Решение № 1030 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Б., от гр. Пловдив, чрез адвокат А. Петров, АК - Пловдив,, против Решение 6108 от 05.07.2024г. по адм. дело 3142/2022. на Административен съд Пловдив. Поддържа, че с решението съдът отхвърлил жалбата му срещу Експертно решение 1228 от 28.10.2022г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и съдречно-съдови заболявания при Национална експертна лекарска комисия, с което било отменено Експертно Решение 2357/28.06.2022г. от заседание 115 на Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД в частта по оценка на работоспособността като е определен 64% трайно намалена работоспособност (ТНР) и в частта в която е определен 1 година срок на инвалидност, а по останалите поводи е било потвърдено ЕР на ТЕЛК. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваното Експертно решение на НЕЛК и върне делото за ново произнасяне от административния орган. Ответниците Национална експертна лекарска комисия, Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ Пловдив АД, Агенция за хора с уврежданията, ТП на НОИ Пловдив, РД Социално подпомагане не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Административното производство е било образувано пред Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ - Пловдив АД в рамките на което е било постановено ЕР на ТЕЛК от 07.12.2021 г. 4472 с което досегашния процент ТНР на жалбоподателя 74% е бил намален на 50%. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР 0505/12.04.2022г. отменила ЕР на ТЕЛК и върнала за ново освидетелстване за уточняване вида на [заболяване] чрез извършване на съответните медицински изследвания. Били са извършени нови изследвания и приобщени нови медицински документи амбулаторен лист от 23.06.2022 г., издаден от д-р А. Б., в който е била посочена основна диагноза: [заболяване] като в снетата анамнеза било констатирано доказан [заболяване], доказана [заболяване]. При повторната оценка ТНР на жалбоподателя предвид дадените задължителни указания на НЕЛК с ново Решение 2357/28.06.2022г. на ТЕЛК е определен нов краен процент ТНР 50% съгласно т. III, Приложение 2 към чл. 63, ал.3 и Постановление 241 ред. ДВ., бр. 79/08.09.2020г. за срок от 2 години. По отношение [заболяване], средно тежка форма са определени 40% ТНР. Отречено е наличието на [заболяване] такова каквото е било прието съгласно ЕР на ТЕЛК, с което първоначално е бил определен 74% ТНР. Повторно постановеното ЕР на ТЕЛК е било обжалвано като е постановено ЕР на НЕЛК предмет на производство пред първоинстанционния съд, с което е констатирано, че в МЕД са налични данни въз основа на които се следва [заболяване] с две усложнения, доказан в Отделение по ендокринология на МБАЛ Каспела през 2013г., който се е изявил след преболедуване през 2010, изследвани са [заличен текст] положителен въз основа на което е прието, че се касае именно до [заболяване] (данни от Епикриза 3159/27.02.2013 г.). Били са изследвани [заличен текст] антитела при което и двата резултата са били отрицателни. Извършени са изследвания за [заличен текст]. Установена е [заболяване] и предвид факта, че [заличен текст] е с променливо количество е прието окончателна диагноза [заболяване] с две усложнения, като е приложен по част 9, раздел 1, т.1.2.2 50% от Методиката за отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност на вида и степента на увреждане в проценти, Приложение 1 към чл. 63, ал.1 от НМЕ ред. ДВ, бр. 59 от 2021 г. в сила от 16.07.2021г. за съкратен срок от 1 година за осъществяване на системен контрол на [заличен текст]. Наред с тази диагноза е определена и поставена диагноза [диагноза] потвърдена от проведено изследване [заличен текст] за което е определен 20 % ТНР по т.2.1, раздел 18, ч.9 от НМЕ. На основание Приложение 2 към чл. 63, ал.3 НМЕ ред. ДВ, бр. 59 от 2021 г. в сила от 16.07.2021г. е определен 64 % ТНР за срок от 1 година. ЕР на ТЕЛК е потвърдено по останалите обжалвани поводи, а именно за [заболяване] за които в жалбата по делото не са изложени оплаквания. За да отхвърли първоинстанционната жалба срещу оспорения административен акт при осъществения контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, административният съд е обсъдил поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства. След тяхната преценка е установил доказателствените факти, които са релевантни за изясняване на правния спор. Тези факти правилно са подведени под съответните приложими норми, които регламентират и регулират възникналите правоотношения, във връзка с установяване на процента ТНР на касаторката. Здравословното състояние на Б., съответно определянето на ТНР при констатираните в ЕР на ТЕЛК заболявания, са възприети от съда съобразно приложената медицинска документация и заключенията на двете единични съдебно-медицински експертизи (СМЕ) първоначална и допълнителна. Съдът е дал вяра на съображенията на вещите лица подкрепящи изводите в мотивите на ЕР на НЕЛК. Въз основа на тях и медицинското досие на Б. съдът е достигнал до верен извод, че НЕЛК законосъобразно е определил проценти ТНР относно поставена диагноза [заболяване], като от медицинската документация не може да се направи извод за [заболяване]. Относно твърдените [заболяване] и [заболяване], е приел, че са заболявания, за които по действащата Методика за отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти Приложение 1 към чл. 63, ал.1 от НМЕ ред. ДВ, бр. 59 от 2021 не е предвиден % ТНР, и на второ място и двете заболявания са отречени от приетите по делото съдебно-медицински експертизи. Приел е, че правилно е определен процента ТНР, като и срока на същата. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК поради нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е постановено на основание приложимите за делото материалноправни норми. Приема се в съдебната практика, че експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т.е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Пред първоинстанционният съд е било спорно какви увреждания има жалбоподателя, в резултат на установените от ТЕЛК заболявания и какъв процент ТНР му се следва съобразно тях. Видно от съдържанието на процесното ЕР на НЕЛК, подкрепено и от заключенията на СМЕ, възприети от първоинстанционния съд, правилно е определен характерът на заболяването на касатора, че не е налице [заболяване], като двете експертизи опровергават диагнозата по епикриза изх. 21610/3378 на УМБАЛ Каспела. Заключенията на вещите лица са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, като не е необходимо касационната инстанция да ги преповтаря. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на изслушаните експертизи, е посочил, че медицинските данни относно касатора не съответстват на заболяването [заболяване] запазване на [заличен текст] години наред, липса на клинични симптоми и данни за автоимунен конфликт. Според вещото лице д-р С. заболяването при жалбоподателя се класифицира като [заболяване], който се класифицира като [заболяване] по данни на Американската диабетна асоциация, и се лекува по подобие на [заболяване] ([заличен нтекст]) или по подобие на [заболяване] ([заличен текст]). Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че дали заболяването е [заболяване], не води до извод за [заболяване] или [заболяване]. В съответствие с разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК, първоинстанционният съд е посочил, че редакция на НМЕ урежда [заболяване] и [заболяване] на [заличен текст] част 9, раздел 1, т.2, считано от 31.01.2023 г., но същата не е приложима към момента на постановяването на обжалваното ЕР, тъй като не е била действащо позитивно право. Отправната точка за [заболяване] е възприета след влизане в сила на изменението на НМЕ от 31.01.2023г., а до този момент [заболяване] не е законодателно уредена като разграничителен критерий, поради което оплакванията за неправилно определен % ТНР и неправилно определен срок на инвалидност, правилно са възприети за неоснователни. Следва да се посочи, че според § 7 ПЗР на към Постановление 13 на Министерския съвет от 26 януари 2023 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г.), лицата, освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК в периода до влизането в сила на това постановление и за които с това постановление са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането, могат да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване извън случаите по чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление 83 на Министерския съвет от 2010 г. В този смисъл за касатора съществува възможност да иска преосвидетелстване в случай, че за него са определени по-благоприятни условия за оценка на увреждането му. По отношение на втория спорен въпрос, правилно съдът е приел, че нито [заболяване], нито [заболяване] са заболявания, за които по действащата Методика за отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти в Приложение 1 към чл. 63, ал.1 от НМЕ ред. ДВ, бр. 59 от 2021 е предвиден % ТНР. Твърдението на касатора за приложение на чл. 63, ал.2 НМЕ, е неоснователно, тъй като на първо място по делото не са установени посочените заболявания, и на второ място не е установено, че те обуславят значителен функционален дефицит, за да се изследва най-близката по съдържание точка. От изслушаните СМЕ не се установят посочените заболявания, като техните заключения не са оспорени от касатора. В производството пред касационната инстанция не е допустимо подобно оспорване, с оглед разпоредбата на чл.220 от АПК. По делото не е установена и евентуална връзка на тези заболявания, с някое от установените заболявания на касатора. При тези данни настоящият касационен състав приема, че правните аргументи на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са в съответствие с предвиденото в чл. 63, ал. 1 НМЕ, по отношение на преценката на НЕЛК за установеното увреждане, стадия на развитието му и обусловения функционален дефицит на жалбоподателя. Решението на НЕЛК е съобразено с обективните данни за здравословното му състояние, в каквато насока са правните доводи на административния съд. Неоснователно е възражението за неправилно определен срок на инвалидизирането. Решението на НЕЛК в тази част съответства на разпоредбата на чл. 101а ал.1 от ЗЗ, според който срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата по чл. 101, ал. 7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Според ал.5 на същия текст при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1. В случая съкратен срок от 1 година е мотивиран от необходимостта за осъществяване на системен контрол на [заличен текст], посочена като едно от двете усложнения на заболяването [заболяване]. Именно наличието на посоченото усложнение на заболяването е мотивирало административния орган да определи ТНР от 50 %, като евентуалното му последващо потвърждаване би обосновало приложената отправна точка за по-дълъг срок. В оперативната самостоятелност на административния орган е да прецени срока на инвалидност според динамиката на развитие на увреждането и възможностите за възстановяване. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора искането на ответника по касация НЕЛК за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. В тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,