Решение № 4139 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16531/2009 г.

Решение № 4139 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16531/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Кочериново срещу решение от 21.10.2009 г., постановено по адм. дело № 249/2009 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № 79/l8.03.2009 г. на кмета на Община Кочериново и Община Кочериново е осъдена да заплати на Анжела Асенова Димитрова-Каимска разноски по делото в размер на 345 лева. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване, алтернативно за отмяна на обжалваното решение . В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща се представител. Ответникът Анжела Асенова Димитрова - Каимска не се явява. Чрез пълномощника си адв. Юлия Сапунджиева в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски, за което прилага списък. Заинтересованите страни Камелия Асенова Василева и Златка Георгиева Развигорова не се явяват и не се представляват, а Васил Митев изразява становище за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е правилен извода на съд, че атакуваната заповед на кмета на Община Кочериново за изземване на земеделски имот и предаване на неговия собственик, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е незаконосъобразна, тъй като била издадена без да е установен истинския ползувател и собственик на имота . Освен това била нарушена нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията й след изменението - ДВ бр. 10/2009 г., тъй като кмета на съответната община е следвало да изиска становище от ОСЗГ, а неговото бездействие е довело до произнасяне в нарушение на правилата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Освен това бил налице и порок във формата на акта. Предлага обжалваното решение, което счита за правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: С решение по адм. дело № 249/2009 г. Административен съд Кюстендил, по жалба от Анжела Асенова Димитрова-Каимска от гр. Дупница, отменил заповед № 79/l8.03.2009 г. на кмета на Община Кочериново, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по молба вx. N3-69/17 . 11.2008 г./наречена жалба/ от Златка Георгиева Развигорова е иззет от Васил Стоянов Митев, посочен като ползвател без правно основание, имот № 000205, собственост на З. Г. Развигорова съгласно договор за продажба на общински имот от 13.03.2007 г., находящ се в м."Гургу дере" в землището на с. Бараково, община Кочериново . Административният съд приел, че жалбата, с която е бил сезиран е допустима, тъй като е подадена от лице с право и интерес от обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34, ал. 2, изр. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка изложил съображения, че жалбоподателката се е легитимирала с нот. акт като собственик на ПИ 279 извън регулацията на с. Бараково, община Кочериново, област Кюстендил, който имот в частта от 13 кв. м. във вид на триъгълник, оцветен в червен цвят на скицата към заключението на вещо лице Д. Драгнев, се застьпва с имота по оспорената заповед № 000205 по КВС. С това застъпване обосновал застрашаване правата на собственост и ползване на жалбоподателката върху нейния имот вследствие на издадената заповед. Приел за незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод съдът посочил, че в образуваното административно производство компетентния да издаде заповедта административен орган, след сезирането с искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е следвало да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт, а бездействието на този административен орган е преценено от решаващия съд като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка приел, че посочената във фактическите основания на оспорената заповед като извършена проверка по жалбата на Развигорова не е обективирана в изричен писмен документ, установяващ неправомерното ползване и неговия извършител по предвидения в чл. 34, ал. 1, изр. последно от ЗСПЗЗ начин и че ако кметът бе извършил вменената му от закона дейност, би установил действителния ползувател на процесния имот, който е различен от посочения в заповедта Васил Стоянов Митев и би установил, че действителните ползватели са собствениците на имота- жалбоподателката и нейната сестра Камелия Асенова Василева, като наследници на Асен Василев Митев. Оттук извел извод, че кметът нарушил задължението си за служебно установяване неправомерното ползване по посочения в чл. З4, ал. 1 от ЗСПЗЗ доказателствен начин за изискване на информация от ОСЗ и че не е проявил дължимата от закона активност да установи действителната фактическа обстановка по спора съобразно задължението му по чл. З5 от АПК. Освен това изложил съображения, че не са били налице два от трите елемента на фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на обжалваната заповед, а именно, че Златка Развигорова не се легитимира като собственик на имот № 000205 по КВС с възстановено право на собственост посредством влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, предвид обстоятелството, че тя е приобретател по договор за продажба на имота от 13.0З.2007 г. /л. 10 от делото/, представляващ общинска собственост, както и че не е налице и втория елемент от фактическия състав на нормата, тъй като адресатът на заповедта Васил Стоянов Митев не ползвал имота към момента на издаване на заповедта, а ползватели на процесните 13 кв. м. от спорния имот са жалбоподателката и нейната сестра. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Известно е, че съобразно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В тази връзка и предвид безспорно установеното чрез техническата експертиза обстоятелство, че жалбоподателката се е легитимирала като собственик на част от посочения в оспорената заповед за изземване имот ПИ 279 извън регулацията на с. Бараково, община Кочериново, който имот в частта от 13 кв. м. във вид на триъгълник, оцветен в червен цвят на скицата към заключението на вещо лице Драгнев /л. 49/, се застьпва с имота по оспорената заповед № 000205 по КВС, то е обоснован неговия извод за наличие на застрашени права на собственост и ползване на жалбоподателката върху имота в резултат на издадената заповед. Известно е, че е недопустимо това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на подадена от Анжела Димитрова-Каимска жалба, адресирана до надлежния административен съд съобразно нормата на специалния закон - чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението не намира опора в доказателствата по делото. В изпълнение на задължението на касационния съд съобразно чл. 218, ал. 2 АПК да провери решението за съответствие с материалния закон, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред. Съобразно разписаните правила, в това административно производство следва да се установят материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Този извод се налага и от изменената редакция на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 10/2009 г./, според която законодателят изрично е вменил в задължение на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване, като кметът следва служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Към момента на сезиране на административния орган - 17.11.08 г. тези задължения не са били изрично законово регламентирани, но АПК изисква от административния орган активност за изясняване на спор, с който е сезиран. След като е бил сезиран с искане за изземване на конкретно посочен имот, административният орган е следвало да пристъпи към изясняване въпроса кой в момента ползва тези земеделски земи и на какво основание. Видно от доказателствата в административната преписка, кметът на общината не е предприел необходимите действия, поради което е обоснован и законосъобразен извода на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Законосъобразен и е втория извод на съда, че производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ представлява бърз административен способ за защита, приложим при наличието на конкретни предпоставки, които в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в относимата редакция- ДВ, бр. 13 от 2007 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което уточнение е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно земеделските имоти с възстановено право на собственост, а не собствеността на земите въобще. В случая З. Развигорова е поискала издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ без да притежава активна легитимация за това, тъй като тя е придобила собствеността върху имота чрез покупко-продажба. Затова тя е следвало да търси защита срещу евентуално нарушените си собственически права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. В случая правото на З. Развигорова е незащитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива - напр. Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. № 12616/2008 г., Решение № 12094 от 15.10.2009 по адм. д. 3806/2009 г., Решение № 9847 от 20.07.2009 г. по адм. д. № 15716/2008 г-трите-на IV отд. на ВАС. Обоснован е и третия извод-че адресатът на заповедта Васил Стоянов Митев не е бил ползвател на имота към момента на издаване на заповедта, като оспореното пред ВАС решение е съобразено с нормата на чл. 142, ал. 1 АПК и практиката на ВАС - в този смисъл напр. Решение № 5220 от 21.04.2009 г. по адм. д. № 12733/2008 г., IV отд. на ВАС. С оглед горния анализ правилно и обосновано съдът е преценил, че не са налице материалноправните основания за издаване на претендираната от З. Развигорова заповед, поради което правилно я е отменил. При напълно изяснени фактически обстоятелства съдът е извел законосъобразен и обоснован извод, че оспорената пред него заповед на кмета на Община Кочериново е издадена при липса на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното и мотивите на оспореното решение, ВАС намира за неоснователен и последния довод в жалбата - че съдът решил вещноправен въпрос . По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна . При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото от страна на ответника Анжела Димитрова - Каимска за ползваната от нея адв. защита се явява основателно, предвид чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да й ги заплати в доказания размер на 50 лева, съобразно приложеното на л. 11 от делото пълномощно на адв. Сапунджиева за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение