Решение № 4018 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2015 г.

Решение № 4018 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и Любка Цветанова Сандева - гр. Русе чрез пълномощника си адв. Георги Георгиев срещу решение № 157/30.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3378/2014 г. по описа на Варненския административен съд. Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, в които е отменен РА № 181401313/10.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 571/06.10.2014 г. на директора на същата дирекция за установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 16 227,02 лв. до пълния размер от 16 409,13 лв. (за сумата от 182,11 лв.); за 2010 г. за разликата над 3 270,84 лв. до пълния размер от 3 384,17 лв. (за сумата от 113,33 лв.) и за 2011 г. за разликата над 2 549,84 лв. до пълния размер от 2 721,59 лв. (за сумата от 171,75 лв.) и съответните лихви за просрочие. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа оплакване за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване в касационната жалба е свързано с несъгласие с приетото от съда, че превишението на разходите над приходите следва да се изследва на годишна основа, а не като сбор от моментни отрицателни салда. Излагат се доводи, че когато към отделен период (месец/ден) през съответната година е налице превишение на изразходваните от задълженото лице средства над получените от него парични суми автоматично се налага извод, че към този период лицето е разполагало с парични средства, които са му позволили да извърши установените разходи. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в посочените части и отхвърляне жалбата на Любка Сандева срещу ревизионния акт в посочените части. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Любка Цветанова Сандева от гр. Русе, редовно призована не е изразила становище. Любка Цветанова Сандева от гр. Русе чрез пълномощника си адв. Георги Георгиев обжалва решение в частта, в която жалбата й срещу посочения по-горе ревизионен акт е отхвърлена - частично за ревизираните години 2007 г. - за сумата 16 227,02 лв., 2010 г. - за сумата 3 270,84 лв.; 2011 г. - за сумата 2 549,84 лв. и съответните лихви и изцяло за 2008 г. за сумата 8 317,22 лв. и 2009 г. за сумата 3 475,43 лв. и съответните лихви. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията са свързани с неправилно прилагане от съда на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка твърди, че през 2007 г. и 2008 г. не е пребивавала на територията на България повече от 200 дни, поради което не подлежи на облагане с данък. Другото оплакване, изложено в допълнението към касационната жалба, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като тя през този период е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвор в Швейцария (неправилно е посочено от адв. Георгиев, че тази държава е член на ЕС) и не е могла да присъства в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, както и неправилно съдът не е уважил молбата на процесуалния й представител адв. Георгиев за отлагане на делото, тъй като по същото време имал дело в Апелативен съд - гр. Велико Търново. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части или след отмяната, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. От адв. Георгиев е приложена молба, с която уведомява съдът делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна и за неоснователност на касационната жалба на Любка Сандева. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. За да отмени частично РА № 181401313/10.07.2014 г. за установените на Любка Сандева задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 16 227,02 лв. до пълния размер от 16 409,13 лв. (за сумата от 182,11 лв.); за 2010 г. за разликата над 3 270,84 лв. до пълния размер от 3 384,17 лв. (за сумата от 113,33 лв.) и за 2011 г. за разликата над 2 549,84 лв. до пълния размер от 2 721,59 лв. (за сумата от 171,75 лв.) и съответните лихви за просрочие, първоинстанционният съд е възприел установеното от приходните органи основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане на ревизираното лице по особения ред, но е изразил несъгласие с механизма на образуване на данъчната основа за облагане за посочените ревизирани години чрез моментни отрицателни салда. Според съда при подоходното облагане данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход, а не месечен в какъвто смисъл е и чл. 17 ЗДДФЛ. Изложени са мотиви, че размерът на данъка се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеностите са относно размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон - помесечно. Съдът е приел, че този принцип не е спазен от приходните органи и неправилно са разделили годината на части. За всяка една от ревизираните години, за които е предметът на касационната жалба, съдът е приел, че неправилно е определено от ревизията превишението на разходите над доходите. За 2007 г. съдът е приел, че това превишение е в размер на 70 462,57 лв., а не както са приели ревизиращите органи - 71 221,37 лв. За 2010 г. съдът е приел, че превишението е 32 708,39 лв., а не приетото от приходните органи - 33 841,73 лв. и за 2011 г. превишението според съда е 25 498,40 лв., а не 27 215,89 лв. Решението в обжалваните части от този касационен жалбоподател е правилно постановено. Първоинстанционното решение е съобразено с константната практика на Върховния административен съд, според която данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ като подоходен е годишен, поради което и на основание чл. 17 от същия закон годишната основа, върху която той се изчислява, също е годишна. В този смисъл законосъобразни са изводите на решаващия съд, че неправилно данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ приходните органи са определяли на база установения от приходните органи недостиг за определени дни от ревизираните периоди и въз основа на сбора на отделните суми на този недостиг, е определен и дължимия според ревизията данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Този подход на приходните органи е неправилен, защото не винаги месечните отрицателни салда са по-високи от годишните такива, както е сторено в процесния случай от ревизиращите органи. Така например, в решение по адм. дело № 11714/2013 г. на ВАС, I отделение е установено, че недостигът на парични средства, което е довело до основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, при което данъчната основа за облагане е в резултат на превишението на разходите над доходите е по-голяма на годишна основа, а не въз основа на месечния недостиг, който приходните органи са били обложили. Затова в цитираното решение е прието, че недостигът, който е определен от приходните органи, представлява част от установеното превишение на разходите над доходите на годишна основа за всеки един от ревизираните периоди, които са в много по-висок размер от установения недостиг от приходните органи. Това показва, че възприетия подход от данъчната администрация да приема за данъчна основа по чл. 122 ДОПК моментния най-често месечен недостиг, а не годишен е неправилен и в нарушение на изискването на приложимия материален данъчен закон ЗДДФЛ във връзка с чл. 122 и сл. от ДОПК, като в случаи като по цитираното дело води до ощетяване на фиска от самите приходни органи. Следователно, изследването от тях на моментните салда - приходи и разходи не винаги означава, че срещу направения разход не е бил налице доход (приход), с който те да се поемат, тъй като напр. е възможно да се извърши покупка с отложено плащане или по др. начин, което не означава, че превишението следва да се определя от недостига помесечно или подневно, а на годишна основа, както е определил законодателят. Предвид изложеното по-горе решението в обжалваните части от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е правилно постановено и не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и затова в тези части следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на Любка Сандева. Основното оплакване на тази касационна жалбоподателка е, че тя през ревизираните 2007 г. и 2008 г. не е била местно лице на България и затова не е подлежала на данъчно облагане тук, тъй като не е пребивавала в страната повече от 200 дни. Това оплакване е неоснователно. Наистина по делото е налице справка за задграничните пътувания на Сандева, за които правилно и приходните органи и съдът са приели, че не доказват твърденията й, тъй като данните от АИФ "Граничен контрол" не са пълни, предвид, че като лице от държава-членка на ЕС не всички преминавания през границата се регистрират. В този смисъл обосновано съдът е приел, че е възможно да е имало и други преминавания през границата, които да не са регистрирани. По този начин законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че няма категорични доказателства, че за посочените ревизирани години Любка Сандева не е била местно лице на Република България по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и че центърът на жизнените й интереси не е в България. Другото оплакване, посочено от адв. Георгиев в допълнението към касационната жалба е за извършено от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради обстоятелството, че Любка Сандева към периода на разглеждане на делото, вкл. и заседанието, на което е даден ход на делото по същество е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвор в Швейцария (неправилно е посочено от адв. Георгиев, че тази държава е чл. на ЕС) и не е могла да присъства в последното съдебно заседание, както и неправилно съдът не бил уважил молбата на процесуалния й представител адв. Георгиев за отлагане на делото, тъй като по същото време имал дело в Апелативен съд - гр. Велико Търново. На първо място няма никакви писмени данни Сандева да изтърпява наказание лишаване от свобода в швейцарски затвор. На второ място, неявяването на пълномощника й в съдебно заседание не може да се вмени във вина на съда. Наистина адв. Георгиев е поискал с молба отлагане на делото. Правилно съдът е установил, че процесуалният представител на жалбоподателката е бил призован преди получаването на призовката от него за друго дело в Апелативен съд - гр. Велико Търново. Преценката на съда за отлагане в този случай е в неговите правомощия, поради което не е задължен да отлага делото само защото защитникът на една от страните има друго дело, в друг съд. Освен това в молбата за отлагане адв. Георгиев не е посочил, че ще представя допълнителни писмени доказателства, нито е направил доказателствени искания пред съда, което да обуслови необходимостта от отлагане на делото. Освен това процесуалният представител е имал възможност да депозира пред съда писмена защита с оглед неявяването му, но и това не е сторено. Следователно, решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения при водене на процеса, вкл. и в последното съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество. С оглед изложеното по-горе по повод касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна съдът се е съобразил с изискванията на материалния закон и е приел, че данъчната основа за облагане е превишението на разходите на доходите на Сандева за всяка една от ревизираните години. Установено е по делото, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което и ревизията е извършена по особения ред. Правилна е преценката на съда при установяване по време на ревизията на доходите, респ. разходите на лицето, като са съобразени всички извършени от Сандева плащания, както и получените в брой суми от продажби на движимо и недвижимо имущество, а също и изтеглените суми от банковите й сметки, представляващи разполагаеми парични средства, които са включени в приходната част от изготвените от ревизиращите органи парични потоци за всяка една от процесните години. Относно приетото от ревизията, а впоследствие и от съда начално салдо, то правилно е определено като нулево поради липсата на доказателства, които да убедят и данъчната администрация и съда, че са били налице разполагаеми парични средства у Сандева. В декларацията по чл. 124 ДОПК не са вписани суми, които могат да се приемат като начално салдо, нито са ангажирани писмени доказателства в тази насока. Прави впечатление, че в приходната част за всяка една от ревизираните години са посочени суми, изтеглени от банковите сметки на ревизираното лице или на нейния съпруг Мишо Сандев (предвид, че е изготвен от ревизията семеен паричен поток), поради което правилно е определено превишение на разходите на приходите, което е и основанието за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Неоснователно се поддържа от адв. Георгиев, че решението на Варненския административен съд по повод ревизията на съпруга на Любка Сандева - Мишо Сандев не е влязло в сила поради обжалването му пред ВАС и това е основание решението на същия съд, което се обжалва пред настоящия съдебен състав на касационната инстанция да се отмени и да се върне за ново разглеждане. Поради тези съображения не съществува основание за съобразяване от настоящия съдебен състав с решението на първоинстанционния съд по повод обжалването от Мишо Сандев на изготвения му ревизионен акт за същите ревизирани периоди. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че и в тези обжалвани части решението на първоинстанционния съд е правилно постановено и не са налице сочените отменителни основания в касационната жалба и допълнението към нея, поради което решението в тези части следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то е неоснователно, тъй като касационната жалба е подадена от директора на посочената дирекция, а не от юрисконсулт, нито такъв е представлявал данъчната администрация пред касационния съд. Любка Сандева чрез адв. Георгиев не е направила искане за присъждане на разноски. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,