Решение № 10902 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Постъпило е искане на Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П., чрез адвокат Иванчев, за допълване на Решение 7722/21.06.2024 г., постановено по адм. дело 5556/2023 г. по описа на Върховния административен съд, основано на това, че съдът не се е произнесъл с него изцяло по всички заявени основания в касационната жалба. Ответникът Областна администрация на област София, взема становище за неоснователност на искането и иска от съда да я остави без уважение. Ответникът - Столична община, не взема становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че искането е подадено от надлежни страни и в срок по чл. 176, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно. С Решение 7722/21.06.2024 г., постановено по адм. дело 5556/2023 г. по описа на Върховния административен съд, съдът се е произнесъл по касационната жалба на Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П., като е отменил Решение 1671 от 15.03.2023 г., постановено по адм. дело 905 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град в частта му, с която са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели, против Столична община, искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на по 3560 лева за Д. Б. и О. Е. П. и в размер на по 1187 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П., ведно с лихва от датата на увреждането, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия и Столична община е осъдена да им заплати посочените суми, като е оставил в сила решението в останалата му част. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно е съдебно решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на жалбата, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно решението, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в съдебния акт по напълно формираната своя воля, както и такова, в което не се съдържат мотиви, които според възприятията на страна по делото следва да бъдат изложени. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. В конкретния случай касационният съд не е пропуснал да се произнесе по оплакванията в касационната жалба и не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на жалбата, съобразно фактите по делото и приложимия закон, като мотивите в съдебния акт съответстват на изложения от съда диспозитив. Изрично в мотивите си съдът е посочил ,че предметът на спора е определен в определение 9234 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело 12128/2014 г., по описа на ВАС и решение 827 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело 8897/2016 г. по описа на ВАС, като в последното изрично е прието, че предмет на спора е реализиране на компенсаторно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, чрез прилагане на стандартите на доказване и доказателствените средства, а също така и юриспруденцията на ЕСПЧ по българските дела в подобни казуси, като съдът не е обвързан от рамките на диспозитивното начало и следва да приложи ЕКПЧ, което е основният предмет на спора, тъй като се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.), които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България, доколкото се касае до защита на основно право - чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6 ЕКПЧ. В решението, чието допълване се иска съдът е извършил преценка налице ли е нарушение на чл. 1 от Допълнителен протокол към КЗПЧ, въз основа на която е възприел и частична основателност на предявените искове. С оглед изложеното искането за допълване на постановеното по делото решение се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение