Решение № 5373 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2013 г.

Решение № 5373 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане, предявено от Михаил Асенов Мачев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 600 от 25.09.1996 г. по адм. дело № 2006/1995 г. на районен съд - град Гоце Делчев. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Георги Асенов Мачев против решение № 5555 от 22.06.1995 г. на Общинска поземлена комисия - Гоце Делчев. Представя описаните в искането за отмяна писмени доказателства. Ответната страна прави възражение за неоснователност на искането. Искането за отмяна е направено от надлежно лице, наследник на заявителя по реституционната преписка, в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред районния съд е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Георги Асенов Мачев срещу решение № 5555 от 22.06.1995 г. но ОПК - Гоце Делчев по преписка, образувана по заявление вх. № 712 от 6.12.1991 г. С него на наследниците на Асен Василев Мачев е отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници върху описаните три имота. Отбелязано е, че те се намират в строителните граници на града и са застроени, поради което собствениците подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. По делото е представено и удостоверение от 1992 г., издадено от кмета на града, че имотите са включени в регулационния план и са застроени. Към административната преписка са приложени три скици: първата за имот № 1623 с отразено застрояване и с отбелязване, че кварталът е за минерална баня. Втората за имот № 1685 с отбелязване, че е за лесопарк. Третата е за имот № 1679 с отразяване, че кварталът е за колодрум. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че овощната градина от 12 декара и втората от 1 декар са включени в регулацията на града от 1960 г. и за тях са отредени парцели пл. № 1623, 1665 и 1679. Те са застроени и от тях няма свободна площ за възстановяване. В констативната част към заключението е посочено, че имот пл. № 1623 е с отредени парцели за индивидуално жилищно строителство и озеленяване. Парцелите са застроени, а теренът, предвиден за озеленяване попада в парка и е зелена площ. Имот пл. № 1165 е за бензиностанция и плувен басейн - спортен комплекс, които са реализирани. Имот пл. № 1679 е бил с първоначално отреждане за колодрум, а впоследствие за комплексно жилищно строителство и попада под жилищни блокове, улици и прилежащ терен. Вещото лице е отразило на скицата на л. 21 от делото имот № 1665 и № 1679. Заключението е изслушано и прието в съдебно заседание на 25.09.1996 г. в отсъствие на жалбоподателя. Той е бил надлежно уведомен за датата и часа на провеждането му при предишното заседание на 11.06.1996 г., на което е присъствал лично. Съдът е разгледал спора по същество на базата на приложената реституционна преписка и заключението на вещото лице. Произнесъл се е с решение № 600 от 25.09.1996 г. С него е приел оспореното решение на поземлената комисия за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. В настоящото отменително производство, молителят представя писмени доказателства, които според него са новосъздадени, но установяват обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да установи през 1995 г., тъй като не е разполагал с необходимата информация. Твърди, че с тях се установява обстоятелството, че имотите не са били изцяло застроени и от тях са съществували свободни части, които би могло да се възстановят на наследниците на бившия собственик, между които попада и той. Представя документи, групирани от него в четири групи: Първата са документите, намиращи се по делото от 1995 г. Втората група са определени от самия него, като нови писмени доказателства. В нея са включени писмо с изх. № ГД-344-00-144 от 29.10.2012 г. на МРРБ; молба с вх. № 94-00-3308 от 20.11.2012 г. и писмо под същия номер, но от 2.01.2013 г. от община Гоце Делчев, както и заключение на съдебно-техническа експертиза по адм. дело № 565/2007 г. на административен съд, Благоевград. Третата група са документи, за които твърди, че се е снабдил от прокурорска проверка: акт от 6.04.1982 г. за държавна собственост и акт от 15.11.2000 г. за общинска собственост, разрешение за строеж № 75 от 23.04.2008 г. и удостоверение № 632 от 7.12.2009 г. Четвъртата група документи са две удостоверения с приложени скици от 2005 и 2008 г., че имотите са изцяло застроени. Доколкото се касае за отменително производство, то на анализ подлежат само документите, описани от молителя във втора и трета група. Преценката е с оглед на обстоятелството, дали те имат характер на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Както се приема в практиката на Върховния административен съд, под обстоятелства се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или на доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, да не са били включени в доказателствения материал, но не трябва да бъдат новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключването на устните състезания. Касае се за новооткрити юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били известни на страната, поради което не са и заявени пред съда и не са били взети предвид при постановяване на акта, чиято отмяна се иска. Твърдението за новооткрития факт трябва да е подкрепено с писмено доказателство, което доказва съществуването му. Писменото доказателство трябва да е новооткрито или да е съществувало към деня на приключване на устните състезания, но страната да не е разполагала с него, въпреки, че го е сочила в становището си. Писменото доказателство не трябва и да е новосъздадено. Преценени от тази гледна точка, двете писма, на които основно се позовава молителят, нямат характер на нови писмени доказателства, които да не са били известни на страните. В писмото от 29.10.2012 г., изрично е отразено, че се издава по "поредно искане" от Михаил Мачев, постъпило в МРРБ. Другото писмо от 2.01.2013 г., е издадено от кмета на общината въз основа на молба от 20.11.2012 г. на Мичев. Ето защо писмата са новосъздадени писмени документи и то по искане на заявителя, направено шестнадесет години след постановяване на решението. Поради това те не подлежат на анализ в отменителното производство. Дори обаче да се анализира информацията в тях, ще се установи, че те не разкриват обстоятелства, които да имат съществено значение за спора, като налагат изводи, обратни на направените такива от районния съд. В писмо изх. № ГД-344-00-144 от 29.10.2012 г. от началника на РО "НСК" - Благоевград е отразено, че за строеж "Търговска сграда, офиси и жилищна-пристройка и надстройка" в УПИ VII в кв. 177 е представено разрешение за строеж № 75 от 23.04.2008 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 623 от 7.12.2009 г. Те също са представени от молителя. Разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатацията му касаят търговска сграда, офиси и жилища - пристройка и надстройка. Те заедно с отговора по т. 3 о т писмо от 2.01.2013 г. от кмета на общината до молителя касаят обстоятелства, настъпили след изтичане на период от над десет години след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поради това тези документи не доказват с обратна сила твърдението на молителя, че към 1995 г. е съществувал имот, свободен от застрояване. Останалите данни в писмото от 29.10.2012 г. потвърждават, че през 1972 г. е била построена бензиностанция на "Петрол-Благоевград". На следващо място потвърждават, че за строежа "Градски плаж", одобрен със заповед от 1992 г. е съставен акт за общинска собственост през 1996 г., установяващ реализирането на плажа през 1978 г. Обстоятелството, че той е занемарен и не се използва по предназначение към настоящия момент, не налага извод, че имотът е свободен от застрояване. Що се касае до последния обект в писмото - търговски обект-кафе, то той е посочен, като находящ се в ПИ пл. № 4017 в кв. 98, без да се установява идентичността му с претендираните от наследниците на Асен Василев Мачев имоти. В писмото от кмета на общината още се сочи, че ресторант "Езерото" е продаден на общинска фирма; че общината не е продавала земя на фирма "Петрол" и че с договор от 2000 г. е продаден градския плаж на търговско дружество след конкурс. Тези данни не са относими към спора по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, по който е постановено решението на районния съд. Освен това те също касаят обстоятелства, настъпили след съдебния акт. Представеното заключение е по дело на административен съд - Благоевград, решение от което не е представено в настоящото производство, поради което то няма самостоятелен характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Още повече, че от направената служебна справка в деловодната система на Върховния административен съд се установява, че молителят е оспорвал пред административния съд преди това съдържание на издадените скици и удостоверения по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ с общ номер 94-00-1209 от 21.06.2006 г. Производството е било прекратено, като недопустимо с определение № 47 от 3.02.2009 г. по адм. дело № 825/2008 г. на административен съд- Благоевград. Определението е било обжалвано пред Върховния административен съд. С определение № 6625 от 22.05.2009 г. по адм. дело № 6459/2009 г. на ВАС, четвърто отделение, частната жалба е оставена без разглеждане-. Определението е оставено в сила с определение № 11647 от 8.10.2009 г. по адм. дело № 10500/2009 г. на ВАС, петчленен състав. Молителят представя и два акта за държавна и общинска собственост. Актът за държавна собственост № 1333, издаден през април на 1982 г. установява актуване, като държавен на незастроен жилищен парцел от 94090 кв. м. за образуване на жилищен комплекс. На основата на същия акт през 2000 г. е издаден акт № 172 за частна общинска собственост за дворно място от 36620 кв. м. - парцел IV от квартал 177. С първия акт се установява правилността на изводите на районния съд за изграждане на жилищен комплекс. Вторият е производен от него. Така извършеният анализ на представените от молителя документи води до извода, че не са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение