Решение № 16094 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2013 г.

Решение № 16094 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Ерол Исмаил Хаджи от гр. Варна, кв. "Аспарухово", ж. к."Дружба", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез процесуалния му представител адв. Мариета Чекелова от ВАК, против решение № 2907 от 30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3591/2012 г. на Административен съд гр. Варна, 17 състав. В касационната жалба са развити подробни съображение по съществото на спора, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че семейството на касатора отговаря на условията за настаняване в общинско жилище и, че административния орган и съда не не са съобразили, че административния акт противоречи на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГПОЖ/, поради факта, че не са настъпили никакви промени в социалния статус на наемателя. Иска се отмяната на оспореното решение и евентуално връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - кметът на район"Аспарухово" при Община Варна във възражение по касационната жалба от 8.01.2013 г., я оспорва като неоснователна. Моли на това основание да бъде отхвърлена, а оспореното решение като законосъобразно, правилно и обосновано да бъде оставено в сила. В съдебно заседание не се представлява. Ответниците - Вайде Адем Хаджи, Мерлин Ерол Хаджи и Фермин Ерол Хаджи, не представят становище по касационната жалба и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба., а решението като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК и чл. 65, ал. 4 от ЗОбС, административният съд е отхвърлил, като неоснователно оспорването от Ерол Исмаил Хаджи на заповед № 99 от 31.07.2012 г. на кмета на район "Аспарухово" - общ. Варна, с която на основание чл. 65 от ЗОбС и чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с чл. 59 от АПК е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот -частна общинска собственост, представляваща част от от общинско жилище - стая и кухня с площ от 36,29 кв. м, находящо се в гр. Варна, кв. "Аспарухово", ж. к. "Дружба", бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 16. Даден е едномесеч срок за доброволно изпълнение на заповедта. За да стигне до този резултат съдът е приел за установено: Със заповед № ЖН-63 от 2.06.2000 г. на кмета на района, жалбоподателя е настанен под наем в процесното жилище, актувано с приложения по делото акт за частна общинска собственост № 1681 от 15.03.2000 г. Със заповед № ЖН-26 от 31.03.2006 г. на районния кмет по местонахождението на имота, жалбоподателят и неговото семейство са пренастанени в същото жилище за срок от три години на основание чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ на Община Варна. Със заповед № ЖН-03 от 11.11.2010 г. на кмета на район "Аспарухово" - Община Варна е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПО, пресъздаващ текста от закона и т. 1 от радел пети от договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 29.01.2001 г. и анекс към същия договор от 29.05.2006 г. Недоволен от това жалбоподателят е обжалвал заповедта на районния кмет и с решение № 1686 от 7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3931/2010 г. на Административен съд гр. Варна, тридесет и втори състав, оставено в сила с решение № 4181 от 22.03.2012 г., постановено по адм. дело № 14110/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, жалбата била отхвърлена. С писмо рег. № ОБС12000513 от 15.06.2012 г. административният орган е поканил Ерол Хаджи да освободи в едномесечен срок от получаване на уведомлението общинския имот. Тъй като той не е сторил това в указания му срок, районният кмет е издал процесната заповед. При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от административния орган в рамките на неговата компетентност, с изискуемите по чл. 59 от АПК форма и съдържание. Прието е, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с приложимите и посочени в него материалноправни предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 22 от НУРУЖНГНПО - общинското жилище се държи без правно основание, поради изтекъл срок на наемното правоотношение и не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК. При спазване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящия съдебен състав, след като извърши проверка, намери оспореното решение за валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповедта предмет на делото се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки - да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Това е така, защото между страните е съществувал наемен договор, но същият е бил прекратен поради изтичане на срока му, а страните не са постигнали договаряне за продължаването му. След като по делото не е било спорно между страните, че имота е частна общинска собственост, то явно са били налице основанията на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на заповедта от кмета. Настоящият тричленен състав не споделя изложените твърдения в касационната жалба досежно наличие на правно основание на което касаторът държи имота в смисъл, че кметът на общината бил длъжен да сключи нов договор. Това е така, защото това възражение е неотносимо към предмета на спора. В административното производство предмет на обсъждане е законосъобразността на издадената заповед с оглед правното основание за издаването й - чл. 65 от ЗОбС. По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 21 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,