Решение № 8084 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2010 г.

Решение № 8084 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 01.12.2009 г. по адм. д. № 677 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Фанка Атанасова Георгиева от Пловдив срещу писмо № 2-94-00-531/2 от 02.04.2009 г. на кмета на район "Западен" при община Пловдив, с което е отказано попълването на кадастралния план със заснемането на два нови поземлени имота, придобити чрез съдебна делба. Против това решение на административния съд Фанка Атанасова Георгиева е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че Фанка Атанасова Георгиева /касаторка в това производство/ е установила правото на собственост върху два поземлени имота, които иска да бъдат заснети и нанесени по кадастралния план с представената съдебна спогодба от 1998 г., с която е приключило делото за съдебната делба на поземлен имот № 77 в кв. "Христо Смирненски" по плана от 1993 г., записан на наследниците на Атанас Петров Топчийски. Също така е констатирал, че по нотариален акт за дарение от 2006 г. Атанас Димитров Кунчев и Стела Димитрова Атанасова от Пловдив се легитимират като собственици на ? идеална част от поземлен имот № 77 отпреди делбата му. При тези констатации, за които не са спорили страните, административният съд е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по исков ред. Това становище на административния съд е правилно. Преценката на съда, която почива на представените по делото писмени доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. Правилно административният съд е разгледал основателността на жалбата с оглед изясняване точния обем на правата върху заснеманите имоти на касаторката след съдебната делба с оглед на това, че и трети лицата има права на собственост върху тях по силата на нотариалния акт за дарение. След като страните спорят за обема на правата на собственост, този спор не може да бъде разгледан в производството по обжалване на отказа за попълването на кадастралния план с нови имоти като принадлежащи само на касаторката понеже се свежда до спор за материалното право. Същият може да бъде разгледан само по общия исков ред. Това е така, защото административният орган и съдът не са овластени да проверяват основанията, на които са придобити права върху заснеманите имоти, нито да се произнасят за действителността на представените им документи за собственост и други вещни права. Твърдението на касаторката за нищожност на нотариалния акт за дарение от 2006 г. с оглед на представената съдебна спогодба от 1998 г. е неуместно. В административният процес не могат да се поставят въпроси, чието разрешение би довело до изместването му от неговите рамки на спор за законосъобразност на индивидуален административен акт и до превръщането му в друг процес, например в исков граждански процес, както е в случая. Правилно административният съд се е ограничил с проверяване законосъобразността на отказа, тъй като в административния процес не може да се разглеждат искове за установяване нищожността или за унищожаване, разваляне или отмяна на вписани или подлежащи на вписване актове, те се разглежда и решава в гражданския процес. Само по общия исков ред /в гражданския процес/ касаторката може да установи, че имот № 77 вече не е съсобственост между наследниците, а е разделен /чрез съдебна делба от 1998 г./ и сега представлява отделни имоти, собственост на страните по делото. Дали тези лица поотделно са собственици на реално обособени имоти или са съсобственици на един имот е от значение за предвижданията по съответния устройствен план. В този смисъл е налице спор за материално право съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Вярно е становището на касаторката, че съдебната спогодба от 1998 г. е безспорно породила прехвърлително действие между страните и че има преднина, защото е валидно сключена значително по рано от нотариалния акт за дарение. Обаче, разглеждането и тези въпроси може да стане само в гражданския процес. Прочие, правило административният орган и административния съд са приели, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по исков ред. Наличието на този спор е пречка за попълване на кадастралния план с нови имоти. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,