Решение № 5529 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16402/2011 г.

Решение № 5529 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16402/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 157/16.11.2011 г., постановено по административно дело № 676/2011 г., Административен съд - Добрич е отхвърлил оспорването по жалба на Гочо Господинов Стратиев от гр. Добрич срещу решение № 22/27.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт), с което е оставена без разглеждане жалбата на Стратиев срещу разпореждане № 4602058063/04.02.2011 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - Добрич. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Гочо Господинов Стратиев от гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на решението на директора на ТП на НОИ - Добрич, и постановяване разглеждане (по същество) на жалбата срещу разпореждането от 04.02.2011 г. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Добрич, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на акта. Обжалваното решение е и правилно - то не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Аргументите за противното на касатора не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата до него не е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. В случая действително е налице констатираното от директора на ТП на НОИ - Добрич и в мотивите на проверяваното съдебно решение просрочие на жалбата на Гочо Стратиев срещу разпореждането от 04.02.2011 г. Освен събраните писмени доказателства в тази насока дори самият жалбоподател не оспорва, че лично на 28.02.2011 г. е получил цитираното разпореждане, а жалбата срещу него е подал едва на 04.07.2011 г. Съгласно чл. 117, ал. 2, предл. 2 от КСО разпорежданията за пенсии (по чл. 117, ал. 1, б. "а" от КСО) могат да бъдат обжалвани в тримесечен срок от получаването им. Сроковете за обжалване са преклузивни и пропускането им погасява правото на обжалване, което изключва провеждането на административен контрол по същество от компетентния орган, и обуславя правилността на постановеното от последния оставяне без разглеждане на жалба вх. № 9110/04.07.2011 г. на Гочо Господинов Стратиев срещу разпореждане № 4602058063/04.02.2011 г. на началник отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - Добрич. Тези срокове се отнасят до всички заинтересовани лица, с оглед на което не е налице твърдяното от касатора "неравно третиране". Досежно направените от Стратиев и пред първата инстанция възражения за шестмесечния срок по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и развитите в тази връзка съображения на жалбоподателя за неравнопоставеност и дискриминация, следва да се отбележи, че на същите Добричкия административен съд е дал убедителен отрицателен отговор, който настоящия съдебен състав изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря. По този повод съдът е изложил и аргументи относно пропуснатата от Стратиев процесуална възможност за обжалване на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. От горното явства, че противно на твърдяното в касационната жалба, крайният правен извод на Добричкия административен съд е обоснован. Тезата, което се силаеше до докаже касатора, за неправилност на оспореното от него съдебно решение и незаконосъобразност на потвърденото с него по същество решение на директора на ТП на НОИ - Добрич, е напълно опровергана. Предвид изложеното следва да се приеме, че първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,