Решение № 214 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3524/2013 г.

Решение № 214 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3524/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. И. С. от [населено място] е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1527 от 10.11.2011 г. по гр. дело № 2556/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 309 от 21.07.2011 г. по гр. дело № 1956/2010 г. на Асеновградския районен съд за отхвърляне на предявените от молителя срещу [община] искове по чл. 124 ГПК за право на собственост. Молителят представя и се позовава на: молба вх. № 94-Д-340/8.08.2011 г. до кмета на [община], с копие до П. областен управител; писмо-отговор на молба с изх. № 94-Д-340/3.09.2011 г. на [община] и писмо изх. № ИГ-03-15/16.08.2011 г. на Областния управител на област П. по повод на посочената молба, за които се поддържа, че са нови писмени доказателства. [община] е на становище, че молбата за отмяна е неоснователна. С определение № 179 от 7.06.2013 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, доколкото е подадена от заинтересувана страна, вписана е и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на молителя за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти по кадастралната карта на [населено място], [община]: № 49151.26.28 в м. "Д.", с площ 72834 кв. м., трайно предназначение - земеделска земя, трайно ползване изоставена орна земя и № 49151.28.16 в м. "Б.", с площ 7596 кв. м., земеделска земя, пасище. Молителят е претендирал, че е придобил собствеността въз основа на явно, непрекъснато и необезпокоявано владение от 1990 г. По делото е било безспорно, че процесните имоти са земеделски и са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са реституирани в полза на ищеца /сега молител/ или на трети лица. Не е имало спор и че имотите са били актувани на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ през 2009 г. като частна общинска собственост. За да отхвърлят иска, съдилищата са приели, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата до 18.11.1997 г. придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и от тази дата започва да тече нова давност, а съгласно § 1 от ЗИД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г.; ДВ, бр. 105/2006 г.; ДВ, бр. 113/2007 г. и ДВ, бр. 109/2008 г./ тя е спряна, считано от 1.06.2006 г., до 31.12.2011 г. Прието е, че за процесните имоти придобивна давност е текла в периода 18.11.1997 г. - 1.06.2006 г., т.е. по-малко от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочено е, че актовете за частна общинска собственост са официални свидетелстващи документи с обвързваща доказателствена сила, че придобивното основание по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е било осъществено. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. Представената с молбата за отмяна молба вх. № 94-Д.340/8.08.2011 г. до кмета на [община], с която молителят е поискал да бъде издадена заповед за деактуване на процесните имоти, като е твърдял, че ги е придобил по давност въз основа на продължило повече от десет години владение след 18.11.1997 г., не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Документът не удостоверява новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото, за да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваните решения и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото. Както се посочи, решаващо съображение за отхвърляне на иска за собственост е, че за времето от 1.06.2006 г. до 31.12.2011 г. е спряла да тече давността за придобиване на общински имоти, а ищецът /сега молител/ не е установил, че земеделските имоти, за които по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са съставени актове за частна общинска собственост, не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Изложеното важи в пълна степен и за останалите два документа, представени с молбата за отмяна. Писмо изх. № 94-Д-340 от 3.09.2011 г. на [община] съдържа отговор на молбата за издаване на заповеди за деактуване, като се посочва, че за цитираните в молбата имоти е налице съдебен спор пред Пловдивския окръжен съд. Аналогично съдържание има и писмо изх. № ИГ-03-15/16.08.2011 г. на Областния управител на Пловдивска област, с което молителят е бил уведомен, че действия по деактуване на имотите не могат да бъдат предприети при положение, че има висящо съдебно производство по предявения установителен иск за собственост. Молбата за отмяна съдържа и оплаквания за неправилност на атакуваното влязло в сила решение /необоснованост и нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК/, които не могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна от категорията на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1 - 7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. от ГПК не е производство за обжалване на решенията. Доводите, основани на удостоверението за пазарна оценка на земеделска земя, издадено от лицензиран оценител Ц. Д. Г., според което общата пазарна стойност на двата имота възлиза на 5 290 лева, не следва да бъдат обсъждани. Посоченото удостоверение е било представено с молба за отмяна вх. № 2955 от 5.03.2012 г., по която Върховният касационен съд, I г. о. се е произнесъл с решение № 352 от 3.10.2012 г. по гр. дело № 635/2012 г., като е прието, че документът е относим единствено към преценката на цената на иска и допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение с оглед чл. 280, ал. 2 ГПК и не рефлектира върху установените факти и решаващите изводи на съдебните инстанции. В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.