Решение № 11886 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2013 г.

Решение № 11886 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална Дирекция на НАП- гр. София против решение № 5663/26.08.2013 г. по адм. д. № 502/13 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 2210И0056632/24.10.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № АУ-23/11.12.2013 г. на директора на ТД на НАП-София, в частта на извършени промени в декларираните данни от жалбоподателя в годишната данъчна декларация за 2011 г. вх. № 2210И0056632/20.01.2012 г., Приложение № 1 относно неправилно посочени осигурителни вноски в размер на 1 702.80 лв. и е върната преписката на органа за произнасяне, при съобразяване на дадените от съда указания. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност не решението и се иска отмяната му, в обжалваната част. В съдебно заседание касаторът е представляван от процесуален представител - юрк. Ерска, която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Димитър Иванов Иванов от гр. София в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила в обжалваната част, като правилно. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна в частта за отмяна на оспорения АУЗД, но неправилно в частта, с която е върната преписката на органа за ново произнасяне. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация, подадена от лицето Димитър Иванов за 2011 г. за получени доходи от упражняване на свободна професия - адвокат и доходи от трудови правоотношения, в качеството му на съдружник в адвокатски дружество. Спорните въпроси са били по приложимите правни разпоредби, относими към размера на минималния месечен осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски и относно отразяването на внесени едни и същи осигурителни вноски - еднократно и в един размер, в приложенията към ГДД, относими към различните видове доход: доход, получен от адвокатското дружество, в което е съдружник, приравнен на доход от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" ЗДДФЛ и доход от личен труд в качеството му на лице, упражняващо свободна професия - адвокат. Съдът е отменил АУЗД в частта на извършени промени в декларираните данни от жалбоподателя в годишната данъчна декларация за 2011 г. вх. № 2210И0056632/20.01.2012 г., Приложение № 1 относно удържани осигурителни вноски в размер на 1 702.80 лв. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. В останалата част, жалбата е отхвърлена. В отхвърлителната част, касаеща минималния размер на осигурителния доход, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационната жалба е решението в отменителната част. Видно от данните по делото спор по фактите не съществува. Между страните не се спори, че жалбоподателят е регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна дейност - адвокат, както и че за процесната 2011 г. е полагал труд в адвокатско дружество, в което е имал качеството на съдружник. По смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ЗДДФЛ "Трудови правоотношения" са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери. За 2011 г. жалбоподателят е внесъл задължителни осигурителни вноски в размер на 1 702,80 лв., еднократно в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна дейност - адвокат. Между страните не се спори, че осигурителните вноски не са внесени чрез адвокатското дружество, с което оспорващия е бил в трудовоправни отношения по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ЗДДФЛ, а в качеството му на лице упражняващо личен труд като адвокат. Органът по приходите е приел, че внесените осигурителни вноски са неправилно посочени в Приложение № 1 на данъчната декларация, като се е позовал на чл. 42, ал. 2, пр. 2 ЗДДФЛ според който месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Така формираният извод на органът по приходите е приет от съда за незаконосъобразен. Съдът е анализирал и тълкувал правилно приложимите правни разпоредби. Разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ урежда реда за определяне на авансовия данък за доходи от трудови правоотношения, а разпоредбата на чл. 42, ал. 2 урежда определянето на месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ. Следователно, посочената правна норма не намира приложение при определяне на годишната данъчна основа, какъвто е процесния случай. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по ал. 1 на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Ето защо, включването на внесените от лицето задължителни осигурителни вноски в размер на 1 702.80 лв. в Таблица 2 на част II от Приложение № 1 е законосъобразно. Поради това, извършената от органите по приходите промяна в тази част на декларираните данни от лицето е незаконосъобразна и в тази част АУЗД правилно е отменен. В същото време по надвнесената сума от жалбоподателя по подадената годишна данъчна декларация следва да се развие отделно производство, по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, което може да се инициира, както служебно, така и по искане на заинтересованото лице, поради което не се налага връщането на административната преписка. Неправилно съдът е върнал делото като преписка на органа по приходите за издаване на нов АУЗД в съответствие със законовите изисквания и указанията във връзка с тълкуване и прилагането им. Указания не са налице, а и отмяната на акта не налага връщане за ново произнасяне. В тази част решението следва да се отмени, след като се остави в сила в останалата обжалвана част. Този изход на спора, с неуважаване на касационната жалба по същество, не предпоставя присъждане на юрисконсултско възнаграждение за Дирекцията, каквото е заявено от процесуалния представител юрк. Ерска. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение