Решение № 12681 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2020 г.
ВАСVIII отделение14.10.2020 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 413 от 13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 1982/2018 г. по описа на Административен съд – П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001617007588-091-001 от 28.03.2018 г., издаден от Н. К. на длъжност началник сектор и С. Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 311 от 31.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в общ размер на 97 021. 21 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 785. 22 лв., както и е установен допълнителен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 3 292. 56 лв. и 3 270. 14 лв., с прилежащи лихви 1 000. 31 лв. и 660. 53 лв. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати "Си Ай Фон" ООД - гр. З., ЕИК *********, представлявано от С. О. и А. Х., сумата от 1 056. 24 (хиляда петдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12681 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Си Ай Фон" ООД - гр. З., ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. З., ул. "Бяло море" № 9, представлявано от С. О. и А. Х., подадена чрез адв. Стоянов срещу решение № 413 от 13.02.2020 г. постановено по адм. дело № 1982/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001617007588-091-001 от 28.03.2018 г., издаден от Н. К. на длъжност началник сектор и С. Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 311 от 31.05.2018 г. на директора на Дирекция ’’Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П., с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в общ размер на 97 021. 21 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 785. 22 лв., както и е установен допълнителен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 3 292. 56 лв. и 3 270. 14 лв., с прилежащи лихви 1000. 31 лв. и 660. 53 лв. и "Си Ай Фон" ООД - гр. З., е осъдено да заплати на НАП сумата в размер на 4 250 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита. В касацонната жалба се поддържа твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административния съд е направил необосновани и неправилни изводи при преценка на събраните по делото доказателства, като е приел, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е правилно определено и са налице предпоставките за провеждане на ревизионната процедура по особения ред. Излага съображения, че нито едно от копията на документите, изпратени от "Еконт експрес", не е четливо, поради което първоинстанционният съд е задължил да се представят по делото оригиналите, които не са представени. Всички копия на писмени документи, на които се позовава ревизията относно определяне размера на данъчната основа, изхождащи от "Еконт експрес", са оспорени откъм истинност още в първото по делото заседание, като административният съд е задължи ответния орган да представи оригиналите на същите. Оригинали по делото не са постъпили, поради което съдът е следвало на основание чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да изключи всички копия, на които ревизията изцяло изгражда методиката си за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Излага съображения, че представените оптични носители - дискове по делото с информация за извършените продажби са оспорени и не са могли да се отворят и разчетат от съда. Твърди, че представени 69 бр. оригинали не са достатъчни за да обосноват констатациите на ревизията позоваваща се на стотици и хиляди записи за извършени продажби, за които не са представени никакви доказателства. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., в писмено становище по делото, подадено чрез процесуалния му представител моли подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 850 лв. При уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на постановеното решение и след осъществена служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 ДОПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-16001617007588-091-001 от 28.03.2018 г., издаден от Н. К. на длъжност началник сектор и С. Й. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 311 от 31.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с който на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в общ размер на 97 021. 21 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 785. 22 лв., както и е установен допълнителен корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. съответно в размер на 3 292. 56 лв. и 3 270. 14 лв., с прилежащи лихви 1 000. 31 лв. и 660. 53 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е прието, че ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, като през процесния период е извършвало търговия на едро с електронни елементи и комуникационна техника, GSM аксесоари. Установено е, че дружеството е собственик и ползвател на електронен магазин siaifon. com. Ревизионното производство е повторно и е проведено по особения ред, като е прието, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. На представителя на дружеството е връчено уведомление за това, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че констатациите на проверяващите са резултат от законосъобразно проведената по реда на чл. 122 ДОПК ревизия, като същите не са опровергани при условията на пълно, насрещно доказване от страна на жалбоподателя, въпреки дадените на същия указания от съда и посоченото разпределение на доказателствената тежест. Съдът е извършил съпоставка на данните за получените от ревизираното лице суми по наложени платежи с данните от файловете от базата данни на куриера за подадените пратки и е приел, че въз основа на тях се установява предмета на всяка една продажба. Съдът е посочил, че достоверността на събраните в хода на ревизията данни от технически носители е обезпечена по надлежния ред, чрез подписването на електронните документи с квалифициран електронен подпис. Н. е извод, че събраните в хода на ревизията електронни документи са годни доказателства, които подкрепят фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите. Съдът е обсъдил и представените по делото оригинали на първични счетоводни документи - оригинали на 69 броя разписни листове за предаване на пратката, като е направил извод, че сумите са получени от физическо лице от името на дружеството. С оглед гореизложеното, съдът е потвърдил РА по отношение на установените задължения по ЗДДС и съответните лихви. По ЗКПО данъчният финансов резултат за 2014 г. и 2015 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи (в т. ч. укрити приходи, съответно 149 837. 85 лв. и 203 228. 13 лв.) и установените от ревизията общо разходи (в т. ч. разходи, съответстващи на недекларираните приходи, респ. 116 912, 24 лв. и 170 526, 75 лв., определени като съотношение между нетните приходи от продажби и балансовата стойност на продадените активи по данни от ОПР - 78, 03 % и 83, 91 %). С оглед гореизложените мотиви по ЗДДС, съдът е приел, че РА е законосъобразен и в частта по ЗКПО. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от дружеството, който да е с източник неговата търговска дейност. В ревизионното производство не са приложени, а и пред съда не са представени годни писмени доказателства, от които да е видно предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на ревизионния акт. Основателно е възражението на касатора, че нито едно от копията на документите, изпратени от "Еконт експрес", не е четливо. Всички копия на писмени документи, на които се позовава ревизията относно определяне размера на данъчната основа, изхождащи от "Еконт експрес", са оспорени откъм истинност още в първото по делото заседание, като административният съд е задължил ответния орган да представи оригиналите на същите. Представените оригинали са много малък брой, поради което само въз основа на тях не може да се направи извод за всички многобройни получени суми, предмет на ревизионния акт. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. При липса на писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, настоящият касационен състав намира, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано в случая. В съдебното производство по оспорване на ревизионния акт, доказателствената тежест е на решаващия орган – страна по делото съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК и не е изпълнена. В хода на ревизията и пред съда не са събрани по надлежния процесуален ред документите, въз основа на които се твърди, че ревизираното лице е получило доходи от продажби на дрехи – товарителници, разходни касови ордери и разписки за изплатени суми. Само въз основа на данните от таблици, представени от трето лице – "Еконт Експрес" ЕООД, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които са съставени, не може да се приеме, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки, чрез куриер. Необосновано първоинстанционният съд е счел, че фактическите констатации в РА, направени въз основа на получените данни от третото лице "Еконт експрес" ООД, са достатъчни, за да се приеме, че стоките са получени от дружеството, реализирани са в неговите търговски обекти и доходите от тези продажби не са осчетоводени надлежно. Тези констатации в случая не почиват на събрани по съответния ред първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В случая съдържащите се в дисковете товарителници и документи за плащане не представляват и електронни документи, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които въпреки указанията на съда, са му представени като нечетливи копия. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е имало задача да извърши проверка в счетоводството на "Еконт Експрес" ЕООД, но по делото не са представени доказателствата, въз основа на които е работило. Констатациите за извършени облагаеми доставки не са подкрепени с доказателствата по делото, а оттам липсва нормативно основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС и по ЗКПО. В същия смисъл са и постановените решения по адм. дело № 9793/2018 г.; по адм. дело № 5763/2019 г.; по адм. Дело № 6468/2019 г., по адм. дело № 2823/2020 и др. на Върховния Административен съд по аналогични дела. По изложените по - горе съображения, решението на Административен съд - П., като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт изцяло като необоснован и незаконосъобразен. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Пред първоинстанционният съд не са претендирани разноски, а пред настоящата инстанция са претендирани, но са представени доказателства единствено за платена държавна такса в размер на 1 056. 24 лв., поради което същата следва да се присъди. Направеното възражение от ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. По делото не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение