Решение № 1671 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Септември чрез адв. П. Иванов срещу Решение 520 от 16.06.2022 г., постановено по адм. д. 242/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касаторът твърди недопустимост, алтернативно -неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. Касационният жалбоподател, Общински съвет Септември, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. От същия чрез адв. П. Иванов по делото е депозирана писмена молба с развити в нея съображения за основателност на касационната жалбата, съответно за недопустимост или неправилност на съдебното решение. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, Областния управител на Област Пазарджик, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител гл. юрк. М. Ангелиева по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по оспорване от Областния управител на Област Пазарджик срещу Решение 737/27.01.2022 г. на Общински съвет Септември , с което е потвърдено Решение 729/30.12.2021 г. на Общински съвет Септември за даване на съгласие за учредяване право на строеж с цел изграждане на обект на техническата инфраструктура соларен парк, върху следния имот общинска собственост: ПИ 10820.43.119, площ 543 474 кв. м., трайно предназначение на територията земеделска, собственост на Община Септември и за започване на процедура по промяна на предназначението на посочения по-горе имот за изграждане на соларен парк. С обжалваното съдебно решение АС - Пазарджик е отменил Решение 737/27.01.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него Решение 729/30.12.2021 г. на Общински съвет Септември. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че Решение 737/27.01.2022 г. по Протокол 37/27.01.2022 г. на Общински съвет Септември, с което на основание чл.45, ал. 9 от ЗМСМА е прието повторно Решение 729/30.12.2021 г. по Протокол 36 от 30.12.2021 г., е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, според който общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. Макар решението на ОбС- Пазарджик да е прието с изискуемите по чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА кворум и мнозинство, същото е незаконосъобразно като постановено при допуснати нарушения на изискванията за излагане на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че въпреки задължението си да мотивира акта, общинският съвет не е изложил относими мотиви, тъй като решението,включително и след връщането му за ново обсъждане, не съдържа относими и необходими фактически основания за приемането му. Такива липсват и при обсъждане на предложението в съответните постоянни комисии или при разискванията на самото заседание на общинския съвет, на което решението е прието, доколкото подобни разисквания въобще липсват. При повторното разглеждане по чл.45, ал.7-9 от ЗМСМА единствените допълнителни мотиви за приемането му е позоваването на издаденото Решение 663/29.10.2021 г. на Общински съвет Септември, с което е разрешено изработването на проект за изменение на ОУП на територията на землището в гр. Ветрен, обхващащо имот 10820.43.119, като за същия имот се създаде устройствена зона Пп (земеделски територии с допустима промяна на предназначението с параметри за предимно производствена устройствена зона). Посочено е още, че ПИ с КИ 10820.43.119 по КККР на гр. Ветрен попада в защитена зона по местообитанията с наименование Голак, забраняваща промяната на начина на трайно ползване на имотите в обхвата й, но в настоящия случай се извършва промяна на предназначението на самия имот, което не противоречи на изискванията на заповедта, с която същият е включен в Натура 2000 . Според съда позоваването на тази заповед за изменение на ОУП не изпълнява изискването за излагане на фактически основания за приемане на акта, доколкото органът е длъжен да изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка и да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на въпроса, предмет на производството. В обжалваното решение не са конкретизирани параметрите на правото на строеж, срока на уредяването му, както и посочване на лицето, в чиято полза се учредява. Липсва и анализ на разходите и ползите от подобна публична инвестиция, който е един от задължителните елементи за всяка инвестиция, както и анализ относно размера на инвестицията и осигуряването на средствата за нейната реализация. Отделно от гореизложеното и, базирайки се на разпоредбите на чл. 39, чл.40 и § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, съдът е заключил, че, доколкото общината е представила инвестиционно намерение тя да бъде възложител и собственик на съоръженията, Община Септември като юридическо лице на бюджетна издръжка, не попада в категорията субекти, в чиято полза би било възможно да се учреди право на строеж за изграждане на соларен парк с посочените параметри- това е възможно само за общинско търговско дружество със съответния предмет на дейност, предварително снабдено с нужната лицензия за производство на ел.енергия от възобновяеми източници. С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че Поземлен имот 10820.43.119 по КККР на гр. Ветрен, община Септември, собственост на Община Септември, действително попада в НАТУРА 2000 Защитени зони по местообитанията с наименование Голак с код BG0000304, по Заповед РД-1016/17.12.2020 г., публикувана в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. на Министъра, съгласно която имотът следва да запази статута, категорията, границите и режима си на опазване. Съдебното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорването на приетото решение от Областния управител на Област Пазарджик е процесуално допустимо. Съгласно задължителното ТР 5 от 10.12.2008 г. по т. д. 20/2007 г. на ОСС на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето срещу повторно приетия акт, а не срещу първоначалния, потвърден при второто му гласуване. Този извод следва от факта, че Областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на ОбС, съгласно чл. 45, ал. 11 от с.з., на оспорване подлежи приетото ново решение предвид Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. по т. д. 5/2022 г. на ОСС на ВАС. Правилен е изводът на съда, че решението на общинския съвет е лишено от относими мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такива липсват както в съдържанието на самото решение, така и в протокола от заседанието на общинския съвет, на което е гласувано същото. По делото няма данни инвестиционното намерение на кмета на общината за проектиране, изграждане и експлоатация на соларен парк с мощност 52 MW, с площ на панелите 543 474 кв. м. в Поземлен имот 10820.43.119, площ 543 474 кв. м., находящ м гр. Ветрен, община Септември, по повод което е прието решението, да е разгледано и обсъдено от постоянните комисии към общинския съвет, което съставлява самостоятелно съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането му и води до немотивираност на решението, доколкото мотивите за приемане на същото не могат да се извлекат и от обсъжданията на заседанията на тези ПК. В административната преписка липсва обсъждане на обстоятелствата, които налагат проектирането, изграждането и експлоатирането на соларен парк, какви са нуждите на общината за реализирането на инвестиционното намерение, какви ще са разходите по изграждането му, от къде ще се набавят средствата и как това ще се отрази върху населението в общината, както и защо соларния парк е предвиден да бъде изграден именно в защитена територия, включена в НАТУРА 2000. Отделно от това при приемане на оспореното решение не е проведено обсъждане на заседанието на общинския съвет, а е престъпено към гласуването му по предложение да бъде потвърдено с мотив да влезне в съда. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че не са налице фактически мотиви за приемане на решението на Общински съвет - Септември с оглед предвиденото в ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи, съставлява съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и развитите от първоинстанционния съд доводи за постановяване на административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. В допълнение към правните доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, изложени от АС-Пазарджик, към които настоящата касационна инстанция препраща като към мотиви на собствения си съдебен акт на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, следва да бъде посочено и следното : ако община Пазарджик има намерение да бъде собственик на соларния парк кое налага на същата да бъде учредено право на строеж, след като теренът, на който този парк ще се изгражда, е собственост на същата тази община. Въз основа на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение