Решение № 12437 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2018 г.

Решение № 12437 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2537 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 667/16 г. Административен съд - София град, трето отделение, 2-ри състав, е отменил по жалба на "Експорт-импорт 2011"-ЕООД, ЕИК 201755938, - гр. [населено място], представлявано от управителя В. И., ревизионен акт № Р – 22221514000217 – 091 – 001/17.03.2015 г., издаден от органи по приходите по при ТД на НАП – гр. София, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 381, 12 лв. по фактури издадени от "ВЯР трейдинг"-ЕООД, "Енджъл трейд"-ЕООД, "Модера комерс"-ЕООД, "Фантом систем"-ЕООД и "Радиал стандарт"-ЕООД и лихви за просрочие в размер общо на 271, 57 лв. С решението съдът е оставил в сила ревизионния акт в частта, в която е начислен допълнително ДДС в размер на 2 310, 00 лв. за деклариран международен транспорт по фактури издадени от "Логистика БГ"-ЕООД. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП"-гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 312 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Експорт-импорт 2011"-ЕООД, ЕИК 201755938, - гр. [населено място], представлявано от управителя И. В. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в посочената му част. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Н. К. в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Експорт-импорт 2011" - ЕООД и в останалата й част. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Експорт-импорт 2011"-ЕООД не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледани по същество са както следва: тази на Д"ОДОП"-гр. София е частично основателна, а тази на "Експорт-импорт 2011"-ЕООД е не основателна. С решението си Административен съд – София-град е отменил по жалба на "Експорт-импорт 2011"-ЕООД, ЕИК 201755938, - гр. [населено място], представлявано от управителя В. И., ревизионен акт № Р – 22221514000217 – 091 – 001/17.03.2015 г., издаден от органи по приходите по при ТД на НАП – гр. София, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 381, 12 лв. по фактури издадени от "ВЯР трейдинг"-ЕООД, "Енджъл трейд"-ЕООД, "Модера комерс"-ЕООД, "Фантом систем"-ЕООД и "Радиал стандарт"-ЕООД и лихви за просрочие в размер общо на 271, 57 лв. С решението съдът е оставил в сила ревизионния акт в частта, в която е начислен допълнително ДДС в размер на 2 310, 00 лв. за деклариран международен транспорт по фактури издадени от "Логистика БГ"-ЕООД. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури по процесните доставчици. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващите мотиви на съда относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт по отделни доставчици са изложени на стр. 3 и следващите от решението, л. 230 и сл. от делото. Изложени са подробни мотиви защо съдът приема, че до доставките на "ВЯР трейдинг"-ЕООД, "Енджъл трейд"-ЕООД, "Модера комерс"-ЕООД, "Фантом систем"-ЕООД и "Радиал стандарт"-ЕООД са налице реални доставки и изводите на приходните органи в обратния смисъл се явяват в противоречие с материалния закон и необосновани на фактите по делото. В тази връзка е направено тълкуване на относимите правни норми относно реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Направено е и позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз. За тази част от ревизионния акт е прието, че същият е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По отношение на начисления допълнително ДДС по доставките към "Логистика БГ"-ЕООД са изложени мотиви, че задълженото лице не е опровергало констатациите на приходния орган за това, че доставките отговарят на изискванията на чл. 30 ЗДДС за облагаема доставка с нулева ставка, поради което законосъобразно с ревизионния акт е бил начислен допълнително ДДС по тези доставки. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на "Експорт – импорт 2011"-ЕООД. В касационната жалба на "Експорт – импорт 2011"-ЕООД се правят оплаквания за за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че административния съд неправилно е приел, че представените от дружеството доказателства не установяват наличието на облагаема доставка с нулева стойност. Твърди се още, че решението на първоинстанционния съд в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като по този начин се нарушава принципа на данъчен неутралитет и тълкуването на закона, дадено в редица решения на Съда на Европейския съюз/посочени в касационната жалба/. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че в хода на ревизията е установено, че за данъчен период м. 07/2014 г. дружеството е издало 4бр. фактури на "Логистика БГ"-ЕООД с предмет на доставка "автомобилен транспорт" на обща стойност 11 550 лв. Фактурите към този получател са били издадени от ревизираното дружество при условията на чл. 30 ЗДДС – облагаема доставка с нулева ставка. На основание на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че всъщност въпросните доставки са извършени на територията на страната и следва да бъдат обложени на общо основание, поради което с ревизионния акт е бил начислен ДДС в размер на 2 310 лв. Основните аргументи в тази насока са в следните насоки: 1. От представените от дружеството писмени доказателства не се установява разходи за гориво за ползваните транспортни средства. 2. Не са представени доказателства, че крайните получатели на товарите по транспортната услуга са данъчно-задължени лица, от което не може да бъде направен извод, че е извършен международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част, като констатациите му не са опровергани с надлежни доказателства от задълженото лице. Решението на Административен съд – София град в тази му част е правилно и законосъобразно. С оглед на данните по делото административният съд правилно е приел, че задълженото лице не е провело надлежно насрещно доказване и не е опровергало констатациите на ревизионния акт в тази му част. От представените от задълженото лице копия от международни товарителници към отделните фактури /л. 317 – 325 от административната преписка/ не се установява извършването на международен транспорт по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗДДС, който да е облагаем с нулева ставка. Въпросните доказателства са нечетливи, неясни, и не се установява извършването на автомобилен транспорт по дестинацията България – Украйна. Същите не са и в кръга на доказателствата, представени в заверен превод от пълномощника на жалбоподателя с писмена молба от 21.04.2017 г. на л. 135 от първоинстанционното дело. В този смисъл задълженото лице не е доказало твърденията си, че предмет на доставка по четирите фактури действително е международен транспорт на стоки, поради което констатациите на ревизиращите органи, че става въпрос за извършени доставки, които подлежат на облагане с ДДС по общия ред, не са опровергани. Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата на задълженото лице в тази му част, Административен съд – гр. София е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. София. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" – гр. София се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същите ще бъдат разгледани по реда на изложението им. С ревизионния акт на "Експорт – импорт 2011"-ЕООД е било отказано право на данъчен кредит в размер на 1680 лв. по доставки по 3бр. фактури, издадени от "Еънджъл трейд"-ЕООД с предмет на доставка "изготвяне на проект за рекламни материали и разпространението им". Систематизирани, основанията на ревизиращите органи се свеждат до следното: - не са представени проекти за рекламни материали; предвид основният предмет на дейност на задълженото лице – международен транспорт - липсва всякаква житейска и икономическа логика въпросните рекламни материали да са раздавани на физически лица, а не дружества; липсват доказателства относно това доставчикът да е разполагал с кадрова и материална обезпеченост, за да е извършил подобен род услуга. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част, както мотивите му в тази насока се свеждат до следното: - 1. Изложеният аргумент относно кръга от лицата, към които следва да бъдат отправени рекламните материали и несериозен и цели непризнаването на право на данъчен кредит на ирелевантни за това доказателства.; 2. Реалността на извършените доставки се установява от надлежно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от доставчика. Направено е позоваване на нормата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС относно това кога услугата се счита за извършена, както и на констатациите на вещото лице в тази насока.; 3. Налице е реално заплащане на услугата по фактурите, което би било лишено от икономическа логика при липса на реални доставки, което влиза в противоречие с прието в ревизионния акт за т. н. "абсолютна симулация" на доставка, каквото и понятие не съществува в данъчното право. В касационната жалба против тази част от решението се правят оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че осчетоводяването на разходи и заплащането по фактурите не са сред обстоятелствата, които законът свързва с възникване на правото на данъчен кредит. Твърди се още, че в хода на ревизията не е установено кой и кога е отпечатал въпросните рекламни материали, съответно доказателства за изготвен компютърен проект, като тези доводи на приходната администрация не са обсъдени от решаващия съд. Направените оплаквания са основателни. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. ЗЗ от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Изтъкнатите от решаващия съд обстоятелства – осчетоводяване на разходи за изпълнение на услугата при доставчика и извършено разплащане по фактурите, не са от кръга на фактите, които цитираните правни норми свързват с възникване на право на данъчен кредит. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, които да установяват как е бил изработен проекта за рекламните материали, кога и от кого са били отпечатани същите, съставен протокол за приемане на възложената работа. Следва да бъде посочено, анализът на практиката на Върховния административен съд показва, че по редица дела правото на данъчен кредит по аналогични доставки на "Еънджъл трейд"-ЕООД не е било признато - решение № 12106 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 4206/2018 г., решение № 6510 от 23.05.2017 г. по адм. д.. № 4617/2017 г.; решение 11992 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 6014/2017 г. Като е стигнал до други изводи и е отменил ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена в тази й част. С ревизионният акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 368 лв. по доставки на "Модера комерс"-ЕООД за данъчни периоди м. 07 и 087 на 2014 г. Предвид сходния предмет на доставка правото на данъчен кредит по този доставчик е отказано с аналогични аргументи на тези за доставчика "Еънджъл трейд"-ЕООД. В допълнение е акцентирано, че доставчикът и получателят са обслужвани от едно й също дружество "Голдън стил – 3"-ЕООД. Ревизионният акт е отменен от решаващия съд също със сходни мотиви като при предходния доставчик, като за допълнително изложеното от приходния орган е посочено, че подобен довод е абсурден за която и да е доставки и не намира подкрепа в закона. В допълнение е отбелязано, че съгласно установената съдебна практика на ВАС и решенията на СЕС, правото на данъчен кредит няма как да бъде отказано поради това, че не е установено дали доставчикът е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост да изпълни поръчката, т. е. при липса на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. По изложените по-горе мотиви настоящата съдебна инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в тази си част и като такова следва да бъде отменено и жалбата отхвърлена като неоснователна в тази си част. С ревизионния акт на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 07/2014 г. общо в размер на 616 лв. по 3бр. фактури, издадени от "Фантом систем"-ЕООД. Първоинстанционният съд е отменил акта в тази му част по сходни на изложените по-горе мотиви, като е приел, че единствено поради липса на доказателства за закупени препарати за почистване е нелогично да се изгради извод за липса на реални доставки по фактурите. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд е отрекъл аргументите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, без в същото време да изложи други аргументи в подкрепа на изводите си за реалност на доставките. Решението на администратвния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. В хода на ревизията е установено, че доставчик "Фантом систем"-ЕООД има счетоводно записани активи прахосмукачка за сухо и мокро почистване и пароструйка, както и назначени на длъжност двама служители – чистач /хигиенист и секретар. Представени са и два броя констативни протоколи – съответно от 15.08.2014 г. и 29.07.2014 г., с който доставчикът и получателят са приели извършването на услугата по измиването на МПС-та, посочени в протоколите. При тези и останалите събрани в хода на ревизията доказателства административният съд е направил обоснован извод за реално извършване на услугата по процесните три фактури. Правилно е прието, че счетоводното обслужване от едно и също лице на двете дружества е обстоятелство, неотносимо към възникването на право на данъчен кредит. Неотносимо към правото е и обстоятелството, че за двата данъчни периода доставчикът не е бил закупувал почистващи препарати /най-малко е могъл да закупи същите през предходни периоди, което не е изследвано по време на ревизията/, както и това, че е упражнявал право на данъчен кредит от рискови доставчици. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. С ревизионния акт на "Експорт импорт 2011"-ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 3 883, 39 лв. по 6бр. фактури, издадени от доставчика "ВЯР трейдинг"-ЕООД с предмет резервни части и гуми за товарни автомобили. Установено е, че за доставките са издавани фактури, придружени с опис-спецификация, в които са описани частите и гумите, предмет на продажба. Правото на данъчен кредит е отказано с аргумент, че доставчикът има за свои предходни доставчици "рискови" такива, няма деклариран персонал и удържан данък върху заплащания наем, липсва упоменати каталожни номера на резервните части, което е задължителен реквизит за подобен род стоки; от ревизираното дружество са представени само копия от фактурите, няма представени доказателства относно начина, по който е извършен транспорта на стоките – пътни листове, данни за транспортно средство и прочие. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част със следните мотиви: фактът, че доставчикът приспада данъчен кредит с рискови доставчици е неотносим към спора; също неотносимо е и обстоятелството, че няма удържан данък общ доход за заплащания наем от доставчика; неотносими към спора са и начина на заявяване на доставките, непосочване на каталожни номера на резервните части, произходът на стоката. Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора за тази част от спора е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд неоснователно не е взел под внимание фактите и обстоятелствата, обосновали приходните органи да не признаят правото на данъчен кредит. Оплакването е неоснователно. Представените по делото фактури съдържат означение на лицата и подписи на лицата, предали и получили стоките, поради което същите имат значението на приемо-предавателен протокол и установяват факта на предаване на стоката на получателя. Предаваните части са описани в опис-спецификацията, придружаваща всяка една от фактурите и индивидуализират стаката в достатъчна степен. Липсата на: каталожен номер, информация относно транспорта, произхода на стоката, са все обстоятелства, които не са относими към възникването на право на данъчен кредит и правилно са игнорирани от първоинстанционния съд. Неотносими към спора са и обстоятелството, че доставчикът получава стокова от рискови доставчици / в случая предходният доставчик също е свързано лице/, това, че не е удържан данък върху заплащания наем за търговския обект. В ревизионния акт се съдържа констатация, че по време на ревизията задълженото лице не е представило оригинални фактури за процесните доставки, но това обстоятелство не е посочено като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, поради което не следва да бъде обсъждано. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част. С ревизионния акт е било отказано и право на данъчен кредит в размер на 4 303, 19 лв. по 4бр. фактури, издадени от доставчика "Радиал стандарт"-ЕООД с предмет на доставка: резервни части и ремонтни услуги. Систематизирани, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит за този доставчик се свеждат до следното: при извършена насрещна проверка доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес и не е представил поисканите му от проверяващите доказателства; от представените от ревизираното лице доказателства не се установява точно за кой автомобил за доставяни частите и точно кой автомобил е бил ремонтиран; липсват представени заявки за ремонт, приемо-предавателни протоколи, калкулации относно вида и характера на услугата, кога и от кого е била извършена. Решаващият съд е отменил акта в тази му част с мотив, че посочените констатации на ревизионния акт се опровергават от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е, че експертът е установил, че процесните фактури счетоводни са отразени и при доставчика и при получателя, включени са в справките декларации за съответния данъчен период, има извършено плащане през същия данъчен период. Направени са и изводи, че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, данъкът е начислен от доставчика съгласно изискванията на чл. 86 ЗДДС, има извършено плащане. Направено е и позоваване на решенията на Съда на Европейския съюз по обединени дела С 80/11 и С – 142/11, както и дело № С – 18/13, като по делото няма данни задълженото лице да е знаело, че участва в данъчна измама. Основните оплаквания на касатора против тази част от решението е за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд е игнорирал конкретните факти по делото и се е доверил безрезервно на заключението на вещото лице. Направените оплаквания са основателни. Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В своето заключение/л. 18 от заключението, л. 218 от първоинстанционното дело/ вещото лице е посочило, че с оглед на това, че ревизираното дружество ползва под наем транспортни средства /влекачи и ремаркета/, следва да се приеме, че доставките от "Радиал стандарт"-ЕООД са свързани с неговата дейност. Решаващият съд е възприел заключението в тази му част, без да съобрази същото с останалите констатации на приходния орган, изградени на база установените обстоятелства по време на ревизията. От факта, че едно дружество ползва под наем транспортни средства, за които е нормално да се приеме, че се нуждаят от ремонт и поддръжка, не следва автоматично извод, че издадените фактури от процесния доставчик се отнасят точно за тези автомобили. Установените факти по време на ревизията не установяват по категоричен начин връзката между наетите транспортни средства и извършения ремонт /труд и материали/, предмет на доставка. Това е така, тъй като в събраните доказателства не е отразено за кое транспортно средство се отнася ремонта, какви части са вложени като вид и стойност, количество и стойност на вложения труд. Липсата на индивидуализация в тази насока, както и отсъствието на доказателства относно възлагането и приемането на работата, поставят под основателно съмнение факта на реалното извършване на услугите. Цитираните дела на СЕС са постановени при друга фактическа обстановка и са неотносими в случая. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част и е отменил същия, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена в тази й част. Разноски. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата "Експорт-импорт 2011"-ЕООД, ЕИК 201755938, - гр. [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. София разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 830, 31 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,