Решение № 1560 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2009 г.

Решение № 1560 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13562/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол е обжалвал решението от 18.05.2009 г. постановено по адм. д. № 5543/2008 г. на Административен съд - София-град, II отд., 37 състав, с което е отменена Заповед № ДК-02-СО-114/23.07.2008 г., издадена от началника на СРДНСК, с която е наредено премахване на незаконен строеж " Два гаража", находящи се в гр. Нови Искър, в УПИ - VII - 234, кв. 72, по плана на гр. Нови Искър като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 2 от АПК. Ответникът Иван Свиленов Манов не изразява становище поделото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за законосъобразност на решението. Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК административния орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересуваните лица. А индивидуалния административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации, ако такива са дадени съответно направени - чл. 35 АПК. Във връзка с това правилно съдът е счел, че задължение на административния орган е да установи правно релевантните факти свързани търпимостта на строежа с оглед приложението на § 16, ал. ЗУТ, след като е било установено, че строежа е извършен преди влизане на ЗУТ в сила, според който търпимите строежи на подлежат на премахване. Ето защо законосъобразно е прието, че неизясняването на фактическата обстановка е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до постановяването на акта в нарушение на материалния закон. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изводите му кореспондират с доказателствата по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение и на основание чл. 211, ал. 1 АПК