Решение № 3115 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2018 г.

Решение № 3115 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет - Ветрино, подадена чрез адв. Колев, против решение № 819/17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2922/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение № 497 в частта му по т. 1, т. 4 и по т. 6, прието от Общинския съвет - Ветрино по Протокол № 35 от заседание, проведено на 30.12.2013 г. за определяне на размера на дължимата такса смет за 2014 г. В касационната жалба се съдържат изложени подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, представляващо касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е изтълкувана правната норма и от тук неправилно е прието от съда, че административния орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия администкративен акт. Направените прави изводи не съответстват на установеното по делото. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение. Ответникът "Ф + С - Агро" ООД в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С т. 1, т. 4 и т. 6 от решение № 497 от протокол № 35 от 30.12.2013 г. на Общински съвет – Ветрино на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е определена основата за определяне на такса битови отпадъци за дейностите по събиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци; определен е размер на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица и ЕТ.; приема съотношението на необходимите разходи за всяка една дейност по отделно - сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане. За да отмени решението на Общински съвет – Ветрино в обжалваната му част, административният съд е приел, че оспореното решение е прието от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА орган, с изискуемото се мнозинство, но при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел, че решението е прието в нарушение на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 от АПК, тъй като откриването на производството по издаване на този административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, с включени основни съображения за издаване на акта, както и посочване формите на участие на заинтересованите граждани и организации. Цялото административно производство се е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на общината до вземане на решението на ОбС за 4 календарни дни от 27.12.2013 г. до 30.12.2013 г. С оглед на установеното в хода на съдебното производство съдът е приел, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите страни. АС-Варна е стигнал до извод, че в противоречие с чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ общинският съвет е приел втората хипотеза за определяне на размера на таксата, като е приел за основа данъчната оценка на имотите, която според закона не може да се ползва за основа за определяне на таксата. Липсата на изложени съображения в решението на ОбС, лишава съда от възможностите да провери законосъобразността на приетия начин на изчисления. Първоинстанционното решение е неправилно. То е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати от съда процесуални нарушения, които са съществени. Не са събрани относимите за правилното решение на спора доказателства. Предмет на съдебен контрол е Решението на ОбС № 497 взето по протокол № 35/30.12.2013 г. по т. 2 взето на основание чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ на Общинския съвет - Ветрино, с което се избира основа за определяне на такса " Битови отпадъци" и размера на таксите за физически и юридически лица за посочените в решението населени места. В жалбата на "Ф+С - Агро" ООД, са изложени доводи, че въз основа на това решение е определян размера на таксата за периода от 2014 г. до 2016 г. с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, съгласно която, ако не се приеме решение на ОбС таксата се изчислява съобразно размера на предишната година. През декември 2016 г. е прието Решение № 229 по протокол № 18/22.12.2016 г. на ОбС - Ветрино, с което определен размера на таксата за битови отпадъци 2017 г. Правилно първоинстанционния съд е приел, че определянето и администрирането на местните такси и в частност таксата за битови отпадъци е предоставено на общинския съвет, като съгласно чл. 9 от ЗМДТ общинския съвет приема Наредба за определянето и администрирането на местните данъци и такси. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план - сметка за всяка дейност, включваща разходите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-4 от ЗМДТ. В чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове според количестовото битови отпадъци, а според ал. 2 от ЗМДТ (в относимата редакция ), когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорцционално върху основа оп еделена от общинския съвет. Необосновано обаче решаващият съд е приел, че решението, с което е определен размер на такса битови отпадъци за 2014 г., по своята правна същност представлява общ административен акт и затова за него важат административно производствените правила, разписани в чл. 66, ал. 1 и сл. отАПК, съгласно които откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК е предвидено административният орган да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати от съда процесуални нарушения, които са съществени. Установено е, че това решение е прилагано от 2014 до 2016 г., когато е прието Решение № 229 по протокол № 18 от 22.12.2016 г. за определяне на нов размер на таксите за 2017 г. Не е изяснено обаче по делото дали приетото на решение № 497 от протокол № 35 от 30.12.2013 г. на Общински съвет – Ветрино е инкорпорирано в Наредбата на ОбС - Ветрино за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на общината.. За да прецени характера на акта и неговата самостоятелност съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да представи доказателства дали това решение за избиране на основата за определяне на такса "Битови отпадъци" за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоражения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е включено в Наредбата и ако е, да се представи копие от същата. От представената по делото такава не става ясно дали е включено в нея процесното решение. Изясняването на този факт е отзначение относно правилното решаване на съдебния спор, а имено от изясняването на вида на оспорения административен акт, зависи и вида на производството, в което съдът разглежда оспорването. Ако оспореното решение е внесено в Наредбата, то и реда за разглеждането на спора е друг. В мотивите на решението си административният съд, както се посочи по-горе в изложението е характеризирал обжалваното решение като общ административен акт, без да обсъди констатираното несъответствие между формата и съдържанието на акта. Съдът е отбелязал, че общинският съвет е приел наредба, но ОбС Ветрино е определил размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. с разпоредби, които ако са внесени като изменение на Нрадебта, съставляват вече част от нормативен акт, който е влязъл в сила, делото е следвало да се разгледа в състав от трима съдии, по реда за оспорването на нормативни актове, независимо че чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси предвижда определянето на годишния размер на таксата с решение на общинския съвет. При оспорването на текстове на наредба на общинския съвет, предметът на делото, по който съдът следва да се произнесе, е именно нормативният акт (чл. 193, ал. 1 АПК). Недопустимо е да се отмени решението, с което е приет нормативния акт, тъй то е формата на волеизявлението на издателя на акта, а не самото волеизявление, с което се създават общи правила за поведение. Поради това решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да изясни вида на оспорения акт и срока на неговото действие, да прецени допустимостта на жалбата с оглед на нейния предмет и реда, по който трябва да я разгледа. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение