъбиращата техника. Установило е, че депото за твърди отпадъци е разположено на около два километра от населеното място, но не са му представени необходимите за експлоатацията на депото разрешителни. Въз основа на заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), съдът е приел, че направените изчисления в обжалвания акт са математически правилни, както в частта на установената с него като дължима главницата, така и в частта на лихвите. Посочил е, че дружеството не се е възползвало от предвидената в чл. 21, ал. 1, респ. чл. 28, ал. 1, т. 2 (в различните редакции) на Наредба № 11 възможност и не е подало декларации за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за неползване на имота, поради което не е освободено от заплащане на ТБО по компонента "сметосъбиране и сметоизвозване". Приел е, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района на имота, а наред с това е извършвала организирано поддържане на чистотата, в т. ч. и на териториите за обществено ползване. Ето защо, жалбоподателят дължи ТБО за посочените услуги. Достигнал е до извод, че дружеството дължи и заплащане на компонента от ТБО за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, тъй като в заключението по допуснатата СТЕ е посочено, че е налице депо за битови отпадъци. Приел е за ирелевантно обстоятелството, че не са установени разрешителни за експлоатация на депо, след като генерираният на територията на общината битов отпадък се депонира и общината извършва разходи за този вид дейност. Извод за дължимост на ТБО по този компонент е направил и въз основа на представени делото план-сметки, приети от Общински съвет - Несебър, за дейност "Чистота" за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., в разходната част на които са предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Решението е неправилно. За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, като в заповедите да е предвидено предоставянето на посочените услуги. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО за услугите е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. Решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са правните предпоставки за предоставяне на услугите. Наред с това, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, следва да се установи че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и че тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая АС - Бургас съдът правилно е приел, че през процесните периоди имотът, собственост на дружеството, е попадал в район, в който е предвидено да се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на община Несебър, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Въз основа на приетата по делото ССчЕ, съдът е установил, че размерът на задълженията на дружеството за ТБО за процесните периоди е изчислен в съответствие с решенията по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Независимо от това, делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината по отношение на имота на дружеството за процесния период, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци, е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. В тежест на административния орган, като издател на акта и изпълнител на услугите е било да установи тези обстоятелства, тъй като основава на тях своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. За посоченото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е следвало да му даде конкретни указания. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В случая АС - Бургас не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Реалното предоставяне на услугите и наличието на депо може да бъде установено с всички допустими по закон доказателства - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други. Такива не са представени по делото. План-сметките, приети от Общински съвет - Несебър, за дейност "Чистота" за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., които са предвидени разходи за съответните дейности, не доказват реалното им извършване. За да приеме, че услугите са реално извършвани и общината разполага с депо, съдът се е позовал единствено на приетата по делото СТЕ. Поставените въпроси към вещото лице обаче са правни и на тях следва да даде отговор самият съд, въз основа на съдържащите се по делото доказателства. Вещото лице не може да установява съдържанието на официални диспозитивни документи. То се назначава от съда, за да изясни възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други - чл. 195 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Официалните диспозитивни документи се представят по делото. Още повече, че наличието или липсата на определени обстоятелства (като извършването на дейности в имота, достъпа до него, наличието на контейнери за смет и др.), към момента на огледа от вещото лице, е ирелевантно за преценка законосъобразността на акта, тъй като същият касае минал период. При наличните по делото доказателства, направеният с решението извод за реално предоставяне на услугите и наличие на депо, се явява необоснован. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото следва да бъде върнато на върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,