Решение № 9533 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2015 г.
ВАСII отделение18.08.2016 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/17.07.2015 г, постановено по адм. д. № 198/2015 г, по описа на Административен съд Русе. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9533 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново, "Телнет" ООД, гр. Велико Търново и "Иком сървиз" АД, гр. София, подадена чрез процесуалния им представител, срещу Решение № 19/17.07.2015 г, постановено по адм. д. № 198/2015 г, по описа на Административен съд Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - СЦР, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен искът на настоящите касатори с правно основание чл. 292 от АПК, предявен срещу началникът на РДНСК-СЦР за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СЦР-42/21.04.2012 г, на Началника на РДНСК-СЦР за премахване на незаконен строеж "въздушни кабелни мрежи", находящ се в град Велико Търново по конкретно посочените в заповедта улици. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Цитираната заповед на началника на РДНСК-СЦР е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, независимо, че е издадена срещу неизвестен извършител, а спора за ненадлежен адресат на заповедта е решен със сила на присъдено нещо с решение по приложеното адм. д. № 221/2015 г, по описа на Административен съд Велико Търново. Доводът за недължимо изпълнение поради издадени впоследствие два броя Удостоверения за търпимост от 18.04.2013 г. и 22.04.2013 г. е преценен като неотносим, тъй като издадените на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за устройство на територията (ЗУТ) /обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ удостоверения за търпимост не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В настоящия случай, ищците не се позовават на такива факти. Законосъобразността на провежданото принудително изпълнение спрямо касаторите е установена с влязло в сила съдебно решение и не подлежи на пререшаване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че факта на издаване на удостоверенията за търпимост на процесния строеж по реда на § 127 от ПЗР на ЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 от АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Удостоверенията за търпимост са издадени след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и не могат да се навеждат като основания за пререшаването на административноправния спор по един стабилен административен акт, разпореждащ премахването му. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци обжалваното съдебно решение ще следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,