Решение № 12465 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 20704/16.06.2025 г., постановено по адм. д. 2509/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 1256/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на О. Б. поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Процесният административен акт е втори по подадената молба за международна закрила от О. Б., след като с решение 698/14.02.2024 г. по адм. дело 46/2024 г. на Административен съд (АС) - Хасково е отменено, в частта по отношение на отказа за представяне на хуманитарен статут, Решение 22077 от 18.12.2023 г. на председателя на ДАБ с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решение 698/14.02.2024 г. по адм. дело 46/2024 г. на АС - Хасково е оставено в сила с решение 8181/03.07.2024 г. по адм. д. 3161/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че О. Б., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Даара, Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], [вероизповедание], [семейно положение], на 28.08.2023 г. е регистриран в РПЦ Харманли и е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ. От проведените две интервюта на 28.09.2023 г. и 03.01.2025 г. е установено, че чужденецът е напуснал нелегално страната си на произход през месец юни 2023 г., като е преминал в Република Турция, на чиято територия е останал за четиридесет дни, след което на 01.08.2023 г. нелегално е влязъл на територията на Република България. При интервюирането си касаторът разказва, че е напуснал Сирия поради продължаващите военни действия. Чужденеца заявява, че съпругата и детето му в момента живеят при нейната майка в област Дамаск, брат му живее със семейството си в [населено място], обл. Дараа, а сестра му е в област Дараа със семейството си. В интервюто от 28.09.2023 г. чужденеца заявява, че в страната си по произход не е арестуван и не е осъждан, не е имал проблеми с етническата си принадлежност, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е имал проблеми с официалната власт, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, спрямо него лично не отправяна или оказвано насилие. В проведеното интервюто от 03.01.2025 г. чужденеца заявява, че не е правил опит да напусне по незаконосъобразен начин територията на Република България, не е получавал финансови облаги от извършването на незаконна дейност, нито се е занимавал с дейност, наказуема от закона в Република България, посочил е, че е напуснал Сирия, за да не служи в запас към редовната армия. Поддържа, че не желае да се завърне в Сирия, тъй като държава с много хаос , няма сигурност и не е годна за живеене. В административното производство, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ е изискано становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС). С писмо от 11.09.2024 г. на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС) ДАНС е посочила, че чужденецът О. Б. представлява заплаха за националната сигурност, поради което възразява на чужденеца да се предостави международна закрила. Административният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и личната история на заявителя, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ, респ. постановения от ДАБ отказ от предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на О. Б. е законосъобразен. Съдът е приел също и изводите на административния орган, че за конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗУБ с оглед представеното отрицателно становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), с чието съдържание процесуалния представител на чужденеца се е запознал в съдебното производство. При тези съображения и поради липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу процесното решение като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на обжалваното съдебното решение. Съдържанието на съдебния акт отговаря на чл. 172а, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Не се споделят касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите за допуснати съществени нарушения за административнопроизводствените правила и несъобразяване с указанията от решение 8181/03.07.2024 г. по адм. д. 3161/2024 г. на ВАС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила незапознаването със съдържанието на с изложената информация от ДАНС, представляваща класифицирана информация с положен гриф за сигурност, след като в хода на производството пред съда неговия процесуален представител се е запознал със справката, съответно чужденеца е имал възможност да представи доказателства в своя защита. Неоснователни са доводите за касатора за неправилност на изводите на съда за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ във връзка с наличие на основан страх от преследване за чужденеца в страната му по произход. Административния орган, а впоследствие и първоинстанционният съд, е направил всеобхватен анализ на събраните доказателства и личната история на чужденеца, въз основа на който е правилно е преценил, че за О. Б. не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Следва да се посочи, че конкретния случай попада в хипотезата на чл. 4, ал. 4 ЗУБ, съгласно който от правата по ал. 3 на чл. 4 ЗУБ не може да се ползва чужденец получил закрила, за когото има основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или който веднъж е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представляващо опасност за обществото. Не само, че са налице изключващи клаузи по отношение на предоставения статут на бежанец на О. Б., но и съгласно чл. 33, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, , както на чл. 14, § 4 и 5, чл. 17 § 1, б. г от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, принципът за забрана за връщане ( non-refoulement ) не се прилага по отношение на бежанци, за които има основания да се смята, че представляват опасност за сигурността на страната, в която се намират, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна. При наличието на изключваща клауза състоянието на сигурност в страната на произход на чужденеца е без значение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решението е валидно, допустимо и правилно, като поставено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната по касация страна и такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение