Решение № 7812 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на ЕТ "Минкин - А. Минкин", със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Колеолов, срещу решение 916 от 12.02.2024 г., постановено по адм. дело 2118/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. и заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесните заповеди. Не претендира разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Василева , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.109.33.1.2 по КККР, изграден без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Разпореденият за премахване незаконен строеж е описан в мотивната част на заповедта като офис, състоящ се от фоайе, помещение за офис, две приемни, компютърна стая, склад и сервизно помещение, всичко със застроена площ от 111,75 кв.м., а в Констативен акт 2/24.10.2022г. и приложената към него графична част с площ от 112 кв.м. С последващата заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, по реда на чл.91,ал.1 АПК е изменена заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. на главния архитект на Столична община като е визирана приблизителна застроена площ 101,85кв.м. на разпоредения за премахване незаконен строеж,тъй като частта от приблизително 9,9кв.м. съставлява узаконена пристройка, неподлежаща на премахване /Акт за узаконяване 163/10.06.1999г. на главния архитект на София/. След обстойно пресъздаване на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на двете съдебно-технически експертизи /архитектура и геодезия/, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ, тъй като се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с описани параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК, касаещо неизследване на въпроса за индивидуализацията на разпоредения за премахване незаконен строеж, в който смисъл е основното възражение на оспорващия ЕТ. При извършената по реда на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК проверка на законосъобразността на оспорените заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. и заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. на главния архитект на Столична община е изследвано формално спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за съдържание на административните актове. Въз основа на обективираните в мотивните части на първоначалната заповед и последващата заповед, с която първата е изменена по реда на чл.91 АПК, не може да се прецени какъв обем от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.109.33.1.2 по КККР подлежи на премахване. Незаконният строеж е индивидуализиран само по квадратура, посочена приблизително и с макар и малко несъответствие между констативния акт и двете заповеди. С втората заповед е намалена площта на разпоредения за премахване незаконен строеж с 9,9 кв.м.,тъй като е приспадната тази площ, заета от надлежно узаконена пристройка през 1999г. От приетата по делото в открито съдебно заседание на 04.10.2023г. съдебно-техническа експертиза /част геодезия/, необсъдена в обжалваното решение, се установява по безспорен начин, че в контура на разпоредения за премахване незаконен строеж попадат части от двете съседни законно изградени постройки и част от узаконената пристройка пред 1999г., чията площ е различна /по-голяма/ от приспаднатата от административния орган със заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. Вещото лице сочи, че в обема на разпоредения за премахване самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.109.33.1.2 по КККР попадат 25кв.м. от съседната законна сграда с пл.29 по приложената скица, както и част от сграда с пл.30 с площ от 5кв.м. Тези установявания кореспондират на събраните гласни доказателства / свид. Захариев и свид. Георгиев/,сочещи на извършена проверка от работната група преди изготвяне на Констативен акт 2/24.10.2022г. само при външен оглед на обследвания незаконен строеж. Свид. А. Захариев, член на работната група сочи, че не са влизали вътре в сградата, въпреки, че им е предоставен достъп, а външно са замерили сградата. При тези данни настоящият състав приема, че оспорената заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. , ведно с изменението в площта със заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, съдържа вътрешно противоречие между мотивната и разпоредителната й част, което е следствие от допуснато съществено нарушение на административната процедура и води до неясен предмет на наредения за премахване строеж - без направено описание и точна конкретизация на обема и параметрите на незаконния строеж. Същият е квалифициран като незаконен, като е описан единствено с местонахождение и площ, която не отговаря на фактическото му състояние, установено от вещото лице, т.е предмета на заповедта е неясен и обхваща части от двете съседни законни сгради, чието засягане при изпълнението на заповедта е недопустимо и несъразмерно по чл.6 АПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед страда от тежък порок, тъй като е с неясен предмет и от нея не може да бъде установен еднозначно обема на незаконният строеж. Тази неяснота в предмета на административния акт съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган е длъжен с оглед нормата на чл. 35 АПК, наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат на неизпълнение на това задължение. Ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение освен за законосъобразността на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ и за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила, тъй като принудителното изпълнение не може да засяга права, извън описаните в изпълнителното основание. Нарушенията, допуснати при издаването на оспорения административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна. Като е достигал до извод в обратен смисъл, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което се отмени заповед РА-30-67 / 23.01.2023 г. , ведно с изменението по реда на чл.91 АПК в площта на разпореденият за премахване незаконен строеж със заповед РА-30-179/ 22.02.2023 г. на главния архитект на Столична община. Разноски не се претендират от ЕТ "Минкин - А. Минкин" и пред двете съдебни инстанции, поради което не следва да се присъждат такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение