Решение № 255 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 348/2012 г.

Решение № 255 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 348/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], чрез пълномощника адв. Ст. Р., против въззивното решение от 18.01.2012 г. по гр. д. № 567/2011 г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 26.07.2011 г. по гр. д. № 56/2009 г. на Котелския районен съд за признаване за установено по отношение на общината, че К. Н. А., М. Н. М., Х. Н. М., А. М. П. и М. М. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], с площ 5 991 кв. м., при описаните в решението граници. Касаторът поддържа становище за недопустимост и неправилност на въззивното решение, като оплакванията му се свеждат до произнасяне на съда по нередовна искова молба - относно имот, който не съществува, както и липса на материална легитимация на ищците. Моли то да бъде обезсилено, респ. отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав с присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба и ищци в производството оспорват касационната жалба по изложените в писмения им отговор съображения. Молят обжалваното решение да се остави в сила, с присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 294 от 10.05.2012 г. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд при липса на индивидуализация на спорния имот по актуалния му регулационен статут, относим към въпроса за редовността на исковата молба обуславя извод за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение. В подкрепа на този извод и относно правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовност на исковата молба е представена и задължителна съдебна практика - решение № 208 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 709/2010 г. на IV г. о. на ВКС. По поставения процесуалноправен въпрос, свързан със служебното начало на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на решението, настоящият състав на ВКС, II г. о. намира следното: Липсата на актуална индивидуализация на недвижимия имот, предмет на предявен установителен или осъдителен иск за собственост представлява нередовност на исковата молба и предпоставка за допустимостта на иска, по който въпрос е налице утвърдена съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такава е налице и по въпроса за правомощията на въззивния съд, когато тази нередовност се констатира пред него - т. 4 ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС, решение № 105 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. Първо г. о., решение № 208 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 709/2010 г. на Първо г. о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК и др. Прието е, че въззивният съд следва да даде указания за отстраняването им с оглед задължението му да постанови допустим съдебен акт по същество на спора, а при неизпълнението им от ищеца, да обезсили обжалваното първоинстанционно решение като постановено по ненадлежно предявен иск с прекратяване на производството по него. С решението си съдът следва да даде отговор на предявения иск, като установи дали спорното право съществува към момента на приключване на съдебното дирене съобразно неговата индивидуализация, вкл. и относно неговия обект. С оглед горните съображения по поставения процесуалноправен въпрос за редовността на исковата молба по предявения установителен иск за собственост, и по същество на подадената касационна жалба се налагат следните съображения: Към момента на предявяване на иска на 9.04.2009 г. е налице одобрено изменение на кадастралната карта на [населено място] със заповед № КД-14-20-104 от 13.03.2009 г. на началника на С. - [населено място] и видно от представените писмени доказателства по делото и заключението на техническата експертиза имотът, описан в исковата молба с идентификатор * с площ 5 991 кв. м. е заличен и са нанесени нови имоти, идентичността между които е изяснена от вещото лице. Това обстоятелство е предмет на допълнителна искова молба с подробната индивидуализация на предмета на спорното право, като вместо да се произнесе по спора с уточнения предмет, който е възприет от първоинстанционния съд, видно от мотивите му, същият е постановил решение по същество относно имота по предходната кадастрална карта. Въззивният съд, вместо да отстрани допуснатото процесуално нарушение, вкл. и в доклада по делото по чл. 146 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 273 ГПК, е потвърдил порочното първоинстанционно решение, което обуславя извод за неправилност на неговия съдебен акт. Същият е постановен по отношение на имот, който не съществува по кадастралната карта на селото към момента на постановяване на решението, вместо по отношение на описаните в допълнителната молба от 5.10.2009 г. седем имота, подробно индивидуализирани, с оглед изразения петитум в представената писмена защита на ищците по делото. Допуснатото процесуално нарушение обосновава извод за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да се постанови решение по предявения иск относно съществуващите имоти, чиято индивидуализация очертава предмета на спорното материално субективно право, водим от което и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият състав