Решение № 7141 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 117 КСО. Образувано е по касационна жалба на Х. П. Х. от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. В. Челебиев срещу решение № 565/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 674/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040 - 21 – 118/24.02.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София – град, с което е потвърдено разпореждане № РВ – 3 – 21 – 01773788/27.12.2024 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО при същото поделение. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т.2 и 3 АПК. Твърди се от касатора, че съдът е игнорирал доказателствената стойност на представените документи, от които било видно, че всички налични писмени доказателства относно полагането на труд по трудово правоотношение при работодателя „Милорен“ ЕООД са представени като доказателства по съдебното производство, наблюдавано от Европейската прокуратура, а това е игнорирано като правно значимо обстоятелство, относимо към установяване на действително полаган труд по трудово правоотношение и наличие на възникнало осигурително правоотношение, за което са внесени реално осигурителни вноски. Счита се от касатора, че без да участва в контролно ревизионно производство, проведено от ТП на НОИ – София град, той незаконосъобразно търпи неблагоприятни правни последици от служебното заличаване на данните му по чл. 5, ал. 4 КСО. Твърди същото така, че съдът е констатирал служебно, без наличие на конкретни доказателства, че дружеството „Милорен“ ЕООД е фиктивен осигурител и изцяло кредитира без правно основание констативните протоколи на контролните органи към ТП на НОИ – София град. Изразява се несъгласие от касатора, че неправилно съдът е приел, че щом дружеството не притежава собствени камиони, не е възможно да извършва транспортна дейност и по аргумент на това не е възможно да има длъжностно лице, което да изпълнява длъжността „организатор на автомобилен транспорт“. Според касационния жалбоподател укриването на доходи и данъци от работодател незаконосъобразно е вменено като отрицателна предпоставка за зачитане на осигурителния доход на жалбоподателя. Иска се отмяна като неправилно на обжалваното решение на първоинстанционния съд и отмяна на посоченото решение на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрол на разходите на ДОО при посоченото поделение. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директор на ТП на НОИ – София град в депозирани по делото писмени бележки на 21.05.2026 г. от юриск. К. Първанов, я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски. Относно адвокатското възнаграждение на касатора възразява срещу размера му с молба да се редуцира до минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и по представеното писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно постановено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на Х. Х. е приел, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден. За неоснователно съдът е приел твърдението на Х., че задълженията му били начислени в проведено ревизионно производство, в което той не бил участвал и към него не били относими издадените към „Милорен“ ЕООД задължителни предписания. Съдът е подкрепил констатираното от административния орган за липса на доказателства за реално постъпили в „Милорен“ ЕООД, приходи в размери, които позволяват изплащането на трудови възнаграждения в декларираните размери, липсвали също банкова сметка, информация за наличие на офис или обекти на дружеството, в които е осъществявана дейността му, данни за сключени договори с клиенти и доставчици, обороти по фискално устройство. Посочено е в решението за установено, че в дружеството има назначени лица на длъжност „организатор на автомобилен транспорт“, но няма данни същото да притежава моторни превозни средства, което да обосновава назначаването на служители на посочената длъжност. Направено е заключение, че не е налице реално извършвана трудова дейност от лицата, за които от месец януари 2019 г. до месец септември 2022 г. от името на „Милорен“ ЕООД са подадени уведомления за сключени трудови договори и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вкл. и на Х. Х.. Според съда дори Х. Х. да не е запознат с предписанията, дадени на „Милорен“ ЕООД да заличи подадените от него данни за периода от 29.06.2021 г. до 09.12.2021 г, с вид осигурен 04, декларация, образец № 1, той разполага с възможността да оспорва фактическите установявания, направени в процесното решение, с което не е ограничено правото му на защита. Затова и съдът е приел, че фактът, че на Х. не са му съобщени издадените на дружеството предписания, не представлява основание за отмяна на процесното решение. В обжалваното решение е посочено, че съществуването на трудов договор не е достатъчно за придобиване на всякакъв вид осигурителни права, а е необходимо реално да се упражнява трудова дейност. В тази връзка съдът е приел, че подадените уведомления в НАП за сключен или прекратен трудов договор и подаване на данни с декларация, образец № 1 за осигурителен стаж и осигурителен доход, също не са единствено и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение. Възникването на валидно трудово правоотношение съдът свързва и като предпоставка за осигурителното правоотношение, но само в случаите, когато лицето е започнало реално да престира труд. Съдът е приел също така, че само по себе си наличието на сключен трудов договор между физическо лице и търговско дружество, начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя, не представляват основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период въз основа на трудовия си договор. Изложени са мотиви в съдебното решение, че няма спор, че Х. Х. е получил парично обезщетение за временна нетрудоспособност по изброените от съда болнични листове, както и за представени данни от „Стар спед“ ЕООД и размерите на получените обезщетения, за два от болничните листове е включен и осигурителния доход от месец юни 2021 г. до месец август 2021 г., съгласно данните, подадени от „Милорен“ ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4 КСО. За доказано съдът е посочил и обстоятелството, че „Милорен“ ЕООД е подавало данни по чл. 5, ал. 4 КСО за жалбоподателя, без същият да е извършва трудова дейност при този осигурител. В тази връзка съдът е приел за установено и че Х. Х. не е оборил установените от административния орган обстоятелства и не е ангажирал каквито и е да е доказателства относно реално изпълнявана от него трудова дейност при „Милорен“ ЕООД. За представения в съдебното производство от жалбоподателя протокол за доброволно предаване, според който на 27.02.2024 г. Х. Х. е предал на разследващ полицай изброени документи, вкл. и посочените в т. 1 оригинали на фишове от заплати от „Милорен“ ЕООД за месеците юни 2021 г. до месец септември 2021 г., но съдът е счел, че така представените фишове не са достатъчни за доказване на реална трудова дейност в това дружество, като събраните данни са за предмета на воденото досъдебно производство № 20478/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура (дело № 134/24 по описа на Европейската прокуратура), за които съдът е приел, че не са относими към спор. Евентуално воденото наказателно производство за престъпление по чл. 256 НК, каквито били твърденията на пълномощника на Х., не опровергават изводите в оспорения акт. При така установеното от съда е прието като краен извод, че жалбоподателят не е доказал да е осъществявал трудова дейност при „Милорен“ ЕООД в периода от 29.06.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., той не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО и § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО. Що се отнася до възникването на осигурителни права, те са обвързани именно от престирането на труд в полза на юридическо лице. В тази връзка е прието, че за Х. Х. не е възникнало право на обезщетение за временна нетрудоспособност в първоначално изчисления размер, като изплатената му сума в размер на 1 088,57 лв. е получена без основание, което е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяването й. Обжалваното решение е неправилно постановено. Осигуряването възниква не от сключване на трудов договор с негов работодател, а от започване изпълняването на реална трудова дейност. Затова и законодателят в разпоредбата на чл. 10, ал.1 КСО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който съответното лице започва да упражнява трудовата си дейност и за която са внесени осигурителни вноски. В този смисъл и съдебната практика категорично приема, че липсва идентитет между осигурително и трудово правоотношение именно поради това, че само при реално извършена трудова дейност, се приема че е възникнало и осигурително правоотношение. В този смисъл решения по адм. дела № 2880/2026 г., № 8739/2025 г., № 10806/2024 г. и др. на Върховния административен съд. Установено е по делото, че в регистър „Приходи“ няма данни за преведени от „Милорен“ ЕООД осигурителни вноски, като задълженията за тях са в размер на 183 656,08 лв. Установено е и, че основният трудов договор на лицето е със „ Стар спед“ ЕООД с трудово възнаграждение в размер на 650 лв. при 8 – часов работен ден, а в „Милорен“ ЕООД на допълнителен договор от 2 часа с възнаграждение в размер на 3 000 лв. Обезщетението за нетрудоспособност е въз основа на представени болнични листове и пред двете дружества, за което административният орган, а впоследствие и решаващия съд са приели, че са получени без основание. В тази връзка е налице и позоваване на дадените задължителни предписания на „Милорен“ ЕООД да заличи данните по чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и доход на Х. Х. и на други служители в посоченото дружество. Изрично в касационната жалба е посочено възражение, че посочените задължителни предписания, дадени от осигурителния орган на „Милорен“ ЕООД не са връчени на Х. Х.. Неправилно първоинстанционният съд е приел това възражение за неоснователно, тъй като според него задължителните предписания не накърняват правата на Х. и това, че не са му били съобщени, не прави незаконосъобразно оспореното от него решение, предмет на спора. Настоящият съдебен състав не е съгласен с тези изводи в обжалваното съдебно решение. Задължителните предписания засягат правната сфера на Х. Х., а той не е могъл да ги оспори и да защити правата си. Съдът не споделя мотивите на административния орган, който поддържа, че задължителните предписания са издадени в производство между осигурителния орган и съответното дружество, на което са издадени и не засягат правната сфера на субекта. Тъкмо обратното, след като в тези предписания изрично е посочено, че следва да се заличат данните по чл. 5, ал. 4 КСО относно Х. Х., то тези предписания го засягат и е следвало да му бъдат връчени. С връчването на задължителните предписания на лицата, за които изрично е разпоредено да се заличат техните данни за осигурителен стаж и доход и те са засегнати от тях и е следвало да могат да защитят своите права, ако им е съобщено, че са издадени такива предписания. В този смисъл са и решения на Върховния административен съд по адм. дела № 9174/2024 г., № 344/2025, № 1861/2025 г., № 1018/2025 г., № 312/2026 г., № 3771/2026 г. и др., които се възприемат и от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че след като задължителните предписания, издадени на „Милорен“ ЕООД не са връчени, респ. съобщени на Х. Х. и след като това не е направено, то ще следва обжалваното решение да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Новият съдебен състав при връщане на делото ще следва да съобщи на Х. Х. процесните задължителни предписания, издадени на „Милорен“ ЕООД по реда на чл. 162 АПК като по този начин осигури възможност в случай, че те бъдат обжалвани от лицето, същото да защити правата си, които са били засегнати с тези предписания. С оглед изхода на делото съдът и на основание чл. 226, ал. 3 АПК не се произнася по разноските, а това следва да направи новият състав на първоинстанционния съд, който в зависимост от изхода на делото, се произнесе и по разноските, направени пред Върховния административен съд. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение