Решение № 465 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2013 г.

Решение № 465 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от Гинка Николова Монева от гр. Русе против решение от 18.01.2013 г. по адм. д. № 342/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, гр. София иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени от бездействие на длъжностни лица към сектор "Арести" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Русе. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост на изводите на съда. Разрешението на Окръжен съд - Русе за свиждане е игнорирано от пазачите на следствения арест. С отказа си да изпълни волята на съда, ответникът е извършил незаконно действие. Проведеното по-късно свиждане не компенсира вредите, нанесени на ищцата на 4.10.2012 г., които се изразяват в споходилата я мъка и стрес от това, че не е видяла детето си в особено труден за него момент, както и от това че волята на съда не е изпълнена. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено оспореното решение и бъде уважен предявения от нея иск. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Шемширова. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и съдът правилно е приложил материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че за да е налице основание за отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, бездействието следва да е на орган или на длъжностно лице, което е овластено да извърши съответното действие. Съгласно § 51 от ЗР на Правилника за изменение и допълнение на ПП на ЗИН (бр. 71/2006 г.) е отменена Наредба № 2/19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража", включително и нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, съгласно която съдията, прокурорът или длъжностното лице по разследването са имали право да разрешават допълнително свиждане или хранителна пратка. Съгласно чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС вътрешният ред в арестите и броят на свижданията се определя със заповед на Главния директор на ГД "ИН". За Арест - Русе е издадена заповед № Л-128/23.04.2012 г. на началник сектор "Арести" при ОС "ИН" Русе, която урежда реда за провеждане на свиждания на задържаните в ареста. Съгласно тази заповед свижданията се провеждат в събота и неделя, по предварително изготвен почасов график след записване от близките. Поради това свиждането на ищцата не е могло да се осъществи на 4.10.2012 г. (четвъртък), а е проведено на 7.10.2012 г. (неделя). Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от Гинка Николова Монева от гр. Русе срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София. В исковата молба се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени от бездействие на длъжностно лице при сектор "Арести" при Областна служба "ИН" - гр. Русе да бъде осъществено свиждане между ищцата и нейния син на 4.10.2012 г., разрешено от съдия. Ищцата е обосновала иска си с влошаване на здравословното и състояние - получена тежка хипертонична криза и остър сърдечен пристъп в резултат на неосъщественото свиждане. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица от сектор "Арести" при ОС "ИН" - Русе. Отказът им да бъде осъществено свиждането между ищцата и нейния син на 4.10.2012 г. (четвъртък) е резултат от установения режим на свиждане и действията на длъжностните лица е в съответствие с нормативните изисквания и установените правила. Нито в специалния закон, нито в правилника за неговото прилагане има разпоредба, която да дава възможност на съдия да издава разрешение за свиждане между задържано лице и негови близки. Тази правна възможност е отменена, считано от 1.09.2006 г. с отмяната на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/19.04.1999 г. Освен това в издаденото разрешение не е посочено на коя дата да се проведе свиждането. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства и изводите му са съответни на установените факти по делото и на приложимата правна норма. Съдът обосновано е приел, че не налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице на сектор "Арести" при ОС "ИН" - Русе. Подробно съдът е проследил правна уредба, която регламентира реда за осъществяване на свижданията в следствените арести. Приложено по делото е разрешение за свиждане, издадено на 4.10.2012 г., в което е посочено, че се разрешава свиждане на Гинка Николова Монева със затворника Дойчин Захариев Стоянов. В документа липсва дата на провеждане на свиждането, което дори и от формална страна да е могло да предизвика неприятни преживявания у касационния жалбоподател от неосъщественото свиждане. Освен това правилно съдът е посочил, че издаденото разрешително е без правно основание. Редът за провеждане на свижданията с арестанти и затворници е уреден в чл. 256, ал. 4 от ЗИНЗС и той се определя със заповед на Главния директор на ГД "ИН". Съгласно заповед № Л-128/23.04.2012 г. на началник сектор "Арести" при ОС "ИН" - Русе редът на провеждане на свиждания на задържаните в сектор "Арести" - Русе е в дните събота и неделя по предварителен график, изготвян сред записвания на близките всеки петък. От това следва, че длъжностните лица в сектор "Арести" - Русе са действали в изпълнение на законосъобразна заповед, като не са позволили провеждане на свиждане на ищцата с нейния син на 4.10.2012 г. в ден - четвъртък. Както правилно е посочено в мотивите, съдът не е имал право да издава разрешението за свиждане, поради това че разпоредбата, уреждаща това правомощие е била отменена с ДВ, бр. 71/1.09.2006 г. Не само не е било налице нормативно задължение за длъжностните лица да проведат свиждането, но и ако бяха го сторили, те щяха да нарушат законоустановения ред за провеждане на свиждания в ареста. Посочените съображения водят до извод, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие на ответника по касационната жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност на иска са обосновани и съответни на приложимия материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,