Решение № 6071 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2016 г.

Решение № 6071 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 64 от 18.01.2016 г. на Варненски административен съд, по адм. дело № 2812 по описа на съда за 2015 г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], представлявано от Л. А. Т., е отменен Ревизионен акт № Р – 18 – 1402997-091-001/21.04.2015 г., на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 373/30.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, с който на ревизираното лице за данъчни периоди през 2010, 2011 и 2012 г. са определени задължения по ЗДДС в размер общо на 76 326, 72 лв. главница и 30 530, 84 лв. лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 82 233, 08 лв. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], /предходно наименование [фирма]/, [фирма] /предходно наименование [фирма]/, [фирма], [фирма], [фирма] /предходно наименование [фирма]/ и [фирма]. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: Необосновано, въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд приел, че е доказано реалното доставяне на плодове и зеленчуци на ревизираното дружество по процесните фактури на посочените доставчици в данъчни периоди през 2010, 2011 и 2012 г. =Между представените доказателства имало несъответствия, някои от тях страдали от непълноти, липсвали доказателства за значими факти, процесните доставчици не съдействали на приходните органи. Съдът не обсъдил несъответствията на датите по някои от процесните доставки на предаването и транспортирането на стоката. По фактурите на [фирма] не може и да се провери съответствието между датите на предаването и тези на транспортирането, поради липса на приемо-предавателни протоколи. Не получило обяснение и несъответствието между удостовереното в приемо-предавателни протоколи присъствие на управителя на РЛ при получаването на стоката по някои фактури, когато не е доказано да е пътувал до стоковата борса [населено място], откъдето е товарена стоката, както и когато е установено, че на същите дати /на приемо-предаването/ е внасял лично суми по сметки в банки. =От представените пътни листи за доказване на транспортиране на стоката от ревизираното дружество, не е доказан категорично посочения факт с правно значение: някои от тях са без номера, което пречи да се провери верността на транспорта хронологически; в други показанията на километража между по-ранни и по-късни превози не съответстват. =Не е доказан произходът на стоката, на някои от преките доставчици са издадени ревизионни актове за данъчни периоди, съвпадащи с процесните, с които е отказано право на данъчен кредит по предходни на процесните доставки, които РА, в някои от случаите, са потвърдени с влезли в сила съдебни решения. Ревизираното лице не е доказало доставчиците му да са разполагали с достатъчно количество от родово-определената стока, както и с материална, трудова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. В крайна сметка, не е доказано предаването на родово-определената стока, с което се прехвърля правото на собственост върху нея, а това е базисно изискване за възникване на право на данъчен кредит на получателя. =Необосновано съдът кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно установените с нея стокови потоци от преките доставчици през ревизираното лице до последващи доставки на плодове и зеленчуци, по които РЛ е изпълнител. Заключението не е имало задача да провери имало ли е и други доставчици, освен процесните, по които да са доставяни на РЛ стоки от същия вид, с които доставки именно да е било възможно осъществяването на безспорните последващи доставки. Невъзможно е било за вещото лице да установи точно кои плодове и зеленчуци, получени по фактурите на кои доставчици са станали предмет на последващите доставки, поради което необосновано съдът кредитирал справка № 1 към заключението. Предвид изложеното по-горе относно транспортните документи съдът не е следвало да кредитира и Справка № 5 към заключението относно транспорта на стоките. Необосновани били изводите на експерта и относно извършените разходи за транспорт. =необосновано съдът кредитирал свидетелските показания на работници на ревизираното дружество. =първоинстанционното решение не е достатъчно мотивирано, не са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните доказателства. =РЛ не е можело да не знае, че фактурите, по които приспада данъчен кредит не отразяват реални доставки и е представило доказателства, за да докаже обратното единствено с цел упражняването на претендираното право. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба [фирма], представлявано от управителя Л. Т., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди през 2010, 2011 и 2012 г., са определени задължения по ЗДДС в размер общо на 76 326, 72 лв. главница и 30 530, 84 лв. лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 82 233, 08 лв. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], /предходно наименование [фирма]/, [фирма] /предходно наименование [фирма]/, [фирма], [фирма], [фирма] /предходно наименование [фирма]/ и [фирма], с предмет плодове и зеленчуци. Пред АС не е било спорно, което е установено и от неоспорено, в тази част, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че ревизираното дружество е действащо предприятие за търговия с плодове и зеленчуци, което разполага със складови помещения, транспортни средства и достатъчен трудов ресурс. Съгласно експертизата, /отговори на въпроси №№ 7 и 8 /, в счетоводството на ревизираното дружество, което е водено редовно, са отразени разходи за наем на складови и търговски площи, за поддържане на помещения за съхранение на стоки като фактурираните, за гориво за транспорт по процесните доставки, разходи за персонал и МПС. С РА е прието, че процесните фактури не отразяват реални доставки, защото някои от доставчиците не са открити в ревизионното производство и не са представили никакви доказателства, придружаващи фактурите, а други не са представили достатъчно такива относно произхода на стоката, трудовия, персонален и технически капацитет да извършат доставките. В същото време органите по приходите са намерили за недостатъчни представяните от ревизираното лице и някои от доставчиците доказателства, а по част от тях са констатирали противоречия. В ревизионното производство са дадени обяснения от представляващия ревизираното дружество относно механизма на доставките: закупуване на плодове и зеленчуци от стокови борси, от където стоката е натоварвана и транспортирана от самото ревизирано лице до негови складови и търговски помещения в [населено място]. Органите по приходите не са оспорвали извършването на последващи доставки с процесния предмет от ревизираното лице и по принцип не са оспорвали наличие при ревизирания на достатъчно количество такава стока за извършването на тези доставки, но са поддържали, поддържат и в касационната жалба, че не е доказано тази стока да е доставена от процесните доставчици по процесните фактури. За да уважи жалбата на дружеството против РА в посочената част, първоинстанционният съд, кредитирайки заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е имало задача да извърши проследяване на стоковия поток по процесните фактури от доставчиците, през ревизираното лице до последващото разпореждане със стоки от същия вид; както и да опише всяка фактура и придружаващите я документи за предаване и транспортиране на стоката, е приел, че реалността на процесните доставки е доказана, поради което претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. В ревизионното производство е установен механизмът на процесните доставки, съгласно писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество и това е бил главният предмет на доказване в първоинстанционния процес. Неоснователни са касационните оплаквания, че липсата на приемо-предавателни протоколи по фактурите на [фирма] прави необосновани изводите за реалност на доставките по фактурите на този доставчик. Тези фактури са достатъчно подробни като съдържание, носят подписите на страните по сделките, а подписът на доставчика е потвърден от управителя на дружеството, открит в ревизионното производство. При неоспорване на предаването на стоката и доказателства за транспортирането й с транспорт на получателя, липсата на приемо-предавателни протоколи няма посоченото от касатора правно значение, защото доказването на натоварването на стоката на определено място е равносилно на предаването й на купувача. Оплакването, че по фактурите на [фирма] и други доставчици представените приемо-предавателни протоколи и транспортни документи имат разминавания в датите, е неоснователно, предвид обясненията на управителя на ревизираното лице, че понякога е купувана стока, която не е веднага транспортирана и е престоявала на склад при продавача, за когото е доказано, че притежава складове, а също персонал на стокова борса. Посоченото е и логично, предвид спецификата на този вид търговска дейност и трайния характер на търговските отношения между страните по сделките. Оплакванията по съдържанието на транспортните документи не са основателни, защото някои от тези доказателства са представени в ревизионното производство, а представените в процеса пред административния съд не са били оспорени или коментирани относно съдържанието при приемането им. Отделно от това, доколкото става дума за транспорт, организиран и изпълнен от ревизирания получател, в ревизионното производство е можело да се направи пълен преглед на наличните доказателства за такъв транспорт, както и на осчетоводените разходи за него от самото ревизирано лице, което не е сторено. Вместо извършването на такава проверка, ревизираният жалбоподател, в съдебното производство е поискал експертизата да провери съответствието на представените от него транспортни документи, които могат да се отнесат към всяка фактура, а заключението в тази част, както и изобщо е било прието от административния съд без въпроси и обсъждане от страна на ответника. Правилно и в съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите недопустимо са отказали право на данъчен кредит на получателя поради недоказана липса на персонал на дружествата доставчици, помещения и достатъчно количество стоки, които да продадат на жалбоподателя. Съгласно т. 61 от Решение на СЕС от 21.06.2012 г. съединени дела С-80/11 и С-142/11 "данъчната администрация... не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение." Предвид това, неоснователни са касационните оплаквания за недоказан произход на стоката, както и технически и персонален капацитет на доставчиците за извършването на доставките като основание за отказ на данъчен кредит на получателя. Доводите в касационната жалба за непълно проследяване на стоковия поток в заключението на съдебно-счетоводната експертиза са направени при неизвършване от страна на самите органи по приходите на такова проследяване в ревизионното производство. Заключението на експертизата е установило, че общото количество стоки, а също и по видове стоки по процесните фактури са напълно достатъчни за извършването на неоспорваните от ревизиращите последващи доставки на стоки от същите видове. Ако органите по приходите са поддържали, че последващите доставки са извършени със стока, получена от други доставчици, те е следвало да установят това, при наличието на същите трудности за проследяване на родово-определената стока, които изтъкват при оспорването, едва с касационната жалба, на Справка № 1 от заключението. Касационното оплакване за необосновано кредитиране на събраните свидетелски показания не държи сметка за обстоятелството, че тези показания кореспондират с останалите събрани доказателства, а в обратен смисъл има само твърдения на приходните органи. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 4 500 лв. Разноски пред АС са присъдени с първоинстанционното решение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение