Решение № 12794 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7199/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна чрез юрк. Шулева, против Решение 2337 от 10.04.2024 г., постановено по административно дело 11673/2023 г. по описа на Административен съд София -град, с което по жалба на К. И. С. е отменено Решение 32-565077/21.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация /МД/ MRN 19BG002005020254R3 от 25.11.2019 г. за стока 1 и са определени дължими за досъбиране суми, както следва: мито в размер на 4 734.06 лв. и ДДС в размер на 10 414.93 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в случая са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и тъй като не са били налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоката по тези методи, законосъобразно е приложен чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Иска се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него да постанови друго такова, с което бъде отхвърлена жалбата срещу оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Касационната жалба се поддържа в писмено становище и в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба - К. И. С. чрез адв. Желева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-565077/21.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което са извършени корекции в данните на митническа декларация МД MRN 19BG002005020254R3 от 25.11.2019 г. и са определени дължими за досъбиране суми, в общ размер на 15 148.99 както следва : мито в размер на 4 734.06 лв. и ДДС в размер на 10 414.93 лева. От фактическа страна е прието за установено, на 25.11.2019 г., с митническа декларация с MRN 19BG002005020254R3 К. И. С. е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение автомобил: употребяван пътнически автомобил с повреди, марка "БМВ" модел "Х5", Тип: SАV 4D; брой места: 5; първа регистрация: 20190102; цвят: черен; работен обем: 2979 куб.см.; мощност: 332 KW DIN; двигател : неоткрит; шаси: 5UXCR6C58KLL04741. Декларираната в МД митническа стойност на стоката е 20 068.27 лева, изчислена при валутен курс 1.75837 лева за 1 USD (т.е. цена на стоката 10 913.00 USD), определена по метода договорна стойност на внасяните стоки плюс включените допълнителни разходи. Декларираната държава на изпращане/износ на стоките е USА (САЩ) и държава на получаване България, условие на доставка FCA НЮ АРК. С писмо с per. 32-236499/22.07.2021г. и писмо от ЦМУ 32-273997/26.08.2021г. до САЩ при последващата проверка на декларираната митническа стойност на стока 1 /МД/ MRN 19BG002005020254R3/25.11.2019r. на основание Спогодба между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации е отправено искане за съдействие. С писмо с per. 32-201098/17.06.2022 г. по описа на ТД Митница Варна и писмо с per. 32-177817/01.06.2022 г. по описа на Агенция Митници - ЦМУ се установява, че Американската служба е представила на българските митнически власти електронна информация за износ /Electronic Export Information (EEI)/ от системата на службата, за изнесени от САЩ автомобили, като е посочено, че EEI е еквивалентът в САЩ на декларацията за износ в ЕС и съдържа данни за декларираната при износа стока. В предоставената от американските митнически служби информация за изнесени от САЩ и внесени на територията на Република България автомобили фигурира и процесният автомобил: BMW, Модел: Х5; с шаси: 5UHCR6C58KLL04741. Посочено е още, че износител на стоките е IAAI AUTO AUCTION COPORATE US, получател ДС Варна Ауто, пристанище на разтоварване Варна, пристанище на износ Ню Йорк/Нюаркса област, САЩ, с посочена цена на износ 37 836.00 USD. С писмо с рег. 32-251354/28.07.2022г на ТД Митница Варна, са изискани допълнителни документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент /ЕС/ 952/2013. Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-228969/19.06.2023 г., С. е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на декларираната стока. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство решение приемайки, че митническата стойност на лекия автомобил е тази посочена в електронната информация за износ. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в производството, приключило с издаване на оспорения акт, но решението е издадено в нарушение на материалния закон. Според административния съд, предоставената информация от американските митнически органи - декларация за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. На следващо място обаче не са възприети мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС, поради което митническата облагаема стойност незаконосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС въз основа на представена обобщена информация за износ на лекия автомобил - а именно декларираната стойност на лекия автомобил при износа. При тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения акт. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то остойностяването се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Доколкото при митническото остойностяване на стоките приоритетна преди всичко е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да съберат или да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след преценката на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от американските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 37 836 USD, която надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 10913 USD. Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации е утвърдена с РМС 754/15.11.2002г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004г., в сила от 1.04.2004г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Правилно административният съд е посочил, че цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемане на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Правилно и в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото, административният съд е приел, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Настоящата инстанция констатира, че в оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките като доказателства, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация, и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки, и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са "подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. От страна на ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,