Решение № 5193 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Земеделско стопанство Напредък ЕООД, в несъстоятелност чрез представляващ, против решение 3638/31.05.2022г., постановено по адм. дело 1264/2022г., на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6400/66#3 от 10.12.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" гр. София, с който е установено публично държавно вземане в размер на 1 498.49лв. В касационната жалба се твърди, че решението на АССГ е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че съдът не е обсъдил въпроса за давностния срок на който се е позовало дружеството, предвид нормата на чл. 34 от ЗАНН, като е следвало органа да не издава процесния АУПДВ а да прекрати производството, поради изтичане на срока посочен в правната норма. На второ място се твърди, че представляващия дружеството не е бил уведомен за започване на производството по издаване на акта, както изисква чл. 26 от АПК. На трето място сочи, че е била приложима процедурата по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ и непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, предвид чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Не на последно място се сочи, че са налице предпоставките на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ р. чл. 37, ал. 1 от ЗСПЗЗ тъй като факта на обявяване на дружеството в несъстоятелност следва да се счита за форсмажорно или изключително обстоятелство, изключващо приложението на чл. 14 от Наредба 11/2008г. По горните съображения моли за отмяна на решението на АССГ и да се постанови ново с което да се отмени оспорения АУПДВ. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител по съображения, изложени в писмен отговор, и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира разноски зап юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е бил АУПДВ 01-6400/66#3 от 10.12.2021г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София. С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба 11/3.04.2008 г./ е изключено от подпомагане Земеделско стопанство Напредък ЕООД гр. София и е установено публично държавно вземане в размер на 1 498.49лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013г. и 2014г., с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел за установени слените факти: Бенефициерът Земеделско стопанство Напредък ЕООД е поел многогодишен ангажимент по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони , като е подал заявление за подпомагане с УИН 22/150413/50841. Било установено, че бенефициерът за кампания 2015 не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212. Прието е, че по този начин дружеството е нарушило изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от същия подзаконов акт органа е издал оспорения АУПДВ като е изключил от подпомагане дружеството и му е установил публично държавно вземане в размер на 75%от общо изплатената сума по мярка 212 за 2013г. е изплатена сума в размер на 735.71лв. и за 2014г. сума в размер на 1 262.27лв. АССГ е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия заповед ОЗ-РД/289 от 23.07.2019г., в изискуемата от АПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Прието е, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Решаващия съд е приел, че акта не противоречи на материалноправните норми издаден е на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/2008г., тъй като е установено, че въпреки задължението му да подаде заявление за подпомагане и за третата година, такова не е подадено, като е нарушена нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата. Съдът е посочил, че не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1 от Наредбата изключваща приложението на чл. 14, тъй като не са представени доказателства за настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства. Предвид горното АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Закономерно е прието от решаващия съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която в т. 18 и т. 19 на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП той делегира правомощията си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП на заместник изпълнителния директор. Правилно също така съдът е приел, че АУПДВ е издаден в изискуемата от чл. 59 АПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Обоснован е изводът му за това, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК дружеството е било уведомено за образуваното административно производство. Противно на соченото в касационната жалба видно от приложената към делото известие за доставяне /л. 30/ последното е получено от А. Миленкова, впоследствие упълномощена от дружеството като неин процесуален представител и получила като такъв и решението на първоинстанционния съд. Предвид на горното касационната инстанция приема, че е спазена нормата на чл. 26 от АПК, като жалбоподателят не следва да черпи права от своето процесуално бездействие да подаде възражение срещу започналото производство. Правилни са и изводите на АССГ за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/3.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /издадена от министъра на земеделието и продоволствието, обн. ДВ бр. 40/18.04.2008г./, са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт в приложимата редакция /ДВ, бр. 17/2011г./ В него е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази Наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, дружеството е получила първото и второто компенсаторно плащане по мярка 211 за 2013г. и 2014г. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/03.04.2011г. е имала задължение в продължение на още три години да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че касаторът не е подал заявление за подпомагане за 2015г., което е било установено от администрацията на ДФ "Земеделие" при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Този факт е основание за приложение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008г. и за изключване на земеделския производител от подпомагане, съответно - за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 75 % от общо получените плащания съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата. От събраните по делото доказателства, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за кампании 2013г., и 2014г. е в размер на 1 997.98лв. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата правилно е определена като подлежаща на възстановяване от дружеството-касатор сума в размер на 1 498.49лв. Неоснователен е довода, че съдът не е обсъдил и не е приложил разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, касаеща изтекъл давностен срок тъй като тази норма е неприложима в това производство. В случая не се касае за издаване на наказателно постановление по смисъла на ЗАНН, за да са приложими сроковете по чл. 34 от този закон. Никъде в Наредбата или в Закона за подпомагане на земеделските производители не е посочено, че прекратяване на подпомагането се извършва по реда на ЗАНН. Неоснователно е и възражението за наличие предпоставките на чл. 15 от Наредбата. Разпоредбата сочи, че нормата на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. В конкретния случай касатора сочи като такова обстоятелство обявяване на дружеството в несъстоятелност. Обстоятелствата, които се приемат за форсмажорни или изключителни са изброени в § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11/3.04.2008г., като такива са смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Нормите съответстват и на правилото на чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 според което, възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както те са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Посоченият чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 дефинира, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Макар и посоченото изброяване действително да не е изчерпателно, което ясно личи от Съображение 5 от Регламент 1306/2013, при доказателствена тежест за касатора /чл. 170 от АПК, а и общото правило на чл. 154 от ГПК/ същият не установява в условията на пълно доказване наличието на "форсмажорно" и/или "извънредно обстоятелство" по смисъла на посочената правна норма. От данните по делото не може да се приеме, че обявяването на дружеството в несъстоятелност попада в хипотезите посочени в §1, т. 3 от Наредбата респек. в чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013, тъй като това не се дължи на "извънредни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати, въпреки положената дължима грижа". Неоснователен е и последния довод на касатора за приложение нормата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, тъй като настоящото производство е по реда на ДОПК и има за цел да установи наличие или липса на публично държавно вземане, а по какъв начин вземането ще бъде събрано от обявеното в несъстоятелност дружество е ирелевантно за настоящия спор, тъй като това ще се реши в друго производство такова по изпълнение събирането на публичното вземане. По така изложените съображения решението на Административен съд София -град следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение