Решение № 919 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2010 г.

Решение № 919 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД - гр. Костенец, представлявано от управителя Васил Йорданов Пенчев, чрез пълномощника адв. Мариянка Маринова Лулчева касационна жалба срещу Решение № 815 от 02.06.2010 г. на Административен съд - Пловдив, 16-ти състав, постановено по адм. д. № 9/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 1600801293/09.10.2008 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с Решение № 862/11.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50145,20 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 9144,02 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен и необоснован е изводът на съда, че не са налице доставки, поради което незаконосъобразно органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон. Твърди се, че реалността на доставките се доказва и от последващата реализация на стоките, която също е безспорно установена по делото. В процесния РА се съдържат констатации, че последващите доставки, извършени от жалбоподателя като изпълнител, са реални и по тях законосъобразно е начислен ДДС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 1600801293/09.10.2008 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с Решение № 862/11.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50145,20 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 9144,02 лв., на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с ал. 6 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите и направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни, тъй като било прието, че не е доказана реалността на доставките. Настоящата инстанция приема, че неправилно в атакуваното съдебно решение ПАС потвърждава РА № 1600801293/09.10.2008 г. издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Пловдив, досежно отказано на "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "БОНИК 2006" ЕООД за данъчни периоди м. юни и м. юли 2007 г. От представените и приети без оспорване по делото писмени доказателства е доказана не само реалността на доставките между "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД и прекия доставчик, но и между прекия и предходния доставчик, включително с официални документи; установен е кадрови и технически потенциал за извършване на доставките от прекия доставчик с официален документ - ПИП; установена е последващата реализация на процесните стоки, също с официални документи - ЕАД за износ. Съдът не е съобразил, че жалбоподателят "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД е претендирал право на данъчен кредит по доставки, документирани с данъчни фактури, които са изрядни от формална страна и за които е безспорно установено, че са включени в подадените от доставчика Дневници за продажбите и Справките-декларации за съответния период, който е посочил като задължение към бюджета начисленият по фактурите ДДС. Безспорно е обстоятелството, че документираните с фактурите доставки са облагаеми и са използвани от дружеството за извършване на облагаеми сделки. СМР, предмет на процесните доставки са реално осъществени в притежаваните от жалбоподателя обекти и надлежно са осчетоводени от него, получените услуги са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки; цялата сума на данъчните основи и данък добавена стойност е заплатена от жалбоподателя на неговия доставчик. По делото е установено е, че дружеството жалбоподател добросъвестно е изпълнило всички свои задължения по ЗДДС; то е платило ДДС върху доставките на базата на фактури с начислен ДДС, издадени от доставчика "БОНИК 2006" ЕООД; вписало е доставките в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС за периодите, в които са били издаден и процесните фактури; отразило е в счетоводството си като вземане от бюджета начисления във фактурите ДДС, а извършените от него плащания по фактурите са отнесени по дебита на сметка 6021 "Разходи за външни услуги". Проведена е съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице е установило, че получените от "БОНИК 2006" ЕООД услуги са използвани от жалбоподателя за извършване на последващи облагаеми доставки, като срещу отразените разходи по издадените от "БОНИК 2006" ЕООД фактури, жалбоподателят е осчетоводил приходи по издадените от него на "МП ГРУП" ООД данъчни фактури. Установено е също, че по издадените от "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД на "МП ГРУП" ООД фактури жалбоподателят е начислил дължимия ДДС и е отразил прихода в годишните данъчни декларации по ЗКПО за съответните години, който участва при формирането на данъчна основа за облагане с корпоративен данък. От приложените към данъчната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства може да бъде направено обосновано предположение, че доставчикът "БОНИК 2006" ЕООД е извършил реално услугите, документирани с процесните фактури. Доставчикът е бил намерен на декларирания от него адрес и е представил всички изискани му от проверяващите документи. Това обстоятелство не е било спорно между страните. Доставчикът е декларирал, че е извършил процесиите СМР в полза на жалбоподателя и е представил документи, доказващи това обстоятелство, в това число Договор от 30.07.2007 г. и Договор от 20.03.2007 г., сключени между жалбоподателя и "БОНИК 2006" ЕООД за извършване на СМР, актове обр. 19 за приемане на извършените от "БОНИК 2006" ЕООД СМР за процесните периоди, ведомости за заплати, справки по чл. 62, ал. 4 от КТ, трудови договори, граждански договори, както и фактури от предходни доставчици. В подкрепа на реалността на сделките от страна на "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД също са представени Договорите от 30.07.2007 г. и от 20.03.2007 г., сключени между жалбоподателя и "БОНИК 2006" ЕООД за извършване на СМР на обект ж. к. "Роял Бей" - Св. Влас, копия на издадените фактури, ведно с прикрепени към тях фискални бонове, ГДД за 2007 г., ГФО, баланс, счетоводни справки и сметки, главна книга. Във връзка с доказване на кадровата обезпеченост на доставчика "БОНИК 2006" ЕООД на физическите лица, страна по гражданските договори с "БОНИК 2006" ЕООД са били извършени насрещни проверки в хода на ревизията. Едно от тези лица не е предоставило информация на приходната администрация, а трима от тях отричат да са работили за "БОНИК 2006" ЕООД, но това обстоятелство не може да бъде единствено доказателство за липса на кадрова обезпеченост на доставчика за изпълнение на процесните СМР. Следва да се има предвид обстоятелството, че неправилно първоинстанционният съд обосновава изводите си за липса на реална доставка единствено и само със събраните обяснения от трети лица, за които е установено, че са дадени в нарушение на чл. 57 от ДОПК, без наличието на предвидените в чл. 57, ал. 2 от ДОПК предпоставки, в нарушение на изискванията на чл. 58 от ДОПК, без лицата да бъдат предупредени за носенето на наказателна отговорност. Нещо повече, тези лица не са дали обясненията си в присъствието на орган по приходите, дадените обяснения не са подписани в съответствие с чл. 57, ал. 5 от ДОПК. Друга част строителни работници са потвърдили, че са работили за доставчика, като са посочили и вида на извършваните от тях дейности. Освен това, той през процесния период е разполагал и с лица, назначени на трудов договор, за които са представени доказателства в хода на ревизията. В подкрепа на дадените от горепосочените лица писмени обяснения е приетата по делото СТЕ, която след като е извършила проверка на обекта, собственост на възложителя "МП ГРУП" ООД, е установила че в този обект са били извършени СМР, идентични с тези предмет на процесните фактури. СТЕ е установила също, че съществува идентичност на СМР по издадените от "БОНИК 2006" ЕООД данъчни фактури и описаните съгласно приложените към тях приемо- предавателни протоколи, подписани между това дружество и жалбоподателя "ВИП БИАДИНГ" ЕООД и СМР по съставните актове в строителството между "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД и "МП ГРУП" ООД. Съдът е намерил за безспорно установено, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесните фактури са обективно извършени и съществуват, но от друга страна, приема, че доставчикът "БОНИК 2006" ЕООД не е разполагал с кадрови, технически и ресурсен потенциал за осъществяването на процесните СМР. В конкретния случай съдът не е преценил това, че в случай че ревизиращият орган твърди недействителност на представените в хода на ревизия граждански договори на работниците на строителната фирма - доставчик, респ. на договорите за строителство, сключени между "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД и тази фирма, с оглед тяхната привидност, негова е доказателствената тежест за доказване на симулативността. В подкрепа на действителността на договорите за строителство, сключени между "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД и "БОНИК 2006" ЕООД са представените писмени обяснения от жалбоподателя и управител на "БОНИК 2006" ЕООД, двустранно подписаните от изпълнителя и дружеството - жалбоподател протоколи за приемане на извършените СМР, платежни документи и доказателства за надлежното осчетоводяване на процесните доставки от "БОНИК 2006" ЕООД. По делото не се спори, че доставчикът "БОНИК 2006" ЕООД е отразил процесните фактури в дневниците за продажби, в справките-декларации за съответните периоди, както и в счетоводните си регистри. В хода на делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, които са извършили проверка в счетоводството на "БОНИК 2006" ЕООД и са установили, че счетоводството на доставчика е редовно водено и че сделките по процесните фактури са осчетоводени надлежно, като доставките на СМР са разплатени в брой и ДДС е начислен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. Установено е също, че от страна на "БОНИК 2006" ЕООД са отчетени приходи от продажбите на процесните СМР, които са намерили отражение в годишния размер на приходите и годишната оборотна ведомост и са обложени с корпоративен данък. Вещото лице е установило също, че получените от "БОНИК 2006" ЕООД услуги са използвани от жалбоподателя за извършване на последващи облагаеми доставки в полза на "МП ГРУП" ООД, като срещу отразените разходи по издадените от "БОНИК 2006" ЕООД фактури, жалбоподателят е осчетоводил приходи по издадените от него на "МП ГРУП" ООД данъчни фактури. Установено е също, че по издадените от "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД на "МП ГРУП" ООД фактури жалбоподателят е начислил дължимия ДДС и е отразил прихода в годишните данъчни декларации по ЗКПО за съответните години, който участва при формирането на данъчна основа за облагане с корпоративен данък. Нещо повече, вещото лице е извършило проверка и в счетоводството на крайния получател на услугите и е установило, както надлежното осчетоводяване и заплащане на последващите доставки, извършени от жалбоподателя в полза на "МП ГРУП" ООД, така и редовността на водената от това дружество счетоводна отчетност. Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС постановява, че доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или други вещни права върху стока, когато се извършва срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. В хода на ревизията е установено, че по фактурите, издадени от "БОНИК 2006" ЕООД има плащане на цена, представляваща насрещна престация за прехвърляне право на собственост върху стоките, което е на основание сделка. Стоките - предмет на доставките са намерили счетоводно отражение, както при доставчика, така и при дружеството-жалбоподател и същите са заприходени и отнесени като разходи за съответните обекти - обект "Люле Бургас" и обект "Пасифик", за които се отнасят. Всичко това е основание да се приеме, че е доказано реалността на прехвърлянето на собствеността върху стоката от "БОНИК 2006" ЕООД на "ВИП БИЛДИНГ" ЕООД. От посочените по-горе писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, разгледани по единично и в тяхната съвкупност, се установява, че по процесните доставки е извършено плащане - безспорно по делото обстоятелство, което с оглед разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС представлява самостоятелно данъчно събитие. По процесните доставки е начислен ДДС и е отчетен приход. Доставчикът разполага с материална обезпеченост за извършване на процесните доставки - самите органи по приходите са установили това при проверка на място. Доставчикът разполага и с кадрова (трудова) обезпеченост за извършване на процесните доставки - самите органи по приходите са констатирали при проверка на място наличието на работници. Естеството на доставките не предполага наличие на специална техническа обезпеченост и изискването на такава в РА е напълно неоснователно. Със закупените стоки жалбоподателят е осъществил последващи доставки. По фактурите са изпълнени кумулативно всички предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване, като не е налице и отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Като е достигнал до друг извод и е потвърдил РА в тази му част, ПАС е постановил съдебното решение в противоречие със закона и с доказателствата по делото, което следва да бъде отменено като неправилно, ведно с потвърдения с него РА. Следва да се отбележи, че в случая не е доказано наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, в който е регламентирана отговорността на ревизирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице. В случая изобщо не се касае до невнесен данък от друго регистрирано лице, а освен това органите по приходите не са посочили тази разпоредба като правно основание за отказа на данъчен кредит. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между двамата преки доставчици и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените от него за производството пред АС и настоящата инстанция разноски в размер на 81 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение