Решение № 3377 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2018 г.

Решение № 3377 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10634/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба /озаглавена "въззивна"/ на Л. А., представен от адв. Л. Т., срещу решение № 618/04.06.2018 г. на Административен съд София област /АССО/ по адм. д. № 861 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 23/112/07074/3/01/04/01 от 27.06.2017 г., издаден от директора на Областна дирекция София към ДФ "Земеделие". Касаторът сочи общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията към познавателната дейност на съда по оценка на писмените доказателствени средства, обуславяща констатациите му за неточно в количествено изпълнение на бизнес плана. Според него срокът за увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с най-малко 4. 5 икономически единици тече не от датата на сключване на договора му от 01.11.2012 г. с ДФ "Земеделие", а от анекса от 11.06.2013 г. Сочи пропуск на съда да възприеме несъответствия в контролен лист от извършена проверка на 18.01.2016 г., както и липсата на компетентност на издателя на АУПДВ. Настоява, че след като отпускането на първото плащане по договора, чието възстановяване се разпорежда с АУПДВ, е въз основа на индивидуален административен акт, то връщането на полученото е само при предпоставките на чл. 99, ал. 1 АПК без да е проведено възобновяване на административното производство по издаване на облагоприятстващия акт. Търси противоречие на решението с разпоредбите на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Областна дирекция София към ДФ "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССО АУПДВ са установени в тежест на Л. А. задължение за плащане на сумата 24 446 лева, представляваща получено първо плащане от 26.11.2012 г. по договор № 23/112/07074 от 01.11.2011 г. Фактическо основание за издаване на акта е неизпълнението от А., като страна по сключения на 01.11.2011 г. с ДФ "Земеделие" договор по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., на задължението му за извършване на инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение № 1. Констатацията на администрацията е за дължимо създаване към третата стопанска година от подписването на договора на 690 кв. м. калифорнийски червей, като при проверките от 10.06.2015 г и от 23.09.2015 г. са установени 243. 21 кв. м., а при проверката на 18.01.2016 г. – 0 кв. м.; изчисленият в таблица за оторизация нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалното му икономическо състояние е 4. 47 икономически единици /ИЕ/, каквото е и първоначалното. Правно основание за идсаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 33, ал. 1, пр. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20 а, ал. 2, ал. 4, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд жалбоподателят е сключил на 01.11.2011 г. договор с ДФ "Земеделие", изменен с анекс от 11.06.2013 г. по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По предмета на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект № 23/112/07074 и включени в приложение 1 и 2. Според т. 1. 2 от договора изплащането на помощта е обусловено от извършването от ползвателя на всички инвестиции..., а т. 4. 4 предвижда фондът да откаже изплащане на второто плащане и за изиска възстановяване на полученото първо плащане, ако ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни цели и дейности по бизнес плана в тригодишния срок по т. 3. 1 от сключването на договора, при неточно изпълнение или при непредставяне на изискуемите документи за извършването на дейностите /б. "а"/, както и ако икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4. 5 икономически единици. Съдът е ценил контролните листове от проверките на 10.06 и 23.09.2015 г. и от 18.01.2016 г., за да отнесе към установените факти наличието на 243.21 кв. м. калифорнийски червеи при първите две проверки и 0 кв. м. при третата. Позовал се е на заключенията на агротехнически експертизи за констатацията, че жалбоподателят не е спазил технологията при производството на червеи, включително наличната към 18.01.2016 г. подготовка на общо легло на червеите вместо отделни легла и лехи, начина на зазимяване на червеите и създаването на нови легла е лехи едва след отзимяването. От изслушването на експерта в о. с. з. е изявлението му за липса на увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следва от разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК и овластяването със заповеди на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция - вж. чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20 а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20 а, ал. 2 ЗПЗП/. Като ръководител на администрацията е определил органите компетентни да издават АУПДВ със заповеди № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. и № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. Сред тези органи е и директорът на Областна дирекция София към ДФ "Земеделие". Затова и е неоснователен доводът за пропуск на административния съд да възприеме липсата на компетентност на издателя на акта. Не се основава на съдържанието на анекса от 11.06.2013 г. доводът за новиране на срока по договора от 01.11.2012 г. за изпълнение на задължението на касатора за извършване на инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана. Проверката от 18.01.2016 г. след изтичане на срока по т. 3. 1 от договора сочи, че икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил с 4. 5 икономически единици. Факт на неизменността на първоначалния икономически размер на земеделското стопанство е потвърден при изслушването на експерта по агротехническата експертиза при изслушването му в хода на съдебното дирене пред първата инстанция. Отсъствието на ръст от най-малко 4. 5 икономически единици в икономическия размер на земеделското стопанство е юридически факт, представляващ основание да се откаже плащането по чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 и пораждащ задължението на ползвателят на помощта да възстанови получената сума на плащането по чл. 6, т. 1 от Наредбата – първото плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро /вж. чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/. Към АУПДВ е неприложима забраната за пререшаване по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. С акта не се решава въпроса за съществуването на правото на касатора на подпомагане по съответната мярка от Програмата за развитие на селските райони. Неотносимо е позоваването на чл. 99 и сл. от АПК, доколкото след издаването на облагоприятстващия административен акт за одобряване на заявлението за подпомагане е настъпил нов юридически факт – неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата и чл. 4. 4, б. "б" от договора от 01.11.2012 г., който е правоизключващ за правото на подпомагане, но действа занапред и създава основание да се иска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва заради поведението на ползвателя на помощта – чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9. Задължението за възстановяване на полученото от ползвателя на помощта на полученото плащане по чл. 6, т. 1 от Наредбата не е изключено от действието на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент /ЕО/ на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Този регламент не е част от позитивното право от 01.01.2010 г., но позоваването на него се счита за позоваване на действащия Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, предвид чл. 86, § 2 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията, като се четат съгласно таблицата на съответствията от приложение II. На чл. 73, § 4 от отменения Регламент съответства чл. 80, § 3 от действащия. Според него задължението на земеделския производител по § 1 за възстановяване на недължимо плащане не се прилага, ако е плащането е извършено поради грешка на компетентните органи и ако грешката не е могла да бъде установено по разумен път от земеделския производител. Към момента на получаването на първото плащане е съществувало правно основание за това – договорът и разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Наредбата. Плащането не е поради грешка на компетентните органи, дори и такава, свързана с фактическите елементи от значение за изчисляването на плащането, та да е приложимо ограничението в срока по чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 на Комисията. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 263. 38 лева на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение