Решение № 81 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 116/2013 г.

Решение № 81 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 116/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия М. А. Г. и от частните обвинители и граждански ищци Д. Г. А. и М. Г. Д. против решение № 240 от 26.ХI.2012 г. по внохд № 234/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия, изготвена от защитник, се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на решението и преквалифициране деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 115 НК в престъпление по чл. 119 или по чл. 118 НК, или изменяване на въззивното решение с намаляване срока на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода. От изложеното в жалбата вън от изрично поисканото може да се изведе и искане за намаляване размера на присъдените в полза на Д. Г. А. и М. Г. Д. обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В жалбите от Д. А. и М. Д., представляващи копия на един и същ текст, срокът, за който подсъдимият е лишен от свобода, се счита за явно несправедливо занижен, съответно на което се иска от ВКС да наложи наказание "съобразно закона и събраните доказателства по делото". В съдебно заседание всяка от подалите жалби страни поддържа становището си. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 35 от 12.VII. 2012 г. по нохд № 205/2012 г. на Плевенския окръжен съд, М. А. Г. е признат за виновен в това, че на 22.VI. 2010 г. в с. Коиловци, Плевенска област, умишлено е умъртвил 68-годишния Г. А. И. от с. с., за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 10 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. В полза на Д. Г. А. и М. Г. Д. -пълнолетни низходящи на убития-са присъдени по 55 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и по 600 лв. за причинените им имуществени такива с отхвърляне на претенциите им за неимуществени вреди до размера на по 100 000 лв. С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена, като наказанието на Г. е намалено на 7 години лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В подкрепа на твърдението, че "цялото производство...е проведено в нарушение правото на защита на подсъдимия", са изтъкнати, първо, доводи, несъставляващи процесуални нарушения.Не съставлява процесуално нарушение постановяването от Великотърновския апелативен съд по внохд № 324/2011 г. на "необжалваемо решение", който съдебен акт останал "безконтролен от ВКС".С въпросното решение № 300 от 21.ХII.2011 г. - постановено след отмяната от ВКС по нд № 1830/2011 г. на второ н.о. на решението по внохд № 73/2011 г.на същия апелативен съд, е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 1305/2010 г. на Плевенския окръжен съд и делото му е върнато за ново разглеждане.Такова решение, постановено от въззивен съд съобразно правомощието му по чл. 334, т.1 НПК, не подлежи на касационна проверка и това изрично следва от чл. 346, т.1 НПК. Не съставлява процесуално нарушение прекратяването от първоинстанционния окръжен съд на съдебното производство по нохд № 4/2012 г. и връщането на делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на частните обвинители. Разпореждането на съда - № 35 от 11.I.2012 г. - по чл. 249, ал.2 НПК-е убедително мотивирано и проверено от въззивния съд по вчнд № 26/2012 г., неуважил съображенията в частния протест от прокурора, изготвил първоначалния обвинителен акт.Не съставлява процесуално нарушение изготвянето и внасянето в съда на нов обвинителен акт с обвинение против Г. в по-тежко наказуемо престъпление, след като отмяната и на въззивното решение, и на първоинстанционната присъда /по реда на постановяването на съответните отменителни актове/, отнасящи се до обвинението против Г. в престъпление по чл. 119 НК, са поради счетените за основателни жалби и на частните обвинители /от ВКС/, или само на последните /от АпС/. На второ място са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения, които доводи не са основателни. Неоснователно се твърди, че обвинителният акт, по който е образувано нохд № 205/2012 г., "не съдържа подробна и конкретна фактическа обстановка", което твърдение сам жалбоподателят е оборил в следващото изречение с цитат от същия обвинителен акт. Неоснователно, следващо от прочита на първо- и второинстанционния съдебни актове, както и от проверката на фактите, подкрепящи взетите решения, се твърди, че първата инстанция е приела "фактическа обстановка извън...обвинението...с многобройни предположения" и "изградени...версии с вероятности", а в мотивите към въззивното решение са "вградени нови обстоятелства и моменти, почиващи също на предположения". Всяко едно фактическо положение, което двете съдебни инстанции са приели, почива на подробен и убедителен анализ на относимия към него доказателствен материал: напр. липсата в кухнята на пострадалия, където двамата с подсъдимия са пребивавали, на следи, сочещи на интензивно физическо съприкосновение помежду им, за каквато подсъдимият твърди; наличието на прижизнено причинени по лицето и шията на пострадалия наранявания /извън тези с ножа/, също отхвърлящи защитната версия на Г. /нападнат от пострадалия с действия и заплахи, успял единствено да реагира като "извадил ножката от джоба" и с нея ударил Г.И. "в рамото...един път"/; броят на прободно-порезните рани по шията на пострадалия; мястото-в двора пред къщата-където мъртвият И. е намерен на следващия ден, което място, предвид естеството на нараняването-срязване на сънната артерия, довело до остра кръвозагуба и бързо настъпила смърт-с най-голяма степен на вероятност е и мястото на причиняване на това нараняване, каквито разяснения по даденото писмено заключение е направил в с.з. на 18.IV.2012 г. П.Л. Не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон с отказът на двете съдебни инстанции да квалифицират деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115 или по чл. 119 НК. Експертната оценка на Н. Л., дадена след запознаване с материалите по делото и изслушване на подсъдимия, напълно изключва вероятността, Г. да е извършил убийството с състояние на патологичен или физиологичен афект, породен от неправомерно поведение на пострадалия и реализиран непосредствено след преустановяването на последното. Изхождайки от количеството изпит от подсъдимия алкохол-по негови твърдения-и несъобщаването-пак от подсъдимия-на "характерни клинични прояви на афектно състояние", Н. Л. е заключила, че наличната у Г. "масивна алкохолна интоксикация" към момента на убийството не позволява възникване на физиологичен афект поради "изключване на кората на големите полукълба" на главния мозък /в с. з. на 18.IV. 2012 г./. Няма факти, даващи основание деянието на Г. да се квалифицира и като престъпление по чл. 119 НК. Ударите, причинили прободно-порезните рани във врата на пострадалия, включително тази, при която е била срязана сънната артерия, са били нанесени най-вероятно в момент, когато И. се е намирал с гръб към Г. /в. л. П. Л. на л. 44, гърба от първ. д./, при което взаимно разположение на пострадал и подсъдим, последният няма как да е бил поставен в положението да се отбранява срещу непосредствено насочено към него и продължаващо противоправно нападение. Не са основателни възраженията на подсъдимия и на частните обвинители срещу размера на наказанието, счетен за справедлив от въззивния съд. Като смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало-предходните осъждания са преди повече от 50 години, през 1959 г. за опит към изнасилване и през 1961 г. за кражба на мотопед- и положително характеризиращите го данни. Съобразени са приносът на пострадалия за собственото му увреждане, напредналата възраст на подсъдимия и недоброто му здравословно състояние. Макар да е дадена по-висока от реалната оценка на критичното отношение на Г. към извършеното от него престъпление, обясненията му обективно имат-макар и отчасти-значение за фактическото изясняване на делото. Съвкупната даденост на всички изброени обстоятелства правилно е обосновала необходимостта от определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а размерът от 7 години лишаване от свобода, ВКС намира за напълно справедлив. Не е нарушено и изискването за справедливост при възмездяване на причинените с неимуществен характер вреди. Установено е, че между пострадалия и неговите син и дъщеря е съществувала предполагащата се при тяхната степен на родство връзка, че братът и сестрата са преживяли и продължават да преживяват болезнено насилствената смърт на своя баща, при което присъдените им обезщетения са дължими, а твърдението на подсъдимия за определянето им в несправедливо високи размери-неоснователно. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС