Решение № 14986 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2017 г.

Решение № 14986 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството намира правното си основание в чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. М., гражданин на Ш. Л., депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 8168 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 11506 по описа на Административен съд С.-град за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъкват се доводи по същество. От съда се иска решението да бъде отменено, като неправилно. Ответната по жалбата страна, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че към настоящия момент чужденеца не се ползва с правата на търсещо закрила лице. Представя доказателства за приключило производство по предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв, с което молбата е отхвърлена и решението влязло в законна сила. Представителят на Върховна административна прокуратура, счита, че оспорения съдебен акт е правилен и законосъобразен. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. М., гражданин на Демократическа социалистическа република Ш. Л., срещу бездействие на председателя на ДАБ, изразяващо се в ненастаняването му в Териториално поделение на Агенцията, след като лицето е получило въз основа на подадена молба за международна закрила и регистрация, като търсещо международна закрила лице карта, приложена към искането. Първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че се обжалва бездействие на административен орган да изпълни задължение пряко произтичащо от нормативен акт, а именно, да регистрира и открие лично дело на чужденец, подал молба за предоставяне на статут. Съдът е установил, че М. е подал молба за предоставяне на международна закрила на 7.11.2016 г. На 8.11.2016 г. чужденеца е регистриран от длъжностно лице на ДАБ, като му е изготвена и регистрационна карта с № 826005235 регистрационен лист, а молбата му за международна закрила е входирана под № 3322 от 7.11.2016 г. Съдът е приел, че искането на лицето е неоснователно. Развил е доводи за спазване на процедурата за регистрация на лицето подало молба за предоставяне на статут. Развил е доводи, че регистрацията на лицето не задължава административния орган да освободи чужденеца от специален дом за временно настаняване на чужденци и че е налице ред за оспорване на тази принудителна административна мярка. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес срещу акт подлежащ на оспорване и в описаните в АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Макар и първоначално първоинстанционния съд да не е определил правилно предмета на производството, то в изложението си е формулирал констатация, свързана с искането на М. да бъде преместен от специализирано поделение за временно настаняване на чужденци в Териториално поделение на ДАБ и се е произнесъл по това искане. С изводите в тази насока настоящата инстанция следва да се съгласи. Не са налице задължения, въведени от законодателя за административния орган да промени задължително местопребиваването на лице, подало молба за предоставяне на международна закрила от специализирано място за временно настаняване, имащо относително строг режим на контрол върху пребиваващите в него лице, в Териториално поделение на ДАБ. По своето същество, това е принудителна административна мярка, предвидена от законодателя, имаща за цел да въведе относително ограничение върху възможността за свободното предвижване и правата на пребиваващите там лица. Липсват данни по делото, акта с който М. е настанен в съответния специализиран дом за временно настаняване на чужденци - Заповед № УРИ4518ОЧ-1593 от 23.09.2016 г. да е обжалвана по предвидения в закона ред, поради което същата е влязла в законна сила. При липса на изрично описано в закона задължение за председателя на Държавна агенция за бежанци да предприеме действия по настаняване на лице търсещо международна закрила в Териториално поделение на Агенцията, не е налице незаконосъобразно бездействие от негова страна, по смисъла на чл. 257 от АПК и жалбата срещу същото се явява неоснователна до какъвто извод в крайна сметка е достигнал и първоинстанционния съд. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати дотолкова съществени нарушения на процесуалните правила, че да доведат до незаконосъобразност от процесуална гледна точка на атакуваното пред настоящата инстанция решение, а както беше описано по-горе съдът все пак се е произнесъл и по приложимото материално право, съобразявайки събраните и представени пред него относими към производството доказателства. Предвид описаното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение