Решение № 14889 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2012 г.

Решение № 14889 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София, бл. 2, вх. 1, ет. 1, ап. 4, офис Бургас, ул. "Индустриална", № 3, ет. 12, притежаващо ЕИК 812118644, подадена чрез адв. К. Костов против решение № 1561/14.12.2011 г. на Административен съд - Бургас, Х състав, постановено по адм. д. № 1892 по описа за 2011 г. на този съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ на началника на отдел "Митническо оформяне" митница "Бургас" за оформяне на износ на четири 20-футови контейнери, потвърден с писмо № ЕП/57/27.06.2011 г. на заместник-директора на Агенция "Митници" София. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения от жалбата, от писмено становище и от допълнението към него се претендира отмяна на решението и отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен и немотивиран. Наложената от Агенция "Митници" забрана противоречи на Регламент 993/2001 г., Глава 5, Временен внос, Раздел 1, чл. 553, т. 2, тъй като в случая срокът е нарушен с повече от една година и на Регламент 2913, Глава 2, чл. 204, тъй като длъжник е "Максам" АД, а не жалбоподателят. Нарушен е основополагащият принцип за свободно движение на стоки в Европейската общност като цяло. Забраната налага ограничения, нерегламентирани от ЕС. Прякото следствие от отказа за издаване на митническа декларация е прилагането на чл. 28 ЗДДС и чл. 21 ППЗДДС. Доставчикът трябва да разполага със следните документи: Митнически документ, в който той е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа; Фактура за доставка; Документ за превоз на стоките. В разглеждания казус жалбоподателят не разполага само с митнически документ, което обаче е достатъчно законово основание да му бъде отказана нулева ставка ДДС при износа на контейнерите. Това прави същите стоки неатрактивни и ги доближава до цената на нови контейнери. Навсякъде в европейското митническо законодателство контейнерите са "преносни средства", което в случая осигурява безопасност на товара при транспорта по море и от порт Александрия до складовете на МО на Египет. Фирмата износител "Емко" ООД не е декларирала износ на контейнери за да спази Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Само "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД е декларирало износ на контейнери, представяйки в тази връзка фактура за придобиването и фактура за продажбата на МО на Египет. На купувача на специална продукция МО на Египет са нужни двама изпълнители по сделката - единият за специалната продукция, а вторият - за контейнерите, за да спази изискванията на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба. Касаторът моли за присъждане на разноски. В касационното производство представя писмени доказателства. Ответниците по жалбата - Началник на отдел "Митническо оформяне" митница "Бургас" и митница "Бургас" оспорват касационната жалба с доводи, изложени в писмени бележки и поддържани от гл. юрк. Ташкова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Контейнерите, използвани като транспортни средства се считат за поставени под режим "временен внос" с пълно освобождаване от митни сборове при въвеждането им на митническата територия на Общността и получават митническо направление реекспорт при напускането им. Законосъобразно е отказано издаване на митническа декларация за износ на "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Установено е след допълнителна проверка, че контейнерите са били под режим на временен внос. Проверена е и трайната маркировка на контейнерите, която е задължителна съгласно международна конвенция, уреждаща съответния вид транспорт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на началника на отдел "Митническо оформяне" Митница Бургас за оформяне на износ на четири 20-футови контейнери, потвърден с писмо № ЕП/57/27.06.2011 г. на заместник-директора на Агенция "Митници" София. Съдът е обсъдил качеството на спедитор на "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД на четири 20-футови контейнери със специална продукция. Последните са предмет на договор за покупко-продажба, сключен между "Емко" ЕООД София и Министерство на отбраната на Египет. В изпълнение на възложената поръчка жалбоподателят е закупил от "Си Ейч Ес Контейнер България" ООД - гр. Варна четири контейнера с идентификационни кодове, описани в съдебното решение. При извършване на износа на специална продукция е издадена фактура № 1000000117/25.05.2011 г., в която е фактурирана стойността на контейнерите, а за получател на доставката е посочено МО на Египет. На 03.06.2011 г. в отдел "Митническо оформяне" ТМУ Бургас по електронен път е подаден и съответно приет ЕАД, с който е декларирано направление "реекспорт" на стоки (специална продукция), предназначена за Египет. Стоките са поставени в 413 каси и са натоварени в процесните 4 броя контейнери. При митническото оформяне на износа е отказана обработката на митническата декларация за износ, като е било изискано представянето на митническа декларация за вноса на контейнерите. Според обясненията на представител на "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД друго дружество "Си Ейч Ес Контейнер България" ООД е закупило стоките от "Темпус линк" ООД - Габрово, което ги е закупило от "Максам България" АД - Габрово. Последното дружество не е предоставило вносна митническа декларация. Отказът е в резултат именно на непредставена митническа декларация за внос на процесните четири 20-футови контейнери и маркировки, идентифициращи собственици, различни от "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД. При така установените факти и обстоятелства първоинстанционният съд обосновано е приел, че отказът е материално законосъобразен. По силата на чл. 161, ал. 1 от Регламент 2913/92 режимът "износ" позволява изнасяне на общностните стоки извън митническата територия на Общността, който включва прилагане на регламентираните изисквания за изнасянето, а когато това е предвидено и облагане с износни сборове. Износител по смисъла на чл. 161, ал. 5 от Регламент 2913/92 представлява лицето, за чиято сметка е изготвена митническата декларация за износ и което в момента на нейното приемане е собственик на стоките или притежава подобни права за разпореждане с тях. Съобразено за конкретния казус горното означава, че към момента на процесния отказ митническата износна декларация е изготвена на името на "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД, което дружество се е легитимирало и като собственик на контейнерите. Въпреки действията на митническите органи не са представени други декларации, нито пък е доказана различна собственост върху контейнерите. На основание разпоредбите от Митническата конвенция относно контейнерите от 1972 г. и тези от Конвенцията за временния внос на стоки (Истанбулската конвенция), чл. 557 от Регламент 2454/93 г. използваните като транспортни средства контейнери се считат поставени под режим "временен внос" с пълно освобождаване от вносни сборове при въвеждането им на територията на Общността и получават направление реекспорт при тяхното напускане. В този смисъл е обосновано възражението на процесуалния представител на митническата администрация, че общностното митническо законодателство не дефинира понятието за "преносни средства", по начина описан от жалбоподателя. Процесните контейнери следва да се считат декларирани по смисъла на чл. 232, § 1, буква "б" от Регламент 2454/93 г., респективно контейнерите се приемат като декларирани под режим "временен внос". В жалбата, приложена на л. 16 от делото също не се оспорва факта, че контейнерите са декларирани като временен внос. Освен това, видно е от писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя (л. 36), че дружеството е било наясно с възможностите за статут на контейнерите - "редовен внос" или "временен внос". В писмените бележки изрично е посочено, че "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД в нито един момент не е поискало от вносителя на контейнерите "Максам" АД - Габрово да прехвърли на жалбоподателя такива права съответно права по чл. 8 отИстанбулската конвенция не са му били прехвърлени. Това признание опровергава довода от касационната жалба, според който нито една от фирмите по веригата за продажба на контейнерите не е разполагала с информация, че те са поставени под режим "временен внос". В този смисъл първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че жалбоподателят е знаел за поставянето на контейнерите под режим "временен внос", без да е предприел необходимите действия за преуреждане на това състояние. Касационната инстанция споделя възражението на представителя на прокуратурата за проверка на трайната маркировка на контейнерите, която е задължителна съгласно международната конвенция, регламентираща този вид транспорт. При проверката е констатирано, че маркировката отговаря на друго дружество. Задължението за поставяне на трайна маркировка на подходящо и добре видимо място с цел идентифициране на собствениците/операторите на контейнерите е въведено с Истанбулската конвенция. По силата на изменението на Приложение В. 3, Допълнение II, в сила от 16.01.2011 г. идентификационният код на собственика/оператора на контейнера, отделният/индивидуален номер, контролната цифра на контейнера трябва да бъде в съответствие със стандарт ISO 6346 и неговите приложения. Съществува изискване за регистрация на кода в Международното бюро за превози с контейнери, със седалище в Париж, Франция. Касаторът признава необходимостта от регистрация в МКБ, но възразява, че тя не съставлява достатъчно основание за преценка относно собствеността на контейнерите. Извършената в случая при административното производство проверка обаче е констатирала, че процесният четирибуквен код по ISO - YTLU по Международната система за идентификация на собственици на контейнери е притежаван от Yitong Line. В онлайн базата данни на BIC код YTLU не е активен, тоест не е дал необходимата информация за собственика/оператора. Представените в производството пред ВАС, Осмо отделение актове № 39-045 и № 39-046 за периодичен преглед на универсални контейнери от Български корабен регистър са неотносими към спора. При така установените факти са правилни първоинстанционните мотиви, че към момента на постановяване на отказа "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД не е обозначил контейнерите като техен собственик, а така също не е имал разрешение за използване на код по ISO - YTLU. Цитираното необозначаване е без логично обяснение при положение, че по твърдения на касатора, той е придобил собственост с фактура от "Си Ейч Ес Контейнер България" ООД. Отказвайки оформяне на контейнерите за износ митническият орган е постановил законосъобразен отказ, тъй като към този момент и съобразно гореизложените мотиви не са съществували убедителни данни за действителния собственик на контейнерите. "Гуд Фейт Шипинг енд Чартъринг" ООД е заявило режим "износ", което мотивира приложимостта на чл. 221 от Регламент 2454/93 г. В ал. 2 е посочено, че декларацията за износ или реекспорт трябва да бъде придружена от всички документи, необходими за правилното прилагане на износните мита и разпорежданията за износа на стоките. В чл. 221, ал. 2 от този текст на Регламента е предвидено, че чл. 218, § 2 се прилага за декларирането за износ и реекспорт. В чл. 218, ал. 2 от Регламента е посочено, че митническите органи могат да изискат, ако е необходимо, към митническата декларация да се приложат транспортни документи или документи за предишни митнически режими, както и възможността митническите органи да изискат транспортни документи или документи за предишни митнически режими. Доводът от касационната жалба за срока по чл. 553, т. 2 от Регламент 993/2001 г., Глава 5, Временен внос, Раздел 1 е неоснователен, тъй като неспазването му не погасява отговорността, пораждаща се при неизпълнение на митническите задължения, поети във връзка със стока под режим "временен внос". Не е погасено в процесния казус и правото на митническия орган да направи проверка на стоките внесени при цитирания режим. В потвърждение на този извод е текста на изречение последно на т. 2, допускащо удължаване на срока по заявление на бенефициента. Решението на административния съд не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съставът на ВАС го оставя в сила. С оглед на резултата по делото в полза на митница "Бургас" съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,