Решение № 1911 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2011 г.
ВАСIII отделение08.02.2012 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1300/30.05.2011 г. от 30.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2033/2010 г. от Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1911 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на юрк. Радостина Георгиева-Енева, в качеството й на пълномощник на областен управител на Варненска област и НУИ "Добри Христов" - Варна, подадена чрез адвокат Доля Пчелинска, срещу решение № 1300/30.05.2011 г. от 30.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2033/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Икономически университет - Варна, не изпраща представител и не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни при следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-10-7706-158 от 07.06.2010 г. на областния управител на област Варна, с която, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, във връзка с чл. 32 от Закона за администрацията /ЗА/ е разпоредено изземване от Колежа по туризъм - Варна на част от недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ отделни помещения в сутерена, първи, втори и трети етаж и подпокривното пространство от масивна триетажна сграда, поради това, че го държи без правно основание. Въз основа на събраните доказателства в хода на административното и съдебно производства съдът е приел за установено, че основание за издаване на заповедта е акт за държавна собственост - № 2274 от 03.02. 1999 г., с който е актуван като държавен имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Стефан Караджа", № 34 /адрес, където по данни на общинска администрация, няма недвижим имот/, а се изземва имот от жалбоподателя, находящ се на ул. "Стефан Караджа" № 32. Също така, съдът е констатирал, че между жалбоподателя - Колеж по туризъм - и заинтересованото лице - касатора - НУИ "Добри Христов" - Варна - има неразрешен спор - конкуренция на права, произтичащи от правото им да ползват имота от един и същ акт - Заповед № 6440/06.08.1974 г. на Изпълнителния комитет на ОНС - Варна. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че заповедта на областния управител е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона форма, но при при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Безвъзмездното предоставяне на обекти - публична държавна собственост на ведомства по реда на чл. 15, ал. 2 ЗДС е въпрос на управление на държавната собственост. Това е едновременно конституционно правомощие и задължение на Министерския съвет, регламентирано в чл. 106 от Конституцията на Република България. В рамките на предоставената му от Конституцията като централен орган на изпълнителната власт, оперативна самостоятелност по стопанисването и управлението на държавното имущество и при съобразяване с реда, предвиден в ЗДС, Министерският съвет взема решение на какъв субект да предостави стопанисването и управлението - на общини, ведомства или на други, определени от Министерския съвет, органи. В случая е налице хипотеза, при която две учебни заведения ползва имот - публична държавна собственост, конкурирайки се помежду си, претендирайки права от един и същ акт. Обоснован е изводът на съда, че е незаконосъобразно разрешаването на този спор по административен ред чрез изземване на имота от единия ползвател за сметка на другия, без да е налице правно основание за това. Както правилно е установено от решаващия съд, права върху този имот са предоставени на ГУ "Архиви" при МС - Държавен архив Варна, но не и на общината. При това положение правилно съдът е приел, че не са налице комулативните изисквания на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, при които областният управител може да реализира правомощията си, като издаде акт за изземване на имота от държателя му. В това производство спорове за собственост не се разрешават. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,