Решение № 14991 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 85/2017 г.

Решение № 14991 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 85/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. срещу Решение № 1501 от 03.11.2016 г. по адм. д. № 444/2016 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-01-42/23.06.2016 г. на и. д. директора на ТП на НОИ Благоевград. С решението е оставено в сила Разпореждане №[ЕГН]/ 2140-01-138/15.03.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Благоевград, отдел "Пенсии" при РУ "СО" – Благоевград, с което на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Благоевград като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание от 07.02.2018 г. се представлява от адв. Найденов. Представя с молба с три нови разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ Благоевград, с които пенсионният орган му е отпуснал пенсия в реален размер, а именно с Разпореждане №[ЕГН] за отпускане /изменение/ на пенсия - Протокол № 01252/04.08.2017 г., с който на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, буква "а"КСО, е определена ЛПОС в размер на 518, 69 лева, считано от 01.06.2016 г. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Благоевград, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Издадените след оспореното решение на директора на ТП на НОИ Благоевград и след подаване на касационната жалба разпореждания на пенсионния орган представляват отделни административни актове постановени по други негови заявления и които и не водят до отпадане на правния интерес на Г. от отмяната на процесното решение на Административен съд Благоевград, както и на обжалвания акт на и. д. директора на ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. В този смисъл е и постановеното определение № 6877 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 5585/2018 г. на ВАС, петчленен състав. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Със заявление вх. №МП-2113-01-1344/25.11.2015 г. С. Г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението Г. имал навършени 59 г. 07 м и 02 дни и според установеното в процесното разпореждане на пенсионния орган, има следния осигурителен стаж: от първа категория – 14 г. 05 м 14 д; от втора категория – 00 г 00 м 00 д; от трета категория – 14 г 08 м 01 д, по чл. 104 КСО – 00 г 00 м 00 дни. Съгласно чл. 104 КСО осигурителният стаж на Г., превърнат към трета категория е 38 г 09 м 04 д. Сборът от продължителността на осигурителния стаж и възраст е 98 г. 04 м 06 дни, т. е., според процесното разпореждане на пенсионния орган Г. няма изискуемите по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО 100 точки, за да се пенсионира. За да достигне до този извод, пенсионният орган не е зачел стажът на лицето за периодите като самоосигуряващо се лице: 1 за 01.01.1998 г. – 30.06.1999 г. - в "С. В. Г" ЕООД и 2 за 01.03.2006 г. – 08.08.2006 г. – в Държавно предприятие /ДП/ "Строителство и възстановяване" като изпълнител по договор управление и контрол.. Основанието да не се приеме стажът, посочено от пенсионния орган е, че лицето за тези периоди не е представило заверена осигурителна книжка. С писмо изх. № 2113-01-1344#2/06.01.2016 г. пенсионният орган е върнал на Г. осигурителната му книжка, с указания да представи същата заверена, като в противен случай на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ако в 2 месечен срок нередностите не са отстранени, длъжностното лице ще издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С писмо вх. № 2113-01-1344#3/04.02.2016 г. С. Г. уведомява пенсионния орган, че дружеството "С. В. Г" ЕООД гр. София / относно стажа за периода 01.01.1998 г. – 30.06.1999 г. / е заличено в Търговския регистър и то не може да извърши заверка на стажа му в осигурителната му книжка. Г. е уведомил пенсионния орган и е представил справки, видно от които стажът му и за двата периода фигурира в Регистъра на осигурените лица. Касаторът е посочил също, че за стажа си в ДП "Строителство и възстановяване" /01.03.2006 г. – 08.08.2006 г. /, ТП на НОИ е отказало да му бъдат издадени удостоверение образец УП13 и УП 15, защото ДП не е предало разплащателната си и трудово-правна документация в ТП на НОИ – Благоевград и по тази причина ТП на НОИ не може да издаде образец УП 13 и УП 15. За стажа си в ДП "Строителство и възстановяване" Г. представя Договор за управление № 58/01.02.2006 г., Заповед за назначение №Р-58/01.02.2006 г. и Разплащателни ведомости – 7 бр.. Спорен е въпросът – дали следва да се зачете стажът на Г. в тези периоди, като не е била заверена осигурителната му книжка. Касационният състав намира, че неправилно пенсионният орган и директорът на ТП на НОИ не са зачели стажа на лицето, посочен по-горе. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Тези данни за осигуреното лице, респ. самоосигуряващото се лице, ведно с внесените пенсионни вноски фигурират в Регистъра на осигурените лица за Г. за процесните периоди, видно от представените по делото справки – извлечения от Регистър на осигурените лица. Тези данни следва да бъдат взети предвид, на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Основателно е възражението на касатора, че пенсионният орган е следвало да съобрази разпоредбите на чл. 40, ал. 9 във връзка с ал. 6 от НПОС /изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г. /.