Решение № 12160 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ривиера 982 ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя Н. П. А., подадена чрез адв. И. Демерджиев, против решение 6273 от 11.07.2024г., постановено по адм. дело 426/2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата насочена срещу заповед 6-Z24-32/17.01.2024г., издадена от кмета на община Пловдив и дружеството е осъдено да заплати на Община Пловдив, район Тракия сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения, прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски съгласно приложено списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита Ответникът - кметът на район "Тракия - община Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Ривиера 982 ООД срещу заповед 6-Z24-32/17.01.2024г., издадена от кмета на район Тракия при Община Пловдив. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на същата. Решаващият съд е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на имота, тъй като частта от имота, която е наредено да се изземе е прието за безспорно, че е частна общинска собственост, както и че към момента на издаване на заповедта дружеството държи разпоредените за изземване в това УПИ площи без правно основание. Административния съд позовавайки се на административната преписка, както и от приложение 3 от заключението на СТЕ е приел, че слънцезащитните съоръжения, поставени пред фасадата на ресторант Ривиера , открит летен бар и ажурна ограда и декоративни стени, предмет на изземване по заповедта са извън пристройките по УВЕ 17 /30.09.2011г., следователно същите не са предмет на учреденото правно на строеж, съответно те не се ползват на това правно основание. Съдът е установил, че площта от около 400 кв.м. не може да се приема и за прилежаща съгласно чл.64 от ЗС, тъй като използването на сградата като ресторант не е необходимо да става задължително с маси за открито сервиране. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС предпоставки 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3/. това владение или държане да е без основание. В конкретния случай административният орган и съдът са приели, че тези законови изисквания са налице. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на кумулативните предпоставки необходими за издаване на административен акт с правно основание чл. 65 от ЗОС. С оспорената заповед е наредено да се изземе от дружеството около 400 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.540.1126 по КК и КР на гр. Пловдив частна общинска собственост, представляваща УПИ I-540.1126, обществени дейности, кв. 29, по плана на ж.р. Тракия , актуван с акт за частна общинска собственост 2661/13.10.2020г. по описа на Община Пловдив, чрез премахване на слънцезащитните съоръжения с отваряема конструкция, масите за открито сервиране, открития летен бар, ажурна ограда и декоративните стени, като неразделни части от търговския обект. В настоящия случай съдебният състав приема, че административният орган не е доказал наличието на втората предпоставка - имотът, предмет на оспорената заповед да се владее без правно основание от Ривиера 982 ООД, тъй като по делото е представен нотариално заверен договор за наем, подписан на 26.04.2022г. между Мони МГ ООД и Ривиера 982 ООД, с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на част от сграда с идентификатор 56784.540.1126.2, с адрес гр. Пловдив 4000, [улица]със застроена площ на цялата сграда 1297кв.м., брой етажи два, с приземен етаж, с предназначение на сградата за обществено хранене, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.540.1126, при посочени съседи, която част предмет на договора е описана в разрешение за ползване ДК-07-20/29.01.2008г. на ДНСК Пловдив, включително наемателят има право да ползва и градината. Така подписания договор е вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив акт 291, том 9, дело 7994 от 2022г., към договора е приложено геодезическо заснемане на градина за открито сервиране към част от сграда. Последвало е подписване на анекс към договора за наем от 07.07.2022г., с който е конкретизиран отдадения под наем недвижим имот. Така подписания договор за наем към момента на постановяване на заповедта предмет на оспорване не е прекратено, а и доказателства в тази посока не се сочат, следователно дружеството държи имота на правно основание, което е пречка за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Изземването на общински имот по реда на чл. 65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл. 65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй като между страните няма валидно прекратяване на наемното отношение, поради което заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и същата следва да бъде отменена. В допълнение следва да се посочи в заповедта липсва конкретизация на посочените в административния акт площи, същите са заявени хипотетично около 400 кв.м., от което не е ясно в коя част на имота се намират същите, тъй като видно от АЧОС целият имот е с площ от 2503кв.м. На следващо място настоящият съдебен състав, счита че в настоящият случай, разпореденото с оспорената заповед изземване на общински имот чрез премахване на слънцезащитни съоръжения с отваряема конструкция, масите за открито сервиране, открития летен бар, ажурната ограда и декоративните стени като неразделни части от търговския обект е приложим е редът, разписан в Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, а не този по реда на чл.65 от ЗОС. В чл. 1 от Наредбата е посочено, че с нея се определя реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти /ПО/ на територията на гр. Пловдив, в съответствие с чл. 56 и следващите от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. В чл.46, ал.1 от Наредбата са предвидени хипотезите, при наличието на които се премахват престваемите обекти, а в чл. 46, ал.2, ал.3, ал. 4 и ал.5 от наредбата е предвидена процедурата по установяване и издаване на административен акт. Наредбата е издадена по силата на законовата делегация на чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Предвиденият в наредбата ред възпроизвежда редът за премахване на преместваемите обекти и елементи на градското обзавеждане, визиран в чл.57а от Закона за устройство на територията. Обществените отношения, уредени с разпоредбата на чл.57а от ЗУТ и чл.65 от ЗОС са различни, като различна е преследваната цел. Процедурата, предвидена в чл.57а от ЗУТ цели премахването на незаконосъобразно поставено съоръжение като тази норма е санкционна, поради което се налага извода, че заповедта за премахване на преместваемото съоръжение имплицитно включва нареждане за изземване на общинския терен, в който е разположено, а процедурата, уредена в чл.65 от ЗОС цели възстановяване на владението върху общински имот. Преценяваните предпоставки за законосъобразното прилагане на всяка една от посочените разпоредби също са различни. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е доказан втория елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да се държи без основание. От друга страна следва да се посочи, че административния орган като е приложил реда на чл.65 от ЗОС за премахване на преместваемо съоръжение, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е опорочило издадения краен акт. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отмени незаконосъобразната заповед за изземване по чл. 65, ал.1 ЗОС. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 7262 лева, представляващи претендирани разноски сторени пред първата инстанция в общ размер от 3292 лв., от които: 52 лева заплатена държавна такса, 500 лв. заплатен депозит за вещо лице, 140 лв. заплатен завишен депозит на вещо лице, 200 лв. заплатен допълнителен депозит за вещо лице и 2400 лева заплатено адвокатско възнаграждение и претендирани разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 3970 лева, от който: 370 лева заплатена държавна такса и 3600 лева заплатено адвокатско възнагарждение, които суми са доказани по основание и размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,