Решение № 8 от 9.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 656/2010 г.

Решение № 8 от 9.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 656/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. В. П. срещу решение № 321/20.10.2010 г. по внохд № 560/10 г. на С. апелативен съд. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан. Решението е обжалвано и в гражданско-осъдителната му част, като се излагат съображения, че гражданският иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. В съдебно заседания защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива съображенията в нейна подкрепа. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържат становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 113/10.05.2010 г. по нохд № 509/2008 г. Б. окръжен съд признал подсъдимия К. П. за виновен в това, че на 03.11.2006 г., като управител на еднолична фирма, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява допуснал нарушения на чл. 5, чл. 6, чл. 11 и чл. 44 от Правилника за безопасност на труда в горите /ПБТГ/ и чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и по непредпазливост причинил смъртта на Н. К. С. и на основание чл. 123, ал. 2 вр. ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати на Е. С. и на наследниците на починалия по време на процеса граждански ищец К. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 хиляди лева. С атакуваното решение С. апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения на чл. 5, т. 1, 2 и 5 от ПБТГ. В останалата част потвърдил присъдата. Доводите, в подкрепа на релевираните касационни основания, са за неправилна и логически неиздържана оценка на събраните доказателства, довела до погрешен извод за наличие на причинно-следствена връзка между инкриминираните нарушения на трудовото законодателства и смъртта на пострадалия. Защитата счита, че такава връзка не е налице, тъй като пострадалият не се е съобразил с отправеното му предупреждение и поради това се е озовал в близост до падащото дърво. Оплакванията са неоснователни. Въззивният съд е анализирал събраните в производството писмени и гласни доказателствени средства и оценявайки ги в тяхната взаимовръзка и съобразно действителното им съдържание е мотивирал извод за безспорна установеност на фактическата обстановка, такава, каквато е приета от първата инстанция. По несъмнен начин е установил, че подсъдимият не е изпълнил задължението си по договора с фирма "К." да осигури първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж на пострадалия по охрана на труда от специалист с инженерно или техническо образование. Пострадалият С. не е преминал и курс на обучение по безопасност на труда в дърводобива, нито са му осигурени лични предпазни средства. Подсъдимият не е осигурил правоспособно техническо лице, което да инструктира работниците за конкретните условия на работа на мястото на сечта, евентуалните потенциални опасности на обекта и мерките за тяхното предотвратяване, като тримата работници сами си разпределили трудовите задачи. Законосъобразен и логически издържан е изводът на съда, че поради липсата на достатъчно познания за характера на опасностите при дърводобива, пострадалият не е могъл адекватно да прецени местоположението си и се е озовал в опасна близост до падащото дърво, съотв. до чупещите се и хвърчащи във всички посоки клони, един от които е причинил фаталното нараняване. Подробно е мотивирал решението си, че именно неизпълнените от подсъдимия задължения за обучение и инструктиране на пострадалия по безопасност на труда са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Касационният състав изцяло споделя аргументите на С. апелативен съд в коментираната посока и намира за неоснователни възраженията, че вина за случилото се има самият пострадал. Извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 123, ал. 2 от НК, поради което липсва основание за оправдаването му. Неоснователно е и оплакването, че гражданският иск е недопустим, тъй като смъртта на пострадалия е настъпила при и по повод изпълнение на трудови задължения, поради което е налице трудова злополука по смисъла на чл. 200 - 202 от КТ. В случая, смъртта на С. е резултат от деликт - извършеното от подсъдимия престъпление и правното основание на иска е чл. 45 от ЗЗД. Няма място за какъвто и да било спор, че отговорността на подсъдимия за причинените от него вреди следва да се реализира по реда на деликтната отговорност, а не по КТ. Въззивният съд е отговорил в същия смисъл на направеното пред него възражение и правилно го е отхвърлил. При тези съображения, Върховният касационен съд приема, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на частните обвинители и граждански ищци за присъждане на направените от тях разноските пред трите съдебни инстанции, тъй като това не е сторено от предходните съдилища. От приложените по делото договори за правна помощ се установява, че те възлизат общо на 2000 лева. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение