Решение № 3458 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2012 г.

Решение № 3458 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Садат" ООД моли да бъде отменено решение № 761/2.04.2012 г. по адм. д. № 151/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1925/27.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив към ЕАД № 10 ВG003000Н0044058/30.03.2010 г. за определяне на нова митническа стойност допълнително 2299,59 лв. ДДС за внасяне с лихви от 30.03.2010 г. като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10 ВG003000Н0044058/30.03.2010 г. за стока № 1 - прах за пране в торби по 20 кг - 18 400 кг 17 120,29 лв., равностойни на 12 015,20 щ. д. и за стока № 2 - перилен препарат в торби по 9 кг и по 2,5 кг общо 3600 кг 4520,53 лв., равностойни на 3172,50 щ. д. Определен е ДДС за внасяне за двете стоки общо 4328,17 лв. ведно с лихви като е определен за доплащане ДДС 2299,59 лв. с лихви от датата на поставяне на стоката под митнически режим - 30.03.2010 г. Стойността е определена по фактура серия С № 331483/24.03.2010 г., според която 18400 кг прах за пране 20 кг е на стойност 12015,20 щ. д. За същата стока в представената към вносната ЕАД фактура № 331483-А/24.03.2010 г. е посочена стойност 4232 евро, равностойни на 10 142,93 лв. За стока № 2 във фактурата, представена от турски износител към износната ЕАД № 10330900ЕХ004090/26.03.2010 г. е посочена стойност 3172,50 щ. д., а във фактурата, представена от касатора към вносната ЕАД е посочена стойност 954 евро за 300кутии прах за пране. Съдът е приел, че пред турските и българските митнически органи са представени различни фактури, с различна стойност на стоките. Правилно съдът е приел, че представената квитанция, подписана от неизвестно лице с печат на износителя не доказва каква е платената цена за внесените стоки. По делото са представени две квитанции с различна стойност, посочена като платена от касатора - 5060евро - на л. 23 и 5186 евро на л. 114. Правилен е изводът на съда, че договорът между касатора и турската фирма износител не установява размера на дължимата за плащане цена, тъй като не съдържа клаузи за съществени елементи на договора - предмет, възнаграждение на дистрибутора. Съдът е приел, че представената по линия на международното сътрудничество износна ЕАД № 10330900ЕХ004090/26.03.2010 г. е подпечатана от турските митнически органи и представлява официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила и не може да бъде оборван с частни документи, каквато е фактурата, представена към вносната ЕАД от касатора. Съдът е приел, че цената на стоките от износната фактура е посочена в износната ЕАД, която представлява официален документ след оформянето й от турските митнически органи и представлява договорната цена на внесените стоки. Съдът се е позовал на решение № 16722/19.12.2011 г. по адм. д. № 4433/2011 г. на ВАС, VIII отделение. В същия смисъл е определение № 10140/07.10.2008 г. по адм. д. № 11950/2008 г. на ВАС, I отд., според което с подаването на митническата декларация пред митническите органи започва производство по поставяне на декларираните стоки в съответния митнически режим след проверката й от митническите органи, поради това по Наредба № Н-17/13.02.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се нарича единен административен документ (ЕАД). Основателно е позоваването в решението на началника на митницата на 16 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност. По чл. 16, т. 1 от спогодбата митническата администрация, на която по силата на тази спогодба са предоставени информация и документи, може в съответствие с нейните цели и обхват да ги използва като доказателство при административните и съдебните процедури и предявяването на обвинения. Според чл. 16, т. 2 такава документация и информация ще се използват като доказателство в съда и тяхното значение ще се определя в съответствие с националното законодателство на държавата, чиято митническа администрация ги е получила. При описаното противоречие в данните в износната и вносната фактури, представени пред турските и българските митнически органи съответно, за да се приеме, че платената цена за внесените стоки е цената, посочена в износната фактура следваше да е извършена проверка в счетоводството на износителя, която да установи каква е получената сума по износната фактура, осчетоводена от износителя. След като такава проверка не е извършена и липсват достоверни доказателства за реално платената цена за стоките, нито е установена договорната цена, следваше съдът да отмени решението на началника на митницата за определяне на нова митническа стойност и дължим за внасяне ДДС с лихви. Неоснователен е доводът на касатора за включени транспортни разходи в митническата стойност на стоките. В решението не е са обсъждани транспортни разходи по износната операция. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмени на решението на началника на митницата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,