Решение № 5821 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2010 г.

Решение № 5821 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16435/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Варна чрез юрисконсулт Димитър Пламенов Кискинов против решение № 2374 от 16.11.2010 г. на Административен съд Варна, ХХХIII състав по адм. дело № 2549/2010 г. С него се отменя мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка по заявление вх. № ЗАО 12643/7.04.2010 г. от Николай Христов Димитров от гр. Варна и върната преписката на административния орган за извършване на исканата административна услуга. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Свеждат се до това, че процесната земеделска земя е такава по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и попада под изрична забрана за издаване на удостоверения и заверка на молба декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка поради което отказът е законосъобразен. Ответната страна, Николай Христов Димитров взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Към момента на мълчаливия отказ на административния орган не е действала забраната по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в ред. от ДВ бр. 13/2007 г. да се издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и ответникът по делото не е ангажирал доказателства за определяне на процесната земя като общинска собственост по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Върховният административен съд Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Николай Христов Димитров срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка по искане за извършване на административна услуга вх. № ЗАО 12643/7.04.2010 г. Възраженията са за незаконосъобразност на отказа с искане за отмяната му. Административният съд е установил от фактическа страна, че предмет на исканата административна услуга е заверка на молба декларация по повод производство по обстоятелствена проверка за 187 кв. м попадащи в план на новообразувани имоти, според който на жалбоподателя е отреден имот с площ от 600 кв. м. При отсъствие на забраната в чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ/ в редакцията му на ДВ бр. 13/2007 г., отменена ДВ бр. 102009 г./ съдът е приел, че административният орган е бил задължен да извърши заверката в молбата декларация, а не да установява правата на молителя върху процесния имот, което е в компетентността на нотариуса пред който се развива производството по чл. 587, ал. 2 ГПК. При констатациите от фактическа и правна страна отказът е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. При разглеждане на жалбата по същество съдът правилно е приел, че исканата заверка е административна услуга, включена в списъка на услугите на общината и съгласно § 8 ПЗР АПК производствата в АПК, предвидени за оспорване на индивидуални административни актове и отказите за издаването им са приложими и за административните услуги. Правилно е прието, че забраната за издаване на удостоверения и заверка на молби декларации по повод производство по чл. 587, ал. 2 ГПК е отпаднала с промяната на чл. 19 ЗСПЗЗ ДВ бр. 10/2009 г. поради което кметът на общината не може да откаже да извърши заверката на молбата декларация, независимо какви са правата на молителя, което ще се преценява от нотариуса при извършване на обстоятелствената проверка. В производството по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариусът ще преценява всички материални предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани, ако са налице такива, както и други пречки, поради което правата върху процесния имот са извън компетентността на кмета на общината, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение