Решение № 3681 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2010 г.

Решение № 3681 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Емтос - Емилия Стоева" гр. Търговище, представлявано от Емилия Тодорова Стоева, действаща чрез адвокат Цв. Игнатов, срещу Решение № 1180/10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 874/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 250900262/14.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, в частта, в която е потвърден от с решение № 20/8.02.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, към която предоставя допълнителни данни. Иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Ответникът по така подадената касационна жалба - Директор на Д "ОУИ" - гр. Варна - не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА 250900262/14.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, в частта, в която е потвърден от с решение № 20/8.02.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 08.09 г. в размер на 19 963,83 лв. и 583,89 лв. лихва. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актовете са издадени в съответствие с разпоредбите на ДОПК по процедура, били установени при ревизията липси за посочения данъчен период при съпоставяне на счетоводните данни и фактически установената наличност, за липсващите стоки бил ползван данъчен кредит, поради което правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е приел, че оспорените пред него актове са издадени в надлежната форма, при спазване на процесуалните правила и от компетентни органи. Тези изводи на съда са обосновани и не са предмет на касационно оплакване. Съдът е приел, също, че приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС спрямо касатора, чрез установяване на данъчни задължения за ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит следва да са налице кумулативно няколко предпоставки - лицето да е регистрирано по ЗДДС, да е ползвало данъчен кредит за закупени от него стоки и същите стоки да са установени като липсващи. В случая е пълно установено и не е било спорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за стоките, които са установени като липсващи. Спорно е било дали е налице "липса" на тези стоки. Както правилно са приели данъчните органи и впоследствие съда, "липса" се установява чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч. Съгласно § 1, т. 10 ПЗР ЗСч инвентаризацията е процес на фактическа проверка на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В случая такава инвентаризация е проведена надлежно и при участие на ревизираното лице и негови служители по протокол за извършена проверка от 1.09.2009 г. Инвентаризацията е проведена в обекта на търговеца, деклариран изрично от него като единствен стопанисван търговски обект. В резултат на проведената инвентаризация е констатирана липса на стоки, съответстващи като количество и стойност на тези по обжалвания РА, за които стоки е установено задължение за заплащане на ДДС. При тези доказателства е налице доказателство - протокол за извършена инвентаризация, подписан от представителя на касатора, което доказателство се ползва с формална и материална доказателствена сила, като установява неизгодни за страната факти. Ето защо изцяло в доказателствена тежест на жалбоподателя и настоящ касатор е било да обори тази доказателствената сила. Наведеното касационно оплакване е за процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който не допуснал исканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, която като провери счетоводните документи и извърши фактическо броене на стоките да даде заключение има ли липса на стоки в търговския обект. Съдът е приел, че е невъзможно да се установи 6 месеца след датата на инвентаризацията каква е била фактическата обстановка към 1.09.2009 г. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е събрал исканото от страната доказателствено средство. Правилно съдът е приел, че формулираната задача за експертиза е с невъзможен предмет, тъй като фактическото положение относно наличността на стоки към 01.09.2009 г. не може да бъде установено към последващ момент. Касационното оплакване е неоснователно. В тази връзка настоящата инстанция взима предвид и данните за настъпили събития след постановяване на съдебното решение - пожар в обекта, което прави невъзможна каквато и да било фактическа проверка на стоките в него. Събиране на такива доказателства е станало необратимо невъзможно, което е още едно основание за неоснователност на касационната жалба, в която се иска връщане на делото за ново разглеждане с оглед назначаване на счетоводна експертиза, която да извърши проверка на фактическата наличност в обекта. Други доказателства, оборващи доказателствената сила на протокола за извършена инвентаризация не са искани и представяни от страната, поради което съдът обосновано е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е определен ДДС за внасяне за проверявания д. п. м. 08.2009 г. Съдът надлежно е разгледал всички относими към спора данни и е постановил едно законосъобразно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение