Решение № 126 от 25.7.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002900014/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на „НСБП Сервиз“ ООД, гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 995 от 07.08.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. на Софийски градски съд.. С определение № 151 от 24.01.2024 г., постановено по делото е оставена без разглеждане молбата на З. П. Ф. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 995 от 07.08.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. на Софийски градски съд. С определение № 1193 от 09.05.2024 г. по ч.т.д. № 755/2024 г. на Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение е потвърдено цитираното по-горе определение. Молбата на „НСБП Сервиз“ ООД, гр. София е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Страната е изложила обстоятелства, очертаващи фактическото основание на искането й за отмяна. Твърденията й са, че е била лишена от възможност да участва в производството по т.д. № 7/2023 г. на Софийски градски съд, поради нередовност на връчването на призовките и съобщенията. По-конкретно в молбата се твърди, че от съобщение № 202311028756 от 15.03.2023 г. се установявало, че препис от исковата молба и допълнителна молба до „НСБП Сервиз“ ООД съдържа констатация, че „сдружението от около 7-8 месеца не е на този адрес“, а същевременно разписката няма дата и означение кога е посетен адреса на управление на търговското дружество, липсва означение от кои лица призовкарят е събрал информация, че „НСБП Сервиз“ ООД не се помещава на адреса, посочено било само „охраната заявиха“, без да са посочени лицата, съответно какво охраняват, от калко време работят на това място и др. Според молителя в разписката неправилно било отбелязано, че адресатът е сдружение и се изказва предположение, че охраната е предоставила информация за ищеца по делото, а не за ответника. Молителят счита, че прилагането на процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК е в разрез с императивните правила, а всички останали връчвания са извършени, като е записано едно и също нещо - че данните са от охраната и уведомлението е осъществено на информационно табло. Съображенията по- нататък са, че в хипотезата на напускане на адреса, без отразяване на тази промяна в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, неправилно се прилага ал. 4, а не ал. 2 на чл. 50 ГПК. Страната поддържа, че не е напускала адреса на управление, цитира съдебна практика на Върховния касационен съд. Разгледани са и другите хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София поддържа становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе приема следното: За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят поддържа, че не е бил редовно призоваван, не са му връчвани книжа и съответно е бил лишен от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото. Страната обосновава извод за наличие на поддържаното основание в първата му хипотеза по следните съображения: Търговско дело № 7/2023 г. на Софийски градски съд е образувано по искове на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София срещу „НСБП Сервиз“ ООД за установяване на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партида на „НСБП Сервиз“ ЕООД, по заявление № 20210203151004 е вписано следното несъщствуващо обстоятелство - З. П. Ф. като управител; по заявление № 20210426101027- увеличение на капитала на 5100 лв., съдружници -„Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София сдружение, ЕИК: 130579102 с размер на дялото участие 5000 лв. и З. П. Ф., ЕГН-********** с размер на дялото участие 100 лв., изписване на наименованието на чужда език – NSBP SERVICE LTD, актуален дружествен договор/учредителен акт/ устав, обявен на 23.06.2021 г. След образуване на делото, сезираният Софийски градски съд с разпореждане № 1778/15.03.2023 г.е постановил да се изпратят препис от исковата молба и от приложенията към нея, както и от разпореждане от 13.02.2023 г./ последното засягащо връщане на исковата молба в частта, с която „Васил Михалев-2002“ ЕООД е предявил срещу „НСБП Сервиз“ ЕООД искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 124 ГПК, както и в частта, с която„Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София е предявило срещу „НСБП Сервиз“ ЕООД искове с правно основание чл. 124 ГПК/, на ответника. В изпълнение на цитирания акт е изготвено съобщение до ответника от 15.03.2023 г., което е върнато от длъжностното лице- призовкар с разписка, в която е посочил следното: „Връщам в цялост т.к. при посещение на адреса от охраната заявиха, че сдружението от около 7-8 месеца не е на този адрес“. Поставена е датата 27.03.2023 г. Съдията- докладчик по делото е постановил ново разпореждане № 2278/03.04.2023 г., с което е разпоредил да се извърши залепване на уведомление на основание чл. 50, ал. 4 ГПК на адреса на управление на ответника. Изготвено е съобщение до ответника от 03.04.2023 г. за връчване на същите книжа, което е върнато от призовкаря с разписка, в която е посочено следното: „Връщам в цялост, след посещение на адреса и уверение от охраната на сградата, че търсената фирма вече не е на адреса. Залепих приложеното уведомление на 06.04.23 г след което никой не се яви да получи книжата“. Поставена е датата 25.04.2023 г. Приложено е уведомление от 06.04.2023 г., съгласно което на същата дата призовкарят е залепил уведомление, в което е отбелязъл „след входната врата на сградата на инф. табло във фоайето“ със следният текст: „след като се уверих от охраната на сградата че търсената фирма вече не се помещава там, залепих приложеното уведомление“. С определение № 1858 от 31.05.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. на Софийски градски съд са приети представените по делото писмени доказателства, насрочено е делото за разглеждане в открито заседание за 07.07.2023 г., 10 ч., за която дата е постановено призоваване на страните, а също така е постановено съдебните книжа до ответника да се приложат по делото на основание „чл. 50, ал. 4, изр. 2, вр. ал. 2 ГПК.“ В протокола от 07.07.2023 г. на Софийски градски съд по т.д. № 7/2023 г. е отразено провеждането на съдебното заседание от същата дата, като видно от съдържанието му, съдът е приел, че ищецът се представлява от адвокат И., а по отношение на ответника е констатирал, че е приложена нормата на „чл. 50, ал. 4, изр. 2, вр. ал. 2 ГПК“. При тези обстоятелства, съдът е дал ход на делото, изслушал е становището на адв. И. и е дал ход по същество. С решение № 995 от 07.08.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. Софийски градски съд е признал за установено на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ по исковете, предявени от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София срещу „НСБП Сервиз“ ООД, че в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партида на „НСБП Сервиз“ ЕООД, по заявление № 20210203151004 е вписано следното несъщствуващо обстоятелство - З. П. Ф. като управител; по заявление № 20210426101027 са вписани следните несъществуващи обстоятелства- увеличение на капитала на 5100 лв., съдружници -„Национално сдружение на българските превозвачи“, гр. София сдружение, ЕИК: 130579102 с размер на дялото участие 5000 лв. и З. П. Ф., ЕГН-********** с размер на дялото участие 100 лв., изписване на наименованието на чужда език – NSBP SERVICE LTD, актуален дружествен договор/учредитеен акт/ устав, обявен на 23.06.2021 г. Съобщението за така постановения съдебен акт отново е върнат в цялост но този път е отбелязано, че сведението, за това че фирмата не е на адреса е дадено от „ рецепцията на сградата“, отново без уточнения и персонализиране на лицето дало тези сведения. При тези фактически данни, се налага извод, че в нарушение на порцесуалния закон, съдът не е осигурил процесуалната възможност на молителя да участва в делото и да се защити. Така, по отношение на първото процесуално действие, което е предприел съставът – връчване на копие от исковата молба с приложенията е приложен чл. 50, ал. 4 ГПК, въпреки че фактическия състав на разпоредбата е относим към други обстоятелства, а именно към хипотеза, при която връчителят не намери достъп до канцеларията, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Такива факти не са твръдяни, нито установени по делото. Както се посочи вече съобщението от 27.03.2023 г. е било върнато от призовкаря с данни от „охраната“, че дружеството от около 7-8 месеца не е на адреса, т.е. напуснало е адреса си. Тази констатация би могла да обуслови приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК при положение, че връчителят беше удостоверил надлежно, че дружеството / а не сдружението както е отбелязано в случая/ е прибивавало на адреса в определен период от време, но към настоящит момент вече е напуснало адреса, на който липсват данни за обозначителна табела и помещения, в които пребивават негови служители, като тези данни са събрани надлежно съобразно изискванията на ГПК- с посочване на лицето осигурило сведенията. В този смисъл е и константната практика на ВКС - напр.- решение № 15/09.03.2018 г. по гр. д. № 3719/2017 г. на ІІІ г. о., решение № 3/24.02.2021 г. по гр. Д. № 2635/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 69/14.06.2024 г. по т.д. № 533/2024 г. на ІІ т.о. и др., която се споделя и от настоящия състав. Или, постоянна е практиката на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК в посочения смисъл, както и по отношение на разбирането, че установяването на отразените по-горе обстоятелства трябва да бъде съпроводено с констатации, които връчителят следва да изложи в съобщението за това, от кои лица е събрал сведенията, да впише имената и адресите на тези лица или адресите на фирмите, в които работят лицата дали съответните данни. В практиката на ВКС се приема, че целта на посочените констатации е да се провери и съответно да се удостовери как са събрани сведенията за пребиваването на търговеца на съответния адрес. Както бе посочено, в случая тези обстоятелства не са установени. Въпреки това съдът е приложил чл. 50, ал. 4 ГПК, който е относим към друга хипотеза, след което призовкарят е залепил уведомление на 06.04.2023 г., след посещение на адреса на 25.04.2023 г., при което е направил отново констатация, че фирмата не е на адреса по сведение на „охраната на сградата“. Сведението е дадено от „охраната на сградата“, за която действително по начина на отразяване в уведомлението не е ясно какъв източник на информация представлява – физическо лице, група от охранители или някаква структура, звено от персонала на фирма. Следва да се посочи още, че разпоредбите на чл. 50, ал. 2 ГПК и чл. 50, ал. 4 ГПК визират различни фактически състави – в първия случая е визирана фикция, при която връчването е редовно, но само при напускане на адреса от търговеца, без да впише в регистъра новия си адрес, а във втория случай последицата по чл. 47, ал. 1 ГПК – залепване на едно единствено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК настъпва когато връчителят не намери достъп до канцеларията, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Разграничаването на двата състава не е направено от съда, който в последващото си разпореждане от 31.05.2023 г. е приел редовност на процедурата по връчване съдебни книжа на ответника на основание „чл. 50, ал. 4, изр. 2, вр. ал. 2 ГПК“. Не е отчетено от съдията – докладчик, че нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК не е квалифициран състав на чл. 50, ал. 2 ГПК, за да се прилагат двете разпоредби като специална към обща. Така последващите съдопроизводствени действия са проведени без участието на ответника, т.е. нарушен е създаден от законодателя и обезпечен от процесуалните норми принцип за участие на страната в производството, с което имплицитно се нарушава и друг принцип за равенство на страните в процеса. Това е така, тъй като лишена от участие в процеса, страната не може да се защити, да ангажира позицията си по иска, да представи доказателства, както и да предяви възраженията си. В случая е следвало да се изясни дали сочения в процеса адрес на ответника е актуален, т.е. има ли промяна в седлището на дружеството, вписано в регистъра и в зависимост от установеното да се процедира по реда на ГПК, като се съобразят разрешенията, приети в практиката на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. С оглед изложеното, молбата за отмяна следва да бъде уважена, като решението на Софийски градски съд бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на същия съд. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение