Решение № 402 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, чрез ст. юрк. В. Василев, против решение 3071 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 11241/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. Ответникът инспектор по защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност към РД Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението гр. Стара Загора, чрез гл. юрисконсулт Д. Вълчев, представя подробни писмени бележки, в които развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствието на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна. С решение 3071 от 09.05.2023 г. по адм. дело 11241/2022 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия по констативен акт КА-ПБЗН-С30-17-15/14.11.2022 г., издаден от инспектор по ЗН в група ПК и ПД на сектор ПКД в РДПБЗН Стара Загора, а именно да се разработят и приложат карти на уязвимите от заливане зони в аварийния план на обекта, съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, във връзка със спазване изискванията на чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите и чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение 2 към Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата). Съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган инспектор по ЗН в група ПК и ПД на сектор ПКЗ в РДПБЗН Стара Загора, който видно от т. I. 6 от представената по делото заповед 8121з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л. 34 от първоинстанционното дело), е оправомощен с правата по чл. 89 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Съгласно т. IV от цитираната заповед организацията за осъществяване на контрол по ЗЗБ се определя със заповед на директора на ГДПБЗН, в изпълнение на която е издадена и представената по делото заповед 1983з-103/21.02.2017 г. Отделно от посоченото, първоинстанционният съд е установил, че със заповед 12393-47 от 28.01.2022 г., директорът на Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Стара Загора към ГДПБЗН при МВР е утвърдил списък на обекти по чл. 35 от ЗЗБ, които подлежат на проверка по спазване изискванията на посочения закон през 2022 г. Решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Мотивирането на акта е разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, съответно до отмяна на издадения акт (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК). Съдът е приел, че съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. В обжалваното съдебно решение е изрично отразено, че в случай, че жалбоподателят не се е запознал с всички събрани по преписката доказателства, това процесуално право той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, като оспори писмените доказателства или представи нови такива. Спорът по делото е бил приложението на нормите на материалния закон чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата, като няма спор по делото, че процесният язовир Ловец е класифициран именно от първа висока степен на потенциална опасност. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че задължението за изготвяне на посочените карти не е негово, като в тази връзка е отбелязано, че не е налице идентичност между картите по чл. 146б от ЗВ и картите по т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Първите са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Не е възприето и становището на жалбоподателя, че липсва методика за изработването на авариен план, като в писмото от 28.02.2022 г. на директора на ГДПБЗН се коментира не въобще липсата на методика, а липса на единна такава за изработване на тези карти. Отделно от това, съдът е изложил, че дори да се приеме, че липсва практическо указание при оформянето на тези карти, това обстоятелство не освобождава лицата от задължението за изготвянето и прилагането им към аварийния план. Решението е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и взето отношение по възраженията на страните, съдът е достигнал до правилни изводи за неоснователност на жалбата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 7 от Наредбата, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВ и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗББ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картата на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Процесният язовир Ловец е от първа висока степен на потенциална опасност. В касационната жалба са наведени доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни това предписание, поради изначалната липса на такива карти. Счита за необоснован извода, че именно собственикът (или стопанисващият правен субект) следва да изготвят такива карти, въпреки че негово е задължението за направата на аварийния план, от който те са неразделна, задължителна част. Едновременно с това, касаторът твърди, че тези карти за районите под заплаха от наводнения са вменени като задължение за изготвяне от директорите на съответните басейнови дирекции, поради което е следвало те да изготвят и картите, които да се прилагат към аварийните планове на всеки язовир. Възразява и срещу липсата на единна методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Доводите, изложени в касационната жалба, са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че съществуването на картите на уязвимите от заливане зони, е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Предвид изложеното, те са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаването на висока вълна. Правилни са изводите на административния съд, че картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ се отнасят за уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Логическата последователност води до извода, че първо следва да се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Предвид изложеното след като язовир Ловец, с. Кирилово, община Стара Загора, е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обекта е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Ирелевантно за настоящото дело е възражението, че държавните органи не са изпълнили задължението си да изготвят единна Методика за изработване на процесните карти, тъй като дори да не е изготвена такава, тя касае въпроса за класификацията на самите язовири по степен на потенциална опасност. Безспорно е по делото, че язовир Ловец е класифициран като такъв с висока степен на опасност. Собственикът/операторът на язовира има възможността да изисква от държавните органи необходимата информация, за да изготви аварийния план в съответствие със законовите изисквания, вкл. и това по т. 4.8 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателно. В тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 44 от АПК, съдът определя в размер на 120 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,