Решение № 7350 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на държавен фонд Земеделие /ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител, против решение 2138 от 14.11.2023г., постановено по адм. дело 511/2022 на Административен съд Благоевград/АС-Благоевград/, в частта, с която на С. Д. С. е присъдена законна лихва върху сумата от 12948 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба, за периода 15.04.2022г. до 15.10.2022г. /период от шест месеца/, считано от 27.04.2022г. до окончателното й изплащане. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна С. Д. С., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение на осн. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на С. Д. С. сумата от 12948лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, за периода 15.04.2022г. до 15.10.2022г.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2022г../датата на подаване на жалбата срещу заповедта за уволнение/ до окончателното изплащане на сумата. В конкретния случай възраженията на касатора се свеждат до датата, от която се дължи законната лихва върху присъдената сума за обезщетение. Неправилно АС-Благоевград е приел, че законната лихва към присъденото обезщетение се дължи от датата на подаване на жалбата срещу заповедта за уволнение. Този извод на съда не е съобразен със задължителния характер (чл.130, ал.2 ЗСВ) на т.4 от ТР 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004г., относно датата на дължимост на законната лихва към обезщетението, според която при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая датата на влизане в сила на решение 1285 от 15.07.2022г., постановено по адм.д.363/2022г. на АС-Благоевград, с което е отменена Заповед 295/14.04.2022г. на ИД на ДФЗ за прекратяване служебното правоотношение на С. като незаконосъобразна е 05.05.2023г., на която дата е постановено Решение 4813/05.05.2023г. по адм.д.9610/2022г. на ВАС-пето отделение. При тези факти, противно на възприетото от първостепенния съд, законната лихва върху сумата на обезщетението е следвало да бъде присъдена считано от 05.05.2023г. датата на което е отменен унищожаемият административен акт. С оглед изложеното решението в частта, с която на С. Д. С. е присъдена законна лихва върху сумата от 12948 лева, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба, за периода 15.04.2022г. до 15.10.2022г. /период от шест месеца/, считано от 27.04.2022г. до окончателното й изплащане, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост относно началният момент на дължимостта на законната лихва, трябва да бъде отменено, и се постанови нов акт по същество, с който Държавен фонд Земеделие се осъди да заплати на С. Д. С. сумата от 12948лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, за периода 15.04.2022г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изхода на спора претендираните разноски от ИД на ДФЗ не следва да се присъждат, поради признаването от него на предявения иск в частта за дължимата лихва. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,