Решение № 344 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 994/2012 г.

Решение № 344 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 994/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Касационното производство е образувано по жалба на адв. Р. - защитник на подсъдимия Х. Т. срещу въззивно решение № 66 от 18.04.2012 г., по внохд № 87/12 г. на Апелативен съд гр. Пловдив. Със същото решение била потвърдена постановената присъда № 4 от 12.01.2012 г., по нохд № 461/09 г. на Окръжен съд Хасково. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че оценката на доказателствата е била извършена неправилно, което е довело до нарушение на закона с признаването на подсъдимия за виновен. Настоява се решението и присъдата на първата инстанция да бъдат отменени и подсъдимият се признае за невинен. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Р. със същото искане. В допълнение се изтъква, че няма доказателства свидетелите да са познавали Т., с изключение на св. Т., чиито показания защитата счита за неубедителни, и че подсъдимият не бил разпознат по снимков материал. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 12.01.2012 г., постановена по нохд № 461/09 г. по описа на Окръжен съд гр. Хасково, подсъдимият Х. Т. бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 17.04.2004 г. - 05.07.2004 г., като подбудител и помагач, в съучастие със С. Д. и Ю. Й., умишлено склонил и улеснил последните двама да пренесат без надлежно разрешително през границата на Р България - ГКПП "Капитан Андреево" с леки автомобили "Фиат Д." с турски рег. №... и "Фиат Д. К."с рег. №..., високорисково наркотично вещество в особено големи размери - 229,220 кг. амфетаминов прах и таблети с 5% съдържание на активното вещество на обща стойност 343 830 лева, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. l вр. ал. 2, пр. l вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 15 (петнадесет) години и "глоба" в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева. Със същата присъда подсъдимият Т. бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 07.04.2004 г. - 05.07.2004 г., на територията на Старозагорска и Хасковска област, след като предварително се сговорил с Ю. Й., В. В. Т., Г. М. Г. и С. Д., без надлежно разрешително преработвал и съхранявал с цел разпространение високорисково наркотично вещество с общо нетно тегло: 230,486 кг., от които 229,220 кг. с 5% съдържание на амфетамин, 1,248 кг. - с 3% съдържание на амфетамин, 0,0167 кг. с 8% съдържание на амфетамин и 0,0016 кг. с 14% съдържание на амфетамин, на обща стойност 345 000 лева, представляващи големи размери престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 1 (изм.) вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2-ро, предл. II-ро вр. ал. l от НК в новата му редакция (ДВ бр. 75/2006 г.), във вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание " лишаване от свобода" за срок от осем години и "глоба в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/". На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия Х. Т. било определено общо наказание в размер на 15 (петнадесет) години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим и "глоба" в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 242, ал. 7 от НК в полза на държавата бил отнет предметът на престъпление по делото - високорисково наркотичното вещество амфетамин 50.486 кг. На основание чл. 242, ал. 8 от НК бил отнет и лекият автомобил "Фиат Д. К."с рег. №..., собственост на св. С. Д. В тежест на подсъдимия Т. било възложено заплащането на направените по делото разноски. В хода на първото първоинстанционно производство по нохд № 484/05 г. на Окръжен съд Хасково подсъдимият С. Д., а след връщането на делото за ново разглеждане, в хода на образуваното нохд № 461/09 г. подсъдимите Ю. Й., В. Т. и Г. Г. сключили споразумения с прокуратурата, одобрени по надлежния ред, с които били осъдени по повдигнатите им обвинения на различни срокове лишаване от свобода. Последните били разпитвани в качеството на свидетели по воденото срещу подсъдимия Т. наказателно производство. Срещу постановената присъда била подадена жалба от защитника на подсъдимия Т. С решение на Пловдивски апелативен съд, постановено по внохд № 87/12 г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила свързани с оценката на доказателствения материал, която според касатора е била извършена неправилно и е довела до нарушение на закона предвид липсата на доказателства за съпричастност на подсъдимия Т. към престъпната дейност на другите осъдени лица. Жалбата е неоснователна. Направените от инстанционните съдилища изводи относно осъществените от Х. Т. деяния се основават на показанията на свидетелите Д., Т., С., П., Т., Д.; на изслушаните от първоинстанционния съд експертизи - автотехническа, графологична, дактилоскопна и физико - химически. При преценката на доказателствения материал не са били допуснати нарушения, свързани с логическата дейност на съда или игнориране на доказателства. В показанията си св. Д. подробно е изяснил дейността на подсъдимия Т., свързана с мотивирането на турските граждани да пренесат през границата инкриминираните наркотични вещества, както и ролята му на организатор за осигуряване и договаряне на доставката на амфетамина, осъществяване на контакти в Турция и България, с цел Ю. Й. и С. Д. да получат в България и да предадат в Турция определено количество амфетамин. В тази насока са кредитирани наличните в следственото дело разпечатки от разговори по мобилен телефон на турските граждани с подсъдимия Т. и св. Т., както и разговори на св. Г. с Т. В хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване по снимки на подсъдимия Т. от св. С. Д., като последният е разпознал Т. като човека с името "Ш." или "А", за когото свидетелят е дал показания, че е лицето, с което са се срещали в София, Пловдив и което ги е завело при подсъдимите Т. и Г. за получаване на наркотични вещества. Протоколът на л. 21, т. 4 от досъдебното производство, отразяващ това процесуално - следствено действие е ценен от съдебните инстанции в подкрепа на обвинителната теза. В показанията, си дадени пред първоинстанционния съд, св. Т. е потвърдил познанството си с Т., както и факта, че последният му докарал "хапчета", които впоследствие Т. предал на С. Д. Изводите в мотивите на първоинстанционната присъда относно осъществената от Т. дейност по преработване на прахообразните смеси, съдържащи амфетамин (следи от които са намерени в домовете на свидетелите Т. и Г.) в таблетна форма и факта на държането на наркотичното вещество за осъществяване на тази дейност се споделят от касационния съд. Правната оценка на тези факти от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 354 а от НК, сочи на извод, че законът е бил приложен правилно. Същият извод се налага и по отношение на обвинението по чл. 242 от НК. С оглед изложеното тезата на защитата за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия Т. е несъстоятелна, поради което и отправеното към касационната инстанция искане за оправдаване на този подсъдим по реда на чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,