Решение № 4325 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2010 г.

Решение № 4325 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Валентин Стоянов Табаков от гр. Пазарджик срещу допълнителното решение № 287 от 13.07.2010 г. постановено по адм. д. № 322/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. В жалбата се твърди за нищожност на това решение. Касационна жалба е подадена и от кмета на община гр. Пазарджик срещу решение № 281/8.07.2010 г. постановено по адм. дело № 322/2010 г. по описа на АС гр. Пазарджик. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбите, констатира, че те са подадени от надлежни страни, в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С решение № 281/8.07.2010 г. постановено по адм. дело № 322/2010 г. по описа на АС гр. Пазарджик, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е била осъдена община гр. Пазарджик да заплати на Валентин Стоянов Табаков от гр. Пазарджик сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен незаконосъобразен акт - решение № 184/20.09.2007 г. на Общинския съвет Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума начиная от 8.01.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. С допълнително решение № 287/13.07.2010 г., административният съд е допълнил решение № 281/08.07.2010 г. в смисъл, че е бил отхвърлен искът на Табаков до предявения от него иск в размер на 6000 лв. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът е доказан, тъй като е била установена причинно-следствената връзка между претърпените вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в издаване на незаконосъобразен административен акт. Развити са съображения, че неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат различни прояви. Направен е извод, че въз основа на дадените показания от допуснатите и разпитани по делото свидетели, се установявало по безспорен начин смущения в психоемоционалното състояние на ищеца, като последица от издаденото незаконосъобразно решение на общинския съвет. Така приетото е законосъобразно, а касационната жалба на кмета на община гр. Пазарджик е неоснователна. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд. Последния правилно е изследвал хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, изискваща наличието на три елемента: - наличие на незаконосъобразен акт, издаден от държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност - същият да е отменен по съответния ред и - наличие на причинна връзка между акта и вредоносния резултат. В конкретния случай е била доказана именно връзката между акта и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба на кмета на община гр. Пазарджик приетите по делото гласни доказателства доказват предявената претенция по основание. От съдържанието на отмененото по съдебен ред решение на общинския съвет, може да се направи извода че е налице причинно-следствена връзка с твърдените от ищците претърпени неимуществени вреди. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение в тази му част което следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно е и допълнителното решение, с която е бил допълнен диспозитива на основното решение в смисъл, че се отхвърля искът на Валентин Табаков за разликата над присъдените му 1000 лв. до предявения от него размер 6000 лв. Развитите в касационната жалба твърдения за неговата нищожност не се споделят от настоящия състав. Това е така, защото то е постановено при спазване на изискването на чл. 176, ал. 1 от АПК - по искане на ищеца Табаков. Делото е било разгледано в открито заседание проведено на 13.07.2010 г., за когато страните са били призовани и са дали съгласие за даване на ход на делото. Постановеното решение съдържа реквизитите, посочени в чл. 236, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложима съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК. При тази фактическа обстановка, твърдението за нищожност на това решение, развито в касационната жалба е голословно. По така изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,