Решение № 2609 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 101/2011 г.

Решение № 2609 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 101/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Руско Георгиев Панов от гр. Пловдив, срещу решение № 14216/24.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6555/2009 г. от Върховен административен съд, трето отделение. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Владимир Давчев, касаторът моли съда да уважи подадената касационна жалба и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Благой Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят та Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Руско Георгиев Панов от гр. Пловдив, срещу заповед № К-2341/14.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. За да постанови посочения резултат, съдът след установяване на релевантните за спора факти и обсъждане на доводите на страните е направил обосновани и правилни изводи за законосъобразността на оспорения акт. С оглед приобщените по делото доказателства е прието, че последният е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 269 ППЗМВР. Оспорената пред тричленен състав на ВАС, заповед на министъра на вътрешните работи е издадена въз основа мотивирано предложение до органа по назначаването, в което са изложени данни относно осигурителния стаж на служителя и този в МВР в съответствие с изискванията на чл. 268, ал. 1 ЗМВР, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 13 /нова - ДВ бр. 69/2008 г./ ЗМВР. Последната разпоредба въвежда самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. В тази връзка правилно е взето предвид, че приложените по делото документи установяват, че служебният стаж на жалбоподателя в МВР е общо 24 г., 7 м. и 2 дни, при общ осигурителен стаж по смисъла на чл. 69 КСО - 26 години. Неоснователни са наведените от касатора възражения, че последната констатация не отговаря на действителното фактическо положение. Правилно в тази връзка решаващият състав е приел, че общият осигурителен стаж на лицето е изчислен в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 7 КСО, като е взето предвид и времето, през което жалбоподателят след навършване на пълнолетие е бил школник в Средното милиционерско училище "Ф. Е. Дзерджински", който период се зачита за осигурителен стаж и е такъв от III категория, съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Не намира основание, твърдението в касационната жалба за неправилно приложение на последната разпоредба, според която за осигурителен стаж от трета категория се признава и времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършването на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Ирелевантно за осъществяваната от съда преценка на наличието на стаж, който следва да бъде зачетен при условията на чл. 44, ал. 1 НПОС е обстоятелството, че към момента на издаването на оспорената заповед, наборната военна служба е отменена. Предвид изложеното и с оглед на това, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предпоставя право на органа по назначаването при наличието на условия за пенсиониране по чл. 69 КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служещия, прекратяване на служебното правоотношение, правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена и в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са доводите, че решаващият състав не е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя, включително, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредби на Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейската общност и Конвенция 111 на МОТ, ратифицирана от Р България с Указ № 205/03.06.1960 г. на Президиума на Народното събрание. Основаните на посочените актове съображения, са подробно обсъдени в атакуваното решение, при което са направени обосновани и правилни изводи за неотносимостта им към правния спор относно законосъобразността на заповед по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Доколкото в касационната жалба и писменото становище по съществото на спора на процесуалния представител на касатора са обективирани доводи, идентични с наведените в жалбата пред първоинстанционния съд, и изложените в тази връзка от решаващия състав съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция, същите не следва да бъдат възпроизвеждани в мотивите на настоящото решение. Предвид изложеното решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия