Решение № 5634 от 9.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), подадено чрез нейния председател, приподписано от упълномощения главен юрисконсулт Р. Методиева, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на влязло в сила Решение 9216 от 17.08.2021 г., постановено по адм. д. 9683 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с което частично е отменено решението от 03.07.2020 г., постановено по адм. д. 13170 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2018 г.

В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са били известни на страната основание по чл. 239, т. 1 АПК. Сочи се, че с Решение Ц 12 от 26.03.2021 г. на КЕВР е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч., без данък добавена стойност (ДДС), при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност до 10 MW, посочена в мотивите на решението. Предвид това се поддържа становище, че за процесния исков период е налице действащ административен акт за определяне на преференциална цена, който се прилага и за произведената от ВЕЦ "Галабница" електрическа енергия по силата на закона и допуснатото предварително изпълнение, на основание чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Към искането за отмяна са приложени Решение Ц 12 от 26.03.2021 г. на КЕВР и решения на Върховния административен съд и АССГ. На следващо място в искането се твърди наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Сочат се и се прилагат конкретните съдебни решения, на които се основава искането по тази разпоредба. По подробно развитите от КЕВР съображения, вкл. такива по същество на спора в производството по обезщетението, се моли уважаване на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК.

В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощен юрисконсулт, който от името на КЕВР моли то да бъде уважено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът - П И М Електрик ООД, чрез адв. Седефов, оспорва искането за отмяна като неоснователно в писмено възражение и в съдебно заседание. Моли отхвърлянето му.

Върховният административен съд в настоящия Пети петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 и т. 4 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал. 1 АПК), поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С Решение 9216 от 17.08.2021 г., постановено по адм. д. 9683 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. е отменено решение от 03.07.2020 г., постановено по адм. д. 13170 по описа на АССГ за 2018 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от П И М Електрик ООД искове общо до размера от 908941,04 лв., като вместо това КЕВР е осъдена да заплати на това дружество обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт, а именно т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер на 191926,64 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 97332,09 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. от незаконосъобразен административен акт, а именно Решение Ц5 от 20.02.2015 г. на КЕВР в размер на 614053,04 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 5629,27 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г. Решението от 03.07.2020 г., постановено по адм. д. 13170 по описа на АССГ за 2018 г. е отменено в частта, в която П И М Електрик ООД е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 450,00 лв. и то е оставено в сила в останалата обжалвана част.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Те не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след устните състезания по делото, завършило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Това е така доколкото силата на присъдено нещо на решението се разпростира само по отношение на тези факти, които са възникнали до приключване на висящността на процеса. Възникналите от този момент насетне нови факти не се преклудират от силата на присъдено нещо. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отмяната предполага, че решението е неправилно поради непълнота на фактическия и доказателствения материал, а в обратната хипотеза (за новосъздаден факт) решението е правилно, защото отразява вярно правоотношенията между страните такива, каквито са били до настъпването на новия факт. В случая такива обстоятелства или доказателства молителят не посочва и не представя, което обуславя извод за неоснователността на искането.

Видно от мотивите на представеното с искането за отмяна Решение Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР, то е издадено в изпълнение на Решение 5129 от 23.07.2019 г., постановено по адм. д. 4506 по описа на АССГ за 2019 г., оставено в сила с Решение 492 от 14.01.2021 г., постановено по адм. д. 13432 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., с което е обявена нищожността на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР и административната преписка й е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

Решение Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР с оглед датата на неговото приемане има характер на новосъздадено писмено доказателство, което не е съществувало към датата на приключване на събирането на доказателства и на устните състезания в съдебното производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска. То би следвало да доказва факти и обстоятелства, които страната е твърдяла в хода на процеса, но не е могла да докаже именно поради липса на този документ. Решение Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР не доказва такъв факт. Видно от данните по делото, решението на тричленния състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е постановено след като на 21.01.2021 г. са приключили устните състезания по делото. Следователно, решението на КЕВР от 26.03.2021 г. се явява новосъздадено доказателство, поради което не може да бъде разглеждано като "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Наред с това, към момента на решаване на адм. д. 9683 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. в Комисията е имало образувано административно производство, което е приключило с издаването на Решение Ц -12 от 26.03.2021 г. Това обстоятелство е било известно на Комисията, което само по себе си изключва съществуването на едно от кумулативно изискуемите условия за приложимост на чл. 239, т. 1 АПК с оглед липсата на изискуемата от закона характеристика на документа.

По тези причини решението на КЕВР, на което се прави позоваване в искането за отмяна, не се явява нито ново доказателство, нито новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание.

В случая се твърди и наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната по този текст предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Тази предпоставка в случая не е налице. Молителят се позовава на съдебна практика, цитирана в искането, която не може да се подведе под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Между посочените в искането за отмяна съдебни решения и решението, чиято отмяна се иска, липсва посоченото необходимо пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова пълно тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения.

Наред с това, разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. В случая не може да бъде направен такъв извод, тъй като не е било налице производство по един и същ административноправен спор. Както се посочи, цитираните в искането съдебни дела не са тъждествени. Не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Там изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи.

По отношение на искането за отмяна в тази част (по чл. 239, т. 4 АПК) се прави позоваване на следните решения:

1. Решение 5129 от 23.07.2019 г., постановено по адм. д. 4506 по описа на АССГ 2019 г., което е оставено в сила с Решение 492 от 14.01.2021 г., постановено по адм. д. 13432 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. С него е обявено за нищожно Решение Ц 14 от 03.04.2019 г. на КЕВР и преписката й е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона в Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851 по описа на Върховния административен съд за 2017 г.

1. Решение 13785 от 12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851 по описа на Върховния административен съд за 2017 г., с което е оставено в сила Решение 4039 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596 по описа на АССГ за 2015 г. в частта, с която съдът е отменил Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. и е върнал административната преписка за ново произнасяне на КЕВР при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Посочените съдебни решения имат за предмет оспорването на две решения на КЕВР. Очевидно е, че не е налице идентитет между диспозитивите на решението, чиято отмяна се иска и посочените решения на АССГ. Те не са постановени между същите страни и на едно и също правно основание, тоест не е налице идентичност нито в предмета на делата, нито в страните. Наведените доводи във връзка с тези решения могат да се обсъждат във връзка с правилността на решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска. Доколкото обаче това решение е постановено в касационно производство, същото е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Затова наведените в искането доводи за неговата правилност не следва да бъдат обсъждани.

Наред с това, в искането се твърди, че постановеното решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е в противоречие с множество предходни решения на АССГ и Върховния административен съд (конкретно посочени в искането), постановени по идентични правни спорове за обезщетения за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, повдигнати от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. В казуса, обезщетенията за имуществени вреди по посочените дела са претендирани при различни фактически установявания (макар сходни), което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за липса на пълна идентичност. Съдебната практика, формирана по искове за обезщетение по сходни казуси не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. В допълнение, сочената съдебна практика не е задължителна, поради което твърдяното противоречие на решението, чиято отмяна се иска, с нея не следва да бъде обсъждано. Наред с това, твърдението за наличие на противоречива практика по казуси със сходен предмет за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неотносимо към предмета на настоящия спор и чрез неговото разрешаване тази практика не може да бъде уеднаквявана.

Предвид изложеното не е налице и твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Ето защо, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно и на това основание.

Останалите релевирани в искането за отмяна оплаквания са такива за неправилност на съдебния акт на Върховния административен съд. Те не подлежат на разглеждане в производство по Глава Четиринадесета от АПК.

С оглед изложеното, настоящият Пети петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия