Решение № 14550 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2017 г.

Решение № 14550 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище гр. П., чрез пълномощника му юрисконсулт И. Петров, срещу решение № 5080/31.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7775/2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, Трето отделение, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел VII, т. 2. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Райков, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба като неоснователна, излагайки доводи за правилността на обжалваното решение. Прави искане последното да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 5080/31.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7775/2016 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР, в частта му по раздел VII, т. 2, с която на "ЕВН Б. Е." ЕАД са определени цени (без ДДС), по които в качеството си на краен снабдител, да продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, при необходими годишни приходи - 464 967 хил. лв (в т. ч. компонента за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ - 2. 29 % от разходите за покупка на на електрическа енергия (10 203 хил. лв) и разходи за балансиране в размер на 9 195 хил. лв) и прогнозни количества електрическа енергия - 4 179 755 МВтч. Съдът е счел оспореното решение за издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на Комисията по чл. 21, т. 8 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма, както и приложимите административнопроизводствени правила, материален закон и неговата цел. Изложил е подробни съображения за съответствието на решението с изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, понастоящем отменена, като е обсъдил всички релевирани от жалбоподателя възражения в обратен смисъл. Въз основа данните от приобщените по делото доказателства е констатирано, че производството пред КЕВР е образувано включително по подаденото от "ЕВН Б. Е." ЕАД, заявление вх. № Е-13-49-17/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия за ценовия период, считано от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., по които дружеството да снабдява с електрическа енергия крайни клиенти на ниво ниско напрежение. Изследвани са извършените от административния орган действия, като е установено спазването на процесуалните правила за приемане на решение по ЗЕ и НРЦЕЕ. В тази връзка е отбелязано, че на 27.05.2016 г. на страницата на КЕВР е публикуван доклад от 26.05.2016 г. на Дирекции "Електроенергетика и топлоенергетика" и "Правна", по който след анализ на данните, съдържащи се в заявленията и регулаторен преглед на заявителите, са предложени цени в сектор "Електроенергетика". Докладът, разгледан в закрито заседание на КЕВР е приет с решение от 27.05.2016 г., с което е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., обявено на страницата на КЕВР. В последното, открито заседание на Комисията, "ЕВН Б. Е." ЕАД е взело участие, изразявайки становище. Видно от съставения за заседанието протокол № 114, следващо закрито заседание на КЕВР е насрочено на 06.06.2016 г. - за приемане на проекта на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика" и насрочване на обществено обсъждане. На това заседание проектът за решение е приет, а общественото му обсъждане - насрочено за 09.06.2016 г. от 14. 30 часа, в което е участвал и касаторът в настоящото производство, внесъл на 10.06.2016 г. допълнително писмено становище по обсъждания проект. Видно от протокол № 144/30.06.2016 г., на тази дата е прието решение № Ц-19 на КЕВР, в т. ч. обжалваната му част по раздел VII, т. 2. Решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № Ц-19/30.06.2016 г. в горепосочената част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания, тъй като не се установяват допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост или противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните факти съдът е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е обсъдил в мотивите. АССГ е изяснил правилно фактическата обстановка, като е обсъдил твърденията на страните и въз основа установените обстоятелства е направил законосъобразни правни изводи, споделяни от настоящата инстанция. Обосновано е прието, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, с оглед възложените на КЕВР функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10 ЗЕ) и правомощията на Комисията по чл. 21, т. 8 ЗЕ да осъществява регулиране на цените в предвидените в ЗЕ случаи и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценово регулиране изрично е посочено, че на регулиране от Комисията подлежат цените, по които крайните снабдители продават електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение (чл. 30, ал. 1, т. 9 и т. 13 ЗЕ). Правилно съдът е приел за неоснователно и схващането на касатора, че цените се определят от енергийните предприятия, а регулаторният орган е длъжен само да ги утвърди, както са заявени, респективно - да не ги одобри. Чл. 23, т. 4 ЗЕ регламентира правомощието на КЕВР да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, което налага извършването на анализ и оценка на предоставената информация, с оглед точността и икономическата й обоснованост. Подлежащите на регулиране цени се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на ЗЕ, наредбите по приложението му и указанията, дадени от комисията относно образуването на цените. Но основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цени и тяхното утвърждаване - в Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на ел. енергия (в приложимата към датата на приемане на процесното решение № Ц-19/2016 г. редакция по ДВ, бр. 20/2016 г.), като налагат несъмнен извод, че именно КЕВР е органът, натоварен да ги определи. Законосъобразно е отхвърлено и оплакването, че с решението на КЕВР са утвърдени цени на различни енергийни дружества в нарушение на изискването на форма. Обоснован е направеният извод, че атакуваният акт съдържа всички необходими реквизити, като съществено право на административния орган е да прецени дали да се произнесе с едно решение, уреждащо отделни еднотипни обществени отношения или да стори това със самостоятелни решения. Правилно е и отбелязването, че в административното производство по утвърждаване на цени, в тежест на енергийните предприятия е доказването на фактите и обстоятелствата във връзка с формираните от тях цени. ЗЕ и НРЦЕЕ отм. (чл. 41 и сл.), съдържат подробно описание на процедурата по утвърждаване на цени и необходимите документи, които енергийното предприятие следва да представи, за да обоснове своите разходи и предложените цени, като според обективираните в цитираните разпоредби, задължителни правила за поведение, енергийните предприятия могат да предоставят всяка относима информация потвърждаваща твърденията им, а КЕВР може да изисква допълнителна такава, с цел прозрачно и обективно утвърждаване на съответните цени, при спазване на принципите по чл. 31 ЗЕ. Законосъобразно са приети за неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че решение № Ц-19 на КЕВР е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани са изводите на съда, че в случая са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и че в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително доклада и проекта на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. В закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение и насрочила общественото му обсъждане на 09.06.2016 г., проведено с участието на дружеството, представило допълнително становище в тази връзка. Следва да се отбележи, че наведените от касатора възражения и доводи по проекта на решение за утвърждаване на цени, са обсъдени в атакуваното решение, при което са изложени подробни мотиви, сочещи фактическите и правни основания за издаване на административния акт и обосноваващи приемането на атакуваните цени. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. Документите в приложената административна преписка установяват наличието на основанията, по които Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени. В този смисъл, обективно от АССГ е установено, че при утвърждаването им от КЕВР са съобразени съответните ценообразуващи елементи и приложимите нормативни изисквания. Противно на релевираните от касатора доводи, всички релевантни за спора обстоятелства са подробно и правилно обсъдени от първоинстанционния съд. Поради това, не намират основание оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност на акта по съществото на спора, нито за необоснованост и противоречие на постановеното съдебно решение с приложимия закон. Съдът счел за правилно, че размерът на компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 9, ал. 2 НРЦЕЕ ; е запазен на нивото, утвърдено в предходното решение на регулатора, в размер на 2, 29% от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. В тази връзка е възприето становището на Комисията, че предвид намаленото потребление на регулираната част от пазара на електрическа енергия, запазването на надценката за дейността е икономически обосновано, доколкото преминаването на голяма част от стопанските потребители към свободния пазар предполага оптимизация на разходите на крайните снабдители, с оглед постигане на равнопоставеност между клиентите, избрали пазара по свободно договорени цени, и клиентите на крайните снабдители, за които цените на електрическата енергия се утвърждават от регулатора. Този извод се подкрепя и от данните по заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че размерът на компонентата за дейността "крайно снабдяване" е еднакъв за всички крайни снабдители, съобразно принципа по чл. 23, т. 5 ЗЕ за равнопоставеност между енергийните предприятия и този по чл. 8, ал. 2 АПК, съгласно който сходните случаи се третират еднакво когато това е в пределите на оперативната самостоятелност на административния орган, какъвто е в настоящия случай. Още повече, че при сравнителен анализ на отчетените резултати от предходния регулаторен период и заявените разходи за предстоящия е установена тенденция към неоснователно повишаване на отделни групи разходи, вместо тяхното оптимизиране. Съдът законосъобразно възприел и заключението на регулаторния орган, че корекции за надвзет/недовзет приход противоречат на установената до момента регулаторна практика, тъй като прилагането на фактора Z само за компенсации би ощетило крайните клиенти в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ, предвид това, че утвърдените цени са базирани на предложените от касатора количества електрическа енергия по тарифи. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти както на битови, така и на небитови крайни клиенти, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Снабдяването на тези клиенти (битови и небитови) се извършва по регулирани от Комисията цени (чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ), респективно КЕВР има законово задължение да утвърди такива цени (чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗЕ). В този смисъл правилно е прието, че тарифната структура на цените е определена от Комисията в съответствие с разходите и при спазване на принципите за ценово регулиране. По отношение на възраженията на "ЕВН Б. Е." ЕАД, относно разходите за балансиране правилно е съобразен начинът на определяне на включените в необходимите годишни приходи разходи за балансиране, описан в т. 1. 4 и т. 2. 4 от общия подход. Не намира основание твърдението, че клиентите на регулирания пазар са в привилегировано положение спрямо клиентите на свободния пазар, заплащащи в пълен размер небалансите си, а оттам и че в нарушение на действащото законодателство се създават условия за дискриминационно третиране на клиентите. Признаването на разходи за балансиране на доставчиците на регулирания пазар, няколко пъти по-високи от тези, които заплащат клиентите на свободния пазар, би поставило в привилегировано положение именно крайните снабдители спрямо търговците, както и клиентите, избрали либерализирания пазар спрямо тези, останали на регулирания. Разходите за балансиране са присъщи разходи за дейността на доставчиците на електрическа енергия, които следва да се прехвърлят към крайните клиенти, тъй като небалансите се предизвикват от промяна в поведението на клиентите. Но доколкото прогнозите се изготвят от доставчиците и част от възникналите разходи за балансиране не са предизвикани от клиентите, а от самите доставчици поради грешно изготвена прогноза, то последните са тези, които следва да поемат финансовата отговорност за това. Следователно, включването на пълната заявена стойност на разходите за балансиране в необходимите приходи на дружествата би нарушило интересите на потребителите, които ще следва да заплатят на дружествата разходи, които не са предизвикани от тях. По този начин се нарушава основният принцип на балансиращия пазар - небалансите да се заплащат от този, който ги е предизвикал, като в същото време се отнема стимулът на електроразпределителните дружества и крайните снабдители да изготвят точни прогнози. Съгласно чл. 63, ал. 1 ПТЕЕ, крайните снабдители и доставчиците от последна инстанция изпълняват служебно функцията на координатори на специални балансиращи групи за клиентите, които снабдяват с електрическа енергия. Това означава, че касаторът отговаря за прогнозиране на почасовото потребление на своите клиенти и закупува електрическа енергия от обществения доставчик не по измерени стойности, а по подадени предварително прогнозни графици. Разликите между прогнозите и измерванията сумарно за всички клиенти, представляват небалансите на балансиращата група. Натрупаните почасови положителни и отрицателни разлики или т. нар. "небаланси", се покриват чрез покупка или продажба на балансираща енергия от/към "ЕСО" ЕАД, а оттам и разходите в резултат на отклоненията над допустимите граници остават за сметка на съответното дружество, като стимулират точното прогнозиране и реализирането на минимални небаланси. Наред с горното, относно аргументите, касаещи разходите за енергийна ефективност, правилно е взето предвид, че разходите на енергийните предприятия за постигане на индивидуалните им цели за енергийни спестявания могат да бъдат признати само при кумулативното наличие на следните предпоставки: срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели енергийното предприятие да не е получило допълнителни приходи от крайните клиенти извън регулираните цени или чрез други механизми, и направените разходи във връзка с изпълнението на индивидуалните цели да бъдат доказани пред КЕВР, като икономически обосновани. Обоснован е направеният от съда извод, че в хода на производството по утвърждаване на цени на електрическата енергия, горепосочените предпоставки не са били доказани, поради което в необходимите годишни приходи за осъществяване на лицензионната дейност на енергийните предприятия правилно не са включени разходи за енергийна ефективност. Според чл. 35, ал. 1 ЗЕ, енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност, а Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период, по аргумент от чл. 35, ал. 4 ЗЕ, в която връзка следва да се отбележи предоставената на касатора, в хода на административното производство, възможност да обоснове и докаже предложенията си за утвърждаване на новите цени. Предвид това и с оглед подробно изложените в атакуваното пред АССГ решение, мотиви, законосъобразно този съд е приел осъществените корекции по тях за обосновани. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че решението на административния съд е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на ЗЕ, Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски по делото. Предвид това, своевременно направените от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на направените пред ВАС разноски за юрисконсултско възнаграждение, и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЕВР такова възнаграждение, в размер на 200 лв.